VBOX7

с'
своите любовни
искри...

Душата ми не е пътека,
да минеш и да
си заминеш.
Душата ми е храм
и в него влезеш ли,
оставаш там!

УСМИВКА и НАДЕЖДА

Замисляме ли се за тези, които са около нас
или във мислите ни ежедневно е само думичката "аз"?
Така изпадаме, тъй неусетно, обхванати от безхаберие,
че нямаме към всички други дори и капчица доверие.

Ако повярваме в доброто на хората около нас,
ще бъдем други, ще живеем и ще се смееме на глас.
Да, чувала съм да ми казват, че съм наивница била,
ала след удар и обида не мога с тях да бъда зла.

Защото зная, че и те били са много наранени,
така самотни, неразбрани, неутешими и сломени,
защото близък и приятел забил им ножа във гърба
и със жестока болка достигнали са до ръба.

Да, боли, когато дълбоко нас ни нараняват
и неочаквано, и ненадейно приятелите ни предават,
но знайте: и без капка сила да чувствате, че сте, дори,
една усмивка и надежда на други може да се подари.

ОБИЧАШ ЛИ НЯКОГО ,ОБИЧАЙ ГО ТАКА ЧЕ ДА НЯМА СИЛИ ДА ТЕ ЗАБРАВИ !!! НЕЩО КОЕТО НЕ НИ УБИВА НИ ПРАВИ ПО -СИЛНИ !
http://www.vbox7.com/play:9b2d389a7c
ЖИВЕЙ ДНЕС ЗАЩОТО ВЧЕРА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ ,А УТРЕ МОЖЕ И НИКОГА ДА НЕ ДОЙДЕ!
УСМИХВАЙ СЕ ВИНАГИ ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ !http://www.youtube.com/watch?v=6Oks8oi3KDQ
Винаги преди да обидиш или да засегнеш някого си помисли ти как би се почувствал на негово място, никога не спираѝ и не ограничаваѝ човека до себе си да прави това което иска, бъди добър човек , не бъди злопаметен живота е кратък, не се подиграваѝ на различните на бедните на пълните хора, не завиждаѝ , радваѝ се на малките неща от живота (sun) не спираѝ да обичаш (love) прави добро , бъди щастлив :)

http://www.youtube.com/watch?v=l5al0wTHT_E един по-различен поздрав за Вас Българи!
......................................................................
МЪЖКО МОМИЧЕ
Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,
че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!
Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!
А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!
...........................................................
ПОДАРЪК ЗА МЕН ОТ dark_wings

Казва се Ели
запознах се случайно
но пък си беше забавно и приятно безкрайно

леко потайно интересно момиче
огнено , страстно и диво кокиче
стиха е за Ели но и Крису ше впиша
малко е луд и дори не отрича

Елиту също стихчета пише
дори и рисува , уникално момиче

явно обичала е и тя много силно
разбрах от единия и стих , леко тъжно

и спорта обича , и много да тича
не е мързелива , дори е игрива

дано повече като Ели да има
зимата мина , нека пролет да има !

БЛАГОДАРЯ ТИ dark_wings !
........................................................................
Светлина

Когато е трудно, духом не падай,
има надежда за хубави дни,
горе главата, върви със усмивка,
повярвай и в себе си, това те крепи;

Кажи си, че можеш, че знаеш и кой си,
под слънцето своето място търси,
падаш и ставаш, боли, но не спираш,
ако днес си последен, утре първи бъди;

Маски не слагай,сгрешиш ли не бягай,
не друг е виновен, вината е в теб,
добро направи и отплата не чакай,
повтаряй на глас, че си само Човек;

Светлина обозрима, щастие има,
отключи сетивата си, гледай напред,
дъх поеми, понеси се над мрака,
полети над страха към един по-добър свят.
..........................................................................
Утро с усмивка

Утро с усмивка и чаша кафе,
Пролетта идва,животът зове,
Леда се разтапя във всяко сърце,
Ей,че е хубаво,кой ще те спре?

