VBox7 logo

feanor72

Най-големия почитател на филмовата музика. За всичко свързано с филмова музика и всякакви OST пишете ЛС
В зрънцето пясък да съзреш света,
И небесата - в чашката на цвете,
В дланта си да сбереш безкрайността,
И вечността - в
един от часовете.

Уилям Блейк 1757 - 1827


The Tiger

Tiger, tiger, burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Could frame thy fearful symmetry?

In what distant deeps or skies
Burnt the fire of thine eyes?
On what wings dare he aspire?
What the hand dare seize the fire?

And what shoulder and what art
Could twist the sinews of thy heart?
And when thy heart began to beat,
What dread hand and what dread feet?

What the hammer? what the chain?
In what furnace was thy brain?
What the anvil? What dread grasp
Dare its deadly terrors clasp?

When the stars threw down their spears,
And water'd heaven with their tears,
Did He smile His work to see?
Did He who made the lamb make thee?

Tiger, tiger, burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Dare frame thy fearful symmetry?


(Б. П.)

Тигърът

Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в черна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?

Где в далечни бездни, висини
пламъкът в зениците лети?
Чии криле потърсиха простори,
теб от огън кой посмя да стори?

Що за плещи и кои изкусни сили
за сърце ти свиха яки жили?
Щом затупа то, в теб мощ се взе;
лапа вдигна зла и зли нозе.

Що за чук и що за здрави клещи
мозъка отляха в нажежени пещи?
Що за наковалня? И ръка
смъртен ужас хванала така?

Щом замятат копия звездите
и небето плувне им в сълзите,
радост не изпитва ли творецът?
Той, създателят и на агнеца?

Тигър, тигър, лумнал в мощ
като факла в мрачна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?


Дяволът и момчето

Над този свят царувам аз,
Раздавам чест, пари и власт!
И щом наслади ти жадуваш -
Да любиш, пиеш и лудуваш,
Да тънеш в радост без тревога -
То опълчи се срещу Бога!
Не слушай майка, ни баща
И аз ще те възнаградя
Със всичко скъпо под небето,
Което блазни ти сърцето!

Ханс Закс, 1567



Човек, който търси мъдрост, може да се нарече умен, но ако мисли, че я е намерил, е безумен. Персийска

Оня, който не отказва нищо, скоро не ще има какво да отказва.
Конфуций

Гордостта на сърцето е присъща на честните хора, гордостта на маниерите - на простаците. ***

Малко да честните хора, които действително биха били честни, ако бяха уверени, че могат да бъдат нечестни безнаказано. ***

Ако искаш да светиш на другите, трябва сам да гориш. ***

Човек не е ревнив, когато обича, а когато иска да бъде обичан. ***

Учението на младини е резба върху камък, на старини - чертеж върху пясък. Талмуда

Нищо не може да вземе съдбата от мъдреца, защото нищо не му е дала. ***

Великото изкуство да се научи много е да се започне с малко.
Джон Лок

Моите книги са вода; книгите на великите гении - вино. Вода пие всеки.
Марк Твен

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса, а другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Алберт Айнщайн

Всичко е във всичко.
Джордано Бруно


Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.
Волтер


Беден е не този, които има малко, а този, които иска да има повече.
Сенека


Не говори винаги каквото знаеш,
но знай винаги какво говориш.
Клавдий


Думите приличат на листа: дървото, което ги създава в изобилие, ражда твърде малко плодове. Александър Поуп

Искрените думи не са приятни,
приятните думи не са искрени.
Лао Дзъ


Победителите не ги съдят.
Екатерина II Велика


Не всички непобедени са непобедими.
Корней


Желанието да имаме това, което нямаме, ни пречи да ползваме това, което имаме.
Монтен


Който не иска, когато може, не може, когато иска.
Джон Солзбъри


Всички хора искат да живеят дълго, но никой не иска да бъде стар.
Джонатан Суифт

Животът не е много здравословен, този, който живее умира.
Жозеф Жубер

Лекото отношение към живота го прави тежък.
Емил Кротки

Чуждата глупост не ни прави по-умни.
Наполеон

Глупакът е глупав не защото говори глупости, а защото мисли, че за другите те са мъдрости. Английска

Талантът не се увеличава от аплодисментите.
Овидий

Казаното отлита, написаното остава.
Римска

Няма значение дали вървиш бавно, важното е да не спираш.
Конфуций


Истински начин да отмъстиш на врага си е да не приличаш на него.
Марк Аврелий


Когато човек говори по-малко, той изглежда по-умен.
Максим Горки


Стремейки се да изучи безкрайното, науката сама става безкрайна.
Д. И. Менделеев

Малцина знаят колко много трябва да знаем, за да разберем колко малко знаем.
Арабска

Истински философ е този, които без да се хвали, притежава тази мъдрост, с която се хвалят другите без да я притежават.
Жан Даламбер

