VBOX7

/> Жената, която си чакал
или я взимаш
веднага
или цял живот
я търсиш в други
без да знаеш
как да я повториш...

Николай Владимиров



" Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия." Лудвиг ван Бетовен
http://www.vbox7.com/play:e587967ab7 Лунната сона


'Не е любов, ако трябва да кажеш на целият свят за любовта си !Любов е, когато целият свят може да я види, дори когато мълчиш !"
/Ким Стенли Робинсън/


ТАЗИ ЛЮБОВ
Жак Превер

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Пърси Биш Шели
ЛЕКА НОЩ

Ти „лека нощ“ ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „лека нощ“ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „лека нощ“ не си желаят,
но винаги е лека тя!

1821

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Пърси Биш Шели
ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



"Има три неща, които човек не може да си купи с пари. Едното от тях е здравето. Второто е, че с пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много. Да те обичат, защото имаш пари е гадно, низко и печално. Третото е истинското приятелство. То с пари също не се купува. Ако не е истинско, един ден то се разваля и нищо не може да помогне." - Георги Парцалев.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.”
Рей Бредбъри
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Знаете ли, че:
хората, които изглеждат най-силни, често са най-чувствителни;
тези, които мислим, че са най-добрите, всъщност са най-наранени;
грижовните и всеотдайни хора имат най-голяма нужда от внимание;
тези, които се страхуват да допуснат любовта до себе си - най-силно се нуждаят от нея.
Може ли да се обичаме и да обменяме енергия, от която имаме нужда? От нас зависи с какво ще нахраним душата си - какво ще дадем и какво ще получим!

Оура Лов
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

"Всеки човек, появяващ се в нашия живот е учител! Някой ни учи да бъдем по-силни, някой ни учи да прощаваме, някой да бъдем щастливи и да се радваме всеки ден. Някой въобще не ни учи - просто ни пречупва, но и от това получаваме опит. Цени всеки човек, даже ако се е появил само за миг - това не е случайно!"
Морихей Уешиба


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„ Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен;
дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят.
Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее.
За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.“
Паулу Коелю

(love)
За какво му е на един мъж да прави
каквото и да било в живота си, ако
няма една жена до него, която
да му каже – Браво, страшен си!