Слънцето гали с топли лъчи,
Има надежда за по-добри дни,
Мечтите се сбъдват,вярвай в това,
Само не спирай,върви към върха;

Виж светлината,ръка протегни,
Вземи си от нея,на друг подари,
„Светът е прекрасен”,повтаряй на глас,
За промяна е време на всеки от нас;

„Утро с усмивка” на вас посветих,
С усмивка написах тук всеки мой стих,
Нека с усмивка да почне деня,
Искам да греят щастливи лица.
.....................................................................
Само приятелят става предател

Подай ръка,стани и продължи,
напред по пътя си върви без страх,
безгрешни хора няма,
безгрешен бил е само Той,
и само Той е с право да те съди,а не онези
чучела,криейки лицата си от срам,
защото някога от Ада ги избави,
а днес забиват ти кинжал в гърба,
как иначе- страхливи земни твари,
впили се в плътта ти паразити
от които няма как да се спасиш .
Не те разбираха преди,не те разбират и сега,
защото мразиш да те лъжат,пошлостта,
не се поддавай на гнева,след мрака идва светлина…
Подай ръка,стани и продължи,
да,зная,че предателството най-боли,
и раната „приятелска” кърви…
..........................................................................

.............................................................................
Богат съм с приятели, друго не искам,
И здраве желая да бъда сред тях,
Когато съм тъжен, ръка ми подават,
По-лесно се справям в жестокият свят ;

Щастлив ли съм аз, те са също щастливи,
Споделяме лоши и хубави дни,
Нощем празнуваме, всички сме заедно,
Посрещаме слънцето в ранни зори.

Такива ще бъдем, единни, сплотени,
Може да бъдеш богат без пари,
Трябват ти само приятели истински,
С тях стигаш звездите и сбъдваш мечти.

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////
В ПАМЕТ НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ!

В ПАМЕТ НА МЕТО !

Дните минават неусетно,
а споменът за теб е все така мил и скъп.
Винаги ще си спомняме за твоите добри съвети,Времето лети, но сълзите и мъката,
че теб те няма, не стихват.
не се забравя човек, раздавал
само добрини, топлина и обич. Не можем да те върнем, туй е вярно,
смъртта не може никой да възпре,
но в паметта ни благодарна
навеки няма да умреш.
Ще те помним и вечно ще скърбим.
Не се изплаква мъката със сълзи,
когато плачем повече боли.
и все по-безнадеждни стават дните,
че никога не ще се върнеш ти.
Кой може да повярва в тишината,
която казва, че си мъртва ти?
Би трябвало да духа черен вятър
и черен дъжд над всичко да вали!
МЕТО ,ЛИПСВАШ НИ !ПОКЛОН ПРИЯТЕЛЮ!!!
НА 13.01.2013Г ни напусна за винаги един истински приятел ПОЧИВАЙ В МИР !