Облеклото внушава на глупците уважение.
Волтер

Съдбата обича смелите.
Вергилий


Животът на човека е кратко цъфтене и дълго повяхване.
Лудвиг Уланд

Oсновните опасности в живота идват от прекалените прeдпазни мерки.
Алфред Адлър

Животът е заем, а не подарък.
Фридрих Боденщед

Напразно се хвалиш със своите предци, ако твоите потомци няма да могат да се хвалят с теб. ***

Ние убиваме времето, а времето убива нас.
Емил Кротки

Един учен глупак е по-глупав от глупавия.
Молиер

Всичко, каквото казвам и пиша мисля;но не пиша и не казвам всичко, каквото мисля.
Имануел Кант

Ако мислиш два пъти, преди да го кажеш един път, ще го кажеш два пъти по-добре.
Томас Пейн

Забелязал съм че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят.
Станислав Лец

Аз не считам, че съм невежа, ако не зная нещо и мълча;невеж е този, които говори за това, което не знае.
Михаил Пришвин

Ще дойде време, когато достиженията на науката ще надминат силата на въображението.
Жул Верн

Геният е един процент вдъхновение и деветдесет и девет процента пот.
Томас Едисон

Това, което знаем е ограничено, а това, което не знаем — безкрайно.
Пиер-Симон Лаплас


Многознанието не научава хората да бъдат умни.
Хераклит

От мъдростта нарастват три плода:добре да се мисли,добре да се говори,правилно да се действа.
Демокрит

Произходът е благо само за тези, които със своите добродетели са оставили вечен спомен за себе си.
Перикъл

Животът е само един миг между две вечности.
Платон

Които не умее да пази малкото, губи и голямото.
Менандър

Този, който чувства достатъчно сила в себе си, за да владее умовете, няма да прибягва до насилие:защо му трябва да премахва човека с други възгледи, когато е в негов интерес да го привлече на своя страна с дружеско убеждение.
Сократ

Който сам не се убеди, никой не може да го убеди.
Платон

Лекарите се ползват с предимството, че Слънцето огрява техните успехи, а земята покрива грешките им.
Сократ

Медицината ни задължава да умираме по-продължително и по-мъчително.
Плутарх

Всичко тече, всичко се изменя.
Хераклит

Не желай невъзможното.
Хилон

Непоклатимата основа на държавата е справедливостта.
Пиндар

Кралят трябва да помни три неща: че управлява хора,че е длъжен да ги управлява според законите и че няма да управлява вечно.
Еврипид

Законът е паяжина: малките насекоми загиват в нея, а големите благополучно се промъкват.
Анахарзис Скитски

Вехнат и чезнат делата, живее и остава само словото.
Пиндар

Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко.
Демокрит

Аз знам само това, че нищо не знам.
Сократ

Любимото често заслепява любещия.
Платон

Да умееш да мълчиш често е връх на мъдростта.
Пиндар

Скъперникът не владее богатството си, то владее него.
Бион

Предателят предава преди всичко себе си.
Плутарх

Да се гордееш с дрехата или сандалите си е все едно да се гордееш с шивача или обущаря си.
Демостен

Незавидна е участта на този, на когото никой не завижда.
Есхил

Справедливостта ще се възцари тогава, когато всеки започне да възприема чуждата обида като своя.
Солон

Живей с хората така, че приятелите да не ти станат неприятели, а неприятелите да ти станат приятели.
Питагор

Истинският приятел се познава в нещастие.
Езоп

Богатството не е приятел, приятелят е богатство.
Стобей

Злият човек прилича на въглен: ако не те изгори, ще те очерни.
Анахарзис Скитски

Шегата е като солта: трябва да се употребява с мярка.
Питагор

Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото.
Солон

Който плаши мнозина от мнозина се плаши.
Солон

Учтивият човек се учи на учтивост от неучтивите.
Персийска пословица


Приятелят на всички е ничий приятел.
Аристотел

Ако посочиш, не забравяй че трите пръста сочат тебе.
Конфуций

Той е човек, който присъства на всички събрания в качеството си на количество. * * *

Не прощавай на себе си, и тогава ще бъдеш в състояние да прощаваш на другите.
Талмуда

Мисълта привежда материята в движение.
Вергилий

Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.
Франсис Бейкън

Където глупостта е образец, там разумът е безумие.
Гьоте

Глупците и умните са еднакво безвредни; вредни са полуглупавите и полуумните.
Гьоте

Мъдрецът е най-малко самотен когато е сам.
Джонатан Суифт

Едни са вечно болни само за това, че твърде много се грижат да бъдат здрави, а другите са здрави само затова, че не страхуват да бъдат болни. Василий О. Ключевски

Свободното време на празните хора довежда до отчаяние заетите. * * *

Най-голям завоевател е онзи, който знае да побеждава без бой. Лао Дзъ

Надеждата да победиш донася победа, увереността в победата ни лишава от нея.
Тит Ливий

Ужасяващ е броят на хората, които нищо не знаят. Останалите са безумци, които са убедени, че знаят всичко. * * *

Онзи, които се държи кото мишка, бива гонен от котките.
Конфуций

Най-остроумната насмешка е тази, за която не можеш да се разсърдиш, без да станеш още по смешен. * * *

Силата още не е справедливост, но справедливостта е сила.
рицарски девиз на крал Артур

Съвестта не е в състояние да попречи на лошата постъпка, а само да помрачи удоволствието от нея. * * *

Който при известни обстоятелства не губи ума си, той не е имал какво да губи.
Готхолд Ефраим Лесинг

Природния ум може да замени всяко образование, но никакво образование не може да замени природния ум.
Артур Шопенхауер

Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.