Джоко Росич
````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````



Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

Автор - Дъглас Малок
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
" Понякога трябва да направиш точно това, което е най-добро за теб и за твоя живот, а не това, което е най-добро за всички останали."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..
Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..
Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...
Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

ДОБРОМИР РАДЕВ
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Животът е толкова кратък

Наблюдавал ли си някога децата в лунапарка?
А слушал ли си как тихо пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е толкова кратък.
Музиката не продължава завинаги!
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”, чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е твърде кратък...
Каза ли някога на детето си
“това ще го направим утре”...
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт,
остави едно старо приятелство да завехне,
защото все нямаше време да се обадиш
и да кажеш дори едно "здравей"...
По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е наистина кратък,
Музиката не продължава завинаги!
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,
който дори не си отворил...

Осъзнай:
Животът не е спринт.
Затова, отпусни се и чуй музиката!
Преди да спре песента...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Истинската жена като я пипнеш ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, ''щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават'', мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не седи на едно място, напротив – извива се , мърда като камшик и когото закачи му оставя пламнал белег. Нейната любов е кучка – нетрайна, размирисва се, разпарчетосва се, разбридва се като тъкано от лека жена платно. Всички, дето са пропадали в нейната любов, вият като малки кучета с пречупен гръбнак! На тази жена дори в името има претенция. Това е жена номад, това е най-нехарактерното проявление на жената. Тя бяга непрекъснато, може да прави каквото си иска, без да и се случи нищо, а ако и се случи, тя прави така, че все едно сама си го е поискала. Рядко се среща такава жена, наистина и като се срещне, никой не е наясно дали е на хубаво или е на провал. Животът често дава на такива жени повече, отколкото те искат. Няма какво да я спре такава жена да чука, да пие, да пробва. Ни човек, ни чувство, а още по-малко мъж. Тази жена има странен механизъм в главата си, който да и подрежда емоциите – да се весели, когато и е тъжно, да пее, когато и се плаче, и да се прави, че не я боли, когато и иде да вие от болка. На нея всичко и се вижда чаровно, защото тя, като се усмихне на света, и света и се усмихва. Тази жена не е просто жена да спи с мъжете, тя е жена да ги променя. Когато реши да умъртви някого, няма нужда да се кара и да крещи, просто престава да се усмихва и казва, че и е все тая, и душата ти умира бавно. Любовта с такава жена няма как да се разкаже, може само да се премълчи.

M.Карбовски

___________________________________________________________________________________


СЪЛЗИТЕ, НЕЗАСЛУЖЕНО ПРОЛЯТИ

Аз плаках... Ала ти не ме видя.
Затворих се във мидена черупка.
Над моят сън кошмарен ти не бдя.
Не ме събуди в утрото с целувка.

Болезнените рани във душата
с изстраданите капчици поливах.
Потъвах във морето от тъгата
и сълзите си с нищо не попивах...

Аз плаках... Ти дори и не разбра.
Сълзите ми с дъжда навън се сляха.
Прогизнах от студена самота
но нито ти, ни другите видяха.

Оплетена в лъжи и лицемерие,
захвърлена в купчина дребни сметки,
изгубила на всекиго доверие
затворих се!... В тъмница със решетки.

И плаках! Сетне всяко свое чувство
в куплети от горчилка подредих.
Нарекоха го хората „изкуство” ,
за мене беше просто тъжен стих.

Отдавна аз изплаках си очите...
Пресъхнах от тъга, и от умора.
Защо не плача вече? Не ме питай...
Сълзите ми търси при други хора...

При тези, на които ги дарих
макар и незаслужено проляти.
При теб, на който стиха посветих!
По-силна съм сега!.. Благодаря ти!

Павлина Соколова
________________________________________
Във всеки човек има лимит.
Лимит на чувства.
Лимит на болка.
Лимит на сълзи.
Лимит на омраза.
Лимит на прошка.....
Затова хората понякога могат много да търпят.
Дълго да мълчат.
Дълго да правят изводи
А после за един миг да си тръгнат без думи и обяснения...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ТАЗИ ЛЮБОВ
ТАЗИ ЛЮБОВ
Жак Превер

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Пърси Биш Шели
ЛЕКА НОЩ

Ти „лека нощ“ ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „лека нощ“ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „лека нощ“ не си желаят,
но винаги е лека тя!

1821

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Пърси Биш Шели
ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



"Има три неща, които човек не може да си купи с пари. Едното от тях е здравето. Второто е, че с пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много. Да те обичат, защото имаш пари е гадно, низко и печално. Третото е истинското приятелство. То с пари също не се купува. Ако не е истинско, един ден то се разваля и нищо не може да помогне." - Георги Парцалев.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.”
Рей Бредбъри
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Знаете ли, че:
хората, които изглеждат най-силни, често са най-чувствителни;
тези, които мислим, че са най-добрите, всъщност са най-наранени;
грижовните и всеотдайни хора имат най-голяма нужда от внимание;
тези, които се страхуват да допуснат любовта до себе си - най-силно се нуждаят от нея.
Може ли да се обичаме и да обменяме енергия, от която имаме нужда? От нас зависи с какво ще нахраним душата си - какво ще дадем и какво ще получим!

Оура Лов
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

"Всеки човек, появяващ се в нашия живот е учител! Някой ни учи да бъдем по-силни, някой ни учи да прощаваме, някой да бъдем щастливи и да се радваме всеки ден. Някой въобще не ни учи - просто ни пречупва, но и от това получаваме опит. Цени всеки човек, даже ако се е появил само за миг - това не е случайно!"
Морихей Уешиба


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„ Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен;
дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят.
Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее.
За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.“
Паулу Коелю

(love)
За какво му е на един мъж да прави
каквото и да било в живота си, ако
няма една жена до него, която
да му каже – Браво, страшен си!

Джоко Росич
````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````



Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

Автор - Дъглас Малок
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
" Понякога трябва да направиш точно това, което е най-добро за теб и за твоя живот, а не това, което е най-добро за всички останали."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..
Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..
Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...
Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

ДОБРОМИР РАДЕВ
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Животът е толкова кратък

Наблюдавал ли си някога децата в лунапарка?
А слушал ли си как тихо пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е толкова кратък.
Музиката не продължава завинаги!
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”, чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е твърде кратък...
Каза ли някога на детето си
“това ще го направим утре”...
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт,
остави едно старо приятелство да завехне,
защото все нямаше време да се обадиш
и да кажеш дори едно "здравей"...
По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е наистина кратък,
Музиката не продължава завинаги!
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,
който дори не си отворил...