КАКВО Е ДА СИ МЪЖ НА ТОЗИ СВЯТ?
Какво е да си мъж на този свят -
да бъдеш млад и умен, и богат!
За жалост, днес мъжете са мъже,
когато им изнася най-добре...
Единствената цел на всеки батко
е да излъже някое момиче сладко,
по-бързо да го вкара във леглото
и после да се смее: ''Ах, горкото!''.
Не мислите ли само че, жени,
и ние можеме да бъдем зли -
всеки мъж, разглезен или не,
превръщаме във глупаво хлапе.
Само да им щракнем тихо с пръсти,
за нас даряват всички пачки тлъсти,
намигнем ли на някой със очи -
небето със звездите ще свали.
Покажем ли пък малко гола плът,
започва да им се върти светът!
Мъжете са момчета жалки,
които търсят детски залъгалки.
Смешни са до болка тез мъже,
завързани за стегнато въже,
подскачат като кученца след нас -
това е то - голямата им страст.
Глупав ли е българският мъж,
та иска всичко, всичко наведнъж.
О, не, жени, наивни не бъдете -
и глупави, и умни са мъжете.
Макар че те не могат даже миг
да дишат, без да зърнат женски лик,
понякога си знаят май цената,
но пак прахосват всичко за душата.
Тръгнали с навирени носленца,
изглеждат тъпо нашите момченца,
чувстваме как плачат пак за бой,
но прощаваме на малкия герой.
Дори един да има по-нормален,
не можем да го кръстим идеален,
измъкват ни го бързо под носа
и то не друг, а майка му добра.
Да, вярно е - не можем без мъжете,
но чак пък да си стиснем с тях ръцете -
сметките отново ще са криви
и нито ние, нито те ще са щастливи.
Наивни са добрите ни момчета,
тръгнали с накичени вратлета,
мислят, че ще могат да ни купят,
без дори веднъж и да се влюбят.
Искам да ви кажа, скъпи дами,
преди един от тях да ни засрами,
че ние сме великата половинка
на тая четирилистна детелинка.
В нашите ръце е колелото,
което ще въртим в посока - ''злото'',
само мъж за малко да посмее
на някоя жена да се надсмее.
Така ще ги научим да обичат,
че не в любов, а в мама ще се вричат,
животът им добре ще подредим.
Дами, още днес ще победим!
На вас какво послание да дам,
мъже, които ставате за срам,
помнете, че жените са солта,
а вие сте единствено прахта.
Добре да уважавате жената,
защото не познавате страната,
която ще покажем, щом решим
и всички до един ще изгорим!!...




Народни будители
Будители народни, дълбок поклон пред Вас,
историята в книги многотомни четем в захлас.
Гордеем се, че сме потомци на славен български народ,
воювал и се борел смело, за да запази своята вяра и род.

Поклон пред Вас, Будители, раздали в мрака светлина,
събудили от сън душите, повели народа в бой за свобода.
Творци на българското слово, посяли семето на чуден плод,
на свещи писали история на героичен български народ.

Радетели на българския дух, учители на българското слово,
поддържайте духа ни вечно жив, събуждайте душите ни отново.
Нужни сте ни повече от всякога да бъдете сред нас сега,
да ни покажете правилната диря, за щастие на нашите деца.

Влейте пламнали искрици в българските изстрадали сърца,
да върнем от гурбет децата, за да има радост в нашата страна.
Ний, българите смели сме и горди, потомци на Аспаруховия род,
Българин да се наричаш е достойнство на един славен народ.



Не казвай кой си, никога не казвай!
Приятелствата често ни подвеждат
и вместо коте, мъркащо на пазва,
змия се случва даже да отглеждаш.

Ти ризата си може да даряваш –
с кълчищни кръпки и ръкав сатенен.
Но никога недей да разкрояваш
душата си за други и за тебе.

Защото нищо няма да остане,
а другите напразно ще прахосат
безценното. Сърдечните ти рани
ще те превърнат бавно в хленчещ просяк.

Пази душата си от дъжд и огън,
не я оголвай сред бездомни тръни.
Да сеят – не допускай – троскот
най-дрипавите сенки помежду ни.

Не казвай кой си. Тихо е. До болка.
И остани си скрит в обвивка кестен –
бодлив и тъжен, приютил несгоди,
висящ на сухото дърво обесен.




Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки
чувства и състояния - Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали. Включително и Любовта. Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване. Останала само Любовта. Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент. Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.

В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:
- Богатство, ще ме вземеш със себе си?

А то отвърнало:
- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб...

Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.
- Суета, моля те, помогни ми!

- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка... - оправдала се Суетата.

Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:
- Тъга, нека дойда с теб!

Но и тя не се съгласила:
- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама...

В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...

Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.

Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:
- Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?

Мъдростта отговорила:
- Това беше Времето.

- Времето ли? учудила се Любовта. - Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?

- Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! - усмихнала се Мъдростта...



Животът е: красота ... Възхищавайте й се!

Възможност ... Вземете я!
Обещание ... Спазвайте го!
Горчивина ... Преодолейте я!
Любов ! Почувствайте я!
Задължение ... Поемете го!
Съкровище ... Съхрането го!
Игра ... Включете се!
Приключение ... поемете риска!
Мечта ... Изживейте я!
Щастие ... Заслужавате го!
Такъв е животът ...
Борете се за него!



"НАУЧИ СЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАШ НАПРЕД!.."

След всяка болка, разочарование и предателство -
научи се да продължаваш напред!

Когато те повалят, унижават и изоставят -
научи се да продължаваш напред!

Когато ти отнемат всичко, когато стъпчат радостта ти,
когато захвърлят доверието ти -
научи се да продължаваш напред!

Когато очите се пълнят със сълзи,
а дъжда вали навътре в сърцето..
Когато рухват мечти -
научи се да продължаваш напред!

Научи се да виждаш през бурята
и помни, че си ТУК и СЕГА ..
Вчера няма да се върне,
но ДНЕС все още има какво да направиш..

Научи се да продължаваш напред -
заради всяко сърце, което тупти и те чака,
заради всички очи, които се радват на усмивката ти,
заради ръцете, които пазят топлината на приятелството ти..

Светкавици винаги ще има, непредвидени удари също..
Но ти помни любовта, а не болката..
Помоли се...
И се научи да продължаваш напред!




Моята България

„България, тази чудна и приказна страна." - така ще кажат повечето хора. Но в нашата мила родина, не всичко е така прекрасно.
Миналото ни е било изпълнено с много битки, войни, робства, но в онези дни хората са запазили българщината и са я съхранили. А сега, в наши дни това не е така. Всеки гледа да прецака останалите и да мисли само за себе си. Всеки се прави на мил и добър човек, само когато му е угодно. Ако някой непознат има нужда от помощ, ние ще го подминем и може даже и да го напсуваме. Всеки се мисли за повече от другия, подценява всички около себе си и се прави на такъв какъвто не е. Но може тези хора, да се държат така, защото не са могли да оцелеят по друг начин в тая държава, но това са само предположения. Това е сега България. Днешното поколение е такова. Е, това ли е красота, това ли значи приказна страна ? Една държава е истински красива, когато и хората в нея са такива (но по душа).
Ами хората, които ни управляват? Те какви са? Има ли поне един българин? Има ли поне един, който да мисли, наистина за България? Или всички гледат парите, властта и нищо друго ? Ето, това е истинската България. Харесва ли, ви...?
Може и да имаме прекрасна природа, просто удивителна, но с такива хора около нея, тя няма да се запази много дълго време. И след години, не стига, че хората ще са такива, но и природата ни, няма да я има... Ще бъде погубена и тогава всички, ще усетят, че сме направили една голяма грешка. И като хора, и като правителство, и...
Ето това е истинската България. Пълна с хора, които не осъзнават какво става, защото мислят само за себе си и с още много, много проблеми, които не могат да бъдат разрешени сами. Разбира се, има и изключения. Но все пак в една 7 милионна страна процентът, който заемат „нормалните хора" е минимален, а и да не забравяме, че доста голяма част от тези 7 милиона са турско население.
Сега може сами да си направите изводи за това каква е същината на България и че винаги, абсолютно винаги под красивата обвивка се крие нещо много лошо и неописуемо в определени моменти.
„България, таза чудна и приказна страна."






Не се променяй


Не се променяй, моля те! Недей!
Без кроткото ти "аз" ще ми е сиво.
Не ставай като другите - злодей!
Не свивай устни ядно, мълчаливо!

Не се променяй, само не и ти!
Прости ми за обидите. И още
за всяка грешна дума ми прости,
преплетена в безсъници среднощни.

Не се променяй, въпреки света
и въпреки жестоките му хора!
Аз искам да те помня все така
и редом с тебе искам да се боря!

Не се променяй... Шепна като в храм
и тихичко пред тебе коленича.
Дали ще стигнем края с теб - не знам.
Но зная, че до край ще те обичам.



ВАРНА

Красива, лъчезарна Варна -
градът на морските мечти!
С съдба вълшебна и реална -
от седми век до наши дни.