Осъзнай:
Животът не е спринт.
Затова, отпусни се и чуй музиката!
Преди да спре песента...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Истинската жена като я пипнеш ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, ''щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават'', мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не седи на едно място, напротив – извива се , мърда като камшик и когото закачи му оставя пламнал белег. Нейната любов е кучка – нетрайна, размирисва се, разпарчетосва се, разбридва се като тъкано от лека жена платно. Всички, дето са пропадали в нейната любов, вият като малки кучета с пречупен гръбнак! На тази жена дори в името има претенция. Това е жена номад, това е най-нехарактерното проявление на жената. Тя бяга непрекъснато, може да прави каквото си иска, без да и се случи нищо, а ако и се случи, тя прави така, че все едно сама си го е поискала. Рядко се среща такава жена, наистина и като се срещне, никой не е наясно дали е на хубаво или е на провал. Животът често дава на такива жени повече, отколкото те искат. Няма какво да я спре такава жена да чука, да пие, да пробва. Ни човек, ни чувство, а още по-малко мъж. Тази жена има странен механизъм в главата си, който да и подрежда емоциите – да се весели, когато и е тъжно, да пее, когато и се плаче, и да се прави, че не я боли, когато и иде да вие от болка. На нея всичко и се вижда чаровно, защото тя, като се усмихне на света, и света и се усмихва. Тази жена не е просто жена да спи с мъжете, тя е жена да ги променя. Когато реши да умъртви някого, няма нужда да се кара и да крещи, просто престава да се усмихва и казва, че и е все тая, и душата ти умира бавно. Любовта с такава жена няма как да се разкаже, може само да се премълчи.

M.Карбовски

___________________________________________________________________________________


СЪЛЗИТЕ, НЕЗАСЛУЖЕНО ПРОЛЯТИ

Аз плаках... Ала ти не ме видя.
Затворих се във мидена черупка.
Над моят сън кошмарен ти не бдя.
Не ме събуди в утрото с целувка.

Болезнените рани във душата
с изстраданите капчици поливах.
Потъвах във морето от тъгата
и сълзите си с нищо не попивах...

Аз плаках... Ти дори и не разбра.
Сълзите ми с дъжда навън се сляха.
Прогизнах от студена самота
но нито ти, ни другите видяха.

Оплетена в лъжи и лицемерие,
захвърлена в купчина дребни сметки,
изгубила на всекиго доверие
затворих се!... В тъмница със решетки.

И плаках! Сетне всяко свое чувство
в куплети от горчилка подредих.
Нарекоха го хората „изкуство” ,
за мене беше просто тъжен стих.

Отдавна аз изплаках си очите...
Пресъхнах от тъга, и от умора.
Защо не плача вече? Не ме питай...
Сълзите ми търси при други хора...

При тези, на които ги дарих
макар и незаслужено проляти.
При теб, на който стиха посветих!
По-силна съм сега!.. Благодаря ти!

Павлина Соколова
________________________________________
Във всеки човек има лимит.
Лимит на чувства.
Лимит на болка.
Лимит на сълзи.
Лимит на омраза.
Лимит на прошка.....
Затова хората понякога могат много да търпят.
Дълго да мълчат.
Дълго да правят изводи
А после за един миг да си тръгнат без думи и обяснения...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Не се опитвайте да се представяте пред хората за по-добри, отколкото сте всъщност - на пръсти не можеш да стоиш дълго време. Но и не се опитвайте да се представяте за по-лоши - наведен също няма да издържиш дълго. Винаги бъдете себе си! - Михаил Булгаков