От морска пяна сътворен,
с дъха на прелестни русалки,
във цвят мастилен потопен -
на кей със белокрили чайки.

Във морски ритъм разтуптян,
със пулс на плискащи вълни,
притихнал или в страст облян -
сърцето на града тупти.

Със морска нежност приласкан
от полъха на кротък бриз,
или смирен от буен ураган -
облял брега в солен сюрприз.

От морска обич обладан
сред чар на златни брегове,
град - и бленуван, и желан
в омаята на родното море.

Лазурна в морската одежда
е Варна - приказно сияйна.
Дарявам я с любов безбрежна:
“Обичам те, прекрасна Варна!”




На кея самички седим за ръчички,
люлеем безгрижно крака.
Слънцето ярко припича ни жарко,
а аз се червя... ей така.
Прошепна ми нежно и някак копнежно:
"Ще дойдеш ли с мен на брега!"
А аз те прегърнах и ти отвърнах:
"Целуни ме! Тук и сега!"

Признавам, шокиран... и малко нервиран
останах във онзи момент...
Нали съм момченце, опитвах, изглежда
на мъж да се правя пред теб.
Но скромната мацка направо ме смачка –
поведе играта без свян!
Оказах се, Боже, в небраното лозе
и малко... обхвана ме срам.

“Не ми се срамувай, по мъжки флиртувай,
прегърни ме, че дъжд заваля!” -
възкликнах в премала - „Виж, роклята бяла
полепна по мойта снага!”
Ти… сякаш се спече, сакото съблече,
наметна ме... После с ръка
прегърна ме леко и тихо в ушето
прошепна ми стихче в дъжда.

Да, стихчето бяло - признание цяло,
оформено в мойта глава...
Не беше май стилно, но вярвай ми - силно
желаех да помниш това!
То явно сработи! И ти със охота
ми даде целувка! И страст
избухна в душите! И до днес сме честити
роби на Нейната власт!




......МОЛИТВА .....



Един човек пред Бога коленичи
и своята молитва промълви.
Сълзи пробляскваха, уви, в очите,
но как съдбата си човечецът да промени.
Един човек - на този свят се ражда
да мрази, да обича от сърце,
дори когато го измъчва жажда,
някой капчица вода да му даде.
Един човек - пред Бога се кълнеше,
че срещне ли веднъж една любов,
но трудно беше да повярва
и едва ли щеше да я запази
в тоя злобен свят - суров.
Другар му беше нужен на човека,
със който да е в радост и в тъга,
но пустата съдба не беше лека:
отнела бе му всичко, за беда.
Сърцето му от болка бе замряло
и тупкаше без глас, едва-едва.
Душата му - кристално огледало
на прямата човешка доброта.
Нещастен бе човекът и самотен,
протягаше в безсилие ръце,
а Бог го слушаше, но как да му отвърне -
та обичта е скрита в туй сърце.
Тъй молеше човекът, а мечтите
събирал бе в аванс за цял живот,
събирал бе, но таз тъга горчива
уби надеждите - какъв възход.
Обичал бе, но обич не получи;
разбираше, но беше неразбран
и страдаше от нечии обиди,
защото всъщност си остана сам.
Изслуша Бог молбите му и каза:
"Сега върви и знай - ще си щастлив!
Сърцето твое, щом боли и страда,
обича... да обичаш... значи - ЖИВ.
Усмихна се човекът и си тръгна.
Как стопли се човешкото сърце
и колко обич сбира се във него,
молитвата щом някой разбере?



Надеждата в очите
не можеш да откраднеш!


Надеждата в очите не можеш да откраднеш!
Красотата на мечтите няма да докоснеш...
Те са само мои, със никого не ги деля,
дори егоистка да бъда - това е съдба.

Не ще можеш да изтръгнеш чувството в гърдите,
дори и да опитваш, дори и да боли те.
Силна съм и няма да се предам, разбери го,
и доброто вътре в теб извади - покажи го.

Мирът, любовта - по-възвишени няма от тях,
глава вдигни, изправи се, не гледай с поглед плах.
Към копнежа, изпълващ ръцете, не посягай,
не ще го отнемеш, а на себе си помагай.

Не желай ти моя плам единствен във сърцето,
той чист е и мил като душата на детето.
Не ще можеш да ми го отнемеш и насила,
защото надеждата ми - тя го е родила.

Прекрасното бледорозово утро помни...
сякаш за мен е създадено и ми принадлежи.
Него също не можеш да ми вземеш, мое е,
като го гледам - все едно небето сълзи лее.

Мислите, съзнанието - неприкосновени,
от никого няма да бъдат те победени.
Свободата не можеш да ограничаваш ти...
осъзна ли го? Върху това добре помисли.

Животе, обичам те с цялото си същество
и всеки ден откривам нещо още по-добро.
Дори когато съм тъжна зарад теб се радвам,
защото имаш чар неповторим, който грабвам.

С всяка болка и сълза се чувствам все по-жива,
може малко тъжно да звучи, но съм щастлива.
Всяка радост, била тя и малка оценявам,
за това получавам... защото заслужавам.

Надеждата в очите не можеш да откраднеш!
Красотата на мечтите няма да докоснеш...
Те са само мои, със никого не ги деля,
дори егоистка да бъда - моя е волята!


ЕЛА,ЛЮБОВ ПРИ ХОРАТА

Аз търся радостта във този свят,
аз търся щастието непрестанно,
аз търся и се взирам да открия любовта,
но тя не идва и е тъй печално.

Аз плача мълком, страдам всеки час,
сърцето ми е пълно със копнения,
очите ми като два извора блестят,
но никой тях да ги избърше не посегна.

Любов, къде си? Няма те. Защо?
Защо избягваш толкова човеци?
Защо не сгрееш техните сърца?
Защо не пресушиш сълзите клети?

Любов, ела при хората, ела!



ПРИКАЗКА ЗА ЖИВОТА


Някога, много отдавна,
заключена в кула една,
живяла принцеса незряща
с горяща във мъка душа.

Всъщност тя не била сляпа,
но другояче виждала света
и всеки взел да я отбягва,
ревниво бранейки се от скръбта.

Понеже всекиму там било ясно,
че скръб човека влачи до смъртта,
по-силно онзи, който тъй злощастно
избрал бил чашата на мъдростта.

Тъга събаря трупащия мъдрост -
е писано във Книгата света,
такъв дори и в пищна младост
не може да познае радостта.

Направеното кратко отклонение
не е без цел, а точно затова
да обясни туй странно заточение,
избрала си девойката сама.

За чуждите очи била тя болна,
не трепвала от мирска суета,
но всъщност силна като птица волна
се реела високо над света.

Видяла тя световните съблазни,
погубващи човешките души,
земята черна с зиналите грозни пазви,
поглъщащи безплодните борби.

Синджири дълги от скачени роби
се нижели от край до край земи,
но в гаснещите им очи защо ли
не светели покайните сълзи.

Вместо това те смеели се гръмко,
побутвали се, смигали с око,
подвиквали към кулата и дръзко
извивали лудешкото хоро.

А мамели се те горчиво,
изпразнена килията била,
девойката отпивала щастливо
от сладкия нектар на вечността.

Танцувала със облаците светли,
люляла се във люлка от лъчи
и Бог със Своите длани нежни
я галел по красивите коси.

Тогава Той я хванал леко,
понесъл я към нови висоти,
а кулата се сринала в полето
пред онемелите тълпи...




МИЗЕРИЯ

Всеки ден, когато обикалям,
човешка простотия наблюдавам.
Боклуци по земята се търкалят,
а пък хората сами със себе си си разговарят.

Банда циганчета бият
българче - парите да му свият.
С черните ръце го джобят
и срещу майка му злословят.

Друг пък проси, гледа мило,
за да диша пак лепило.
Тия просяци от нас са по-богати,
ринат си парите със лопати.

Ходи да си взима помощите с мерцедес,
а на мен пари ми иска днес.
Кабел меден постоянно те крадат,
а после пак за ток реват.

Гледам аз на другата страна
и виждам хубава жена.
Но преди да й извикам „ей”,
забелязвам, че това е гей.

Докога така ще бъде в нашата страна?
Докога ще тънем във лайна?
Докога наште политици
ще въртят сделки с наркотици?

Отговорът аз не мога да гадая.
Ще оставя вас да го решите.
Аз не зная!





ЛУНАТА


Бавно денят си отива.
Чаровна и тиха идва нощта.
Морето брега безмълвно залива.
Луната заменя съня със крила.

Полита в безкрайната шир без умора,
набира букет от уханни цветя.
Изписва "любов" със звезди на простора,
отмятайки нежно коса...

И ето още миг и слънцето изгрява.
Потапя се във синьото небе.
Сбогува се, сърцето позлатява...
Луната заспива със бодро лице!




БЕЗ ТЕБ.....Без теб всичко е мъгла,
без теб и радостта е тъга.
Без теб жива ли съм, не знам,
без теб със сълзи деня започвам!

Слънцето в облаци е скрито,
въздух нямам даже на открито.
Като цвете, чакащо дъжда,
без теб боли даже и в съня.

Нощта пак за теб говори,
сърцето няма сили да се бори.
Примката все повече се затяга,
душата ми е вече омаляла.

Всеки час пия отрова,
отровата на тази любов...
Горчивината къде да заровя
и без теб да живея този живот?

Цветен и красив беше всеки миг,
пиша пак за теб стих след стих...
Душата си искам да изпиша,
тази любов да опиша.

Никой няма сила да ме спаси,
единствено и само ти...
Надеждата нощем ме приспива,
и споменът за онази нощ красива!






Ангел на надеждата

Никога не е късно да отвориш очи,
да се срещнеш с някого, да се влюбиш дори.
Грешките се опрощават, когато на себе си простиш.
Поуките се взимат в моментите, в които сгрешиш.

Усмивката е тази, която ни спасява.
Усмивката е маската, която защитава.
Останеш ли без нея - изгубваш се, пропадаш.
Трудно, без надежда в живота се изправяш.

Но идва момент, в който ангелът пристига.
Усмихва се, смее се, тъгата ти отмива.
Очите му блестят, а гласа успокоява.
Неопитен, несигурен - качества, с които те пленява.

Човек, на който можеш да се довериш.
Щастие, което без свид ще споделиш.
Човек, приличащ по-скоро на мираж.
Чувство охранявано от черния страж.

Вярваш или не - доброто побеждава.
Дори в моменти, в които мислиш, че те изоставя.
Бягаш из лабиринт, молиш се и плачеш
„Всяко зло за добро е“ повтаряш без да знаеш,
че истината близо е, просто трябва да погледнеш,
да спреш, да помислиш, някоя клопка да избегнеш.
Защото изход има винаги, но първо трябва да го пожелаеш,
Да избереш посоката и да не спираш да мечтаеш.


НА ТАТКО!!!

Така внезапно си замина.
Не каза „Сбогом”, не махна и с ръка.
Изчезна, като бяла зима.
И ни остави със скръбта.

И толкова искри в очите
на щастие и жажда за живот.
От литнаха със теб за миг мечтите.
Потънаха във хладния ти гроб.

И няма го смехът ти неподправен.
Ах, как боли, наистина Боли.
Боли когато столът празен.
До нас на масата стои.

И погледът ни все те дири.
И сякаш ще се появиш.
Ще кажеш: ”Влизайте, душички!”
От радост ще се просълзиш.

Сега във друг живот си – вечен.
И знам, че виждаш ни от там.
Прости, че не дойдохме с тебе.
Прости, че толкова си сам. :

ПОЧИВАЙ В МИР ТАТКО! ОБИЧАМ ТЕ И МНОГО МИ ЛИПСВАШ !
с МНОГО ,МНОГО ОБИЧ ЕЛИ !