Мартин Лутър Кинг младши


ПАРИТЕ МОГАТ ДА КУПЯТ :

ЛЕГЛОТО , НО НЕ СЪНЯ ;
ХРАНАТА , НО НЕ АПЕТИТА;
ЛУКСА , НО НЕ КРАСОТАТА;
ЕДНА КЪЩА , НО НЕ ЕДИН ДОМ;
ЛЕКАРСТВОТО , НО НЕ ЗДРАВЕТО;
СЪЖИТЕЛСТВОТО, НО НЕ ЛЮБОВТА;
РАЗПЯТИЕТО , НО НЕ ВЯРАТА ;
РАЗВЛЕЧЕНИЕТО , НО НЕ ЩАСТИЕТО;
СМЪРТТА , НО НЕ И ЖИВОТА ;
ПО-ЛУКСОЗНО МЯСТО В ГРОБИЩАТА ,
НО НЕ И НА НЕБЕТО .


Препятствията са онези страховити неща , които виждаш , щом отклониш поглед от целта си.
Хенри Форд



ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА,
А С МОМЕНТИТЕ,КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!


ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Неизвестен автор



ОБИКНОВЕН ПЪТ
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута

Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !
Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !



ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА
1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените"експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот



И накрая само смърт и разруха покриха земята.Нито един слънчев лъч или блестяща песъчинка не радваше окото човешко, защото навсякъде цареше мрак и хладният божествен взор проникваше изпод тежките клепачи на Всевишния оглеждайки с еднаква надменност всичко.

Книга на Мъртвите Сура 4 Книга 1



Да си представим само да миг разум, които е в състояние да обозре всички сили, движещи мирозданието...разум, достатъчно обширен, за да е в състояние да подложи тези данни на анализ...той би могъл да обедини в една формула движенията както на най-големите тела във Вселената, така и на най-дребничкия атом; За него не биха съществували неизвестни и бъдещето, както и миналото щяха да се сливат в едно общо настояще.

Пиер Симон Лаплас, 1814


Съществуват безброй слънца, безброй земи, които обикалят около своите слънца, както нашите седем планети обикалят около нашето Слънце… Тези светове се обитават от живи същества…
Джордано Бруно
"За безкрайната Вселена и световете" - 1585


Едва когато космосът се свие като къс изсушена кожа, ще настъпи краят на всички страдания и ще познаем Бог.
Махабхарата, Светасварата Упанишад VI 20


Този, който спаси един единствен живот, спасява целия свят.
Талмуда

Никога няма да знаеш достатъчно, ако не знаеш повече, отколкото е достатъчно.
Уилям Блейк


Лошите хора живеят, за да ядат и пият, докато добрите ядат и пият, за да живеят.
Сократ


Редно е така да обичаш някого, сякаш по волята на съдбата ще трябва да го намразиш, така да мразиш някого, сякаш утре ще го обикнеш.
Хилон



Свети Петър и козата

Вървеше си Христос веднъж
Със Петър, този славен мъж,
И там, край някакво си село,
Подзе светията несмело:
„Прости, Учителю, но на̀ —
Дивиш ме с твойта добрина!
Макар и да си всемогъщ,
Светът е все един и същ,
Пророк Авакум дума с право:
Насилието е лукаво!
Безбожникът клевети вред
Благочестивите наред,
А злото шири се безспир
По земния греховен мир!
Ядат се людете ти, ето,
Тъй както рибите в морето,
А ти все гледаш и мълчиш,
Наместо да се разгневиш
На таз човешка неуправа,
Но тя комай не те смущава…
Да имах, ех, година, аз
Божествената твоя власт,
Друг ред бих турил на земята —
Ще залича глада, войната,
Ще спра грабежи и лъжи,
Че туй безкрайно ми тежи!
С десницата си, ей я на,
Ще сея мир и добрина,
Та клетият човешки род
Да заживей честит живот!“

Исус въздъхна: „Петре, май
Си мислиш ти, че в този край
Да властваш по-добре ще можеш
И ред на всичко да наложиш?“
„Така е! — свети Петър рече, —
Да подобря аз искам вече
Тоз жалък свят с порядък нов!“
Исус отвърна му с любов:
„Божествената своя власт
В ръцете ти предавам аз,
Прави каквото си решил,
Бъди суров или пък мил,
Изричай благослов, ругай,
Дъжд, вятър или слънце дай,
Наказвай или поощрявай,
Но с пълни сили се залавяй
Да управляваш в този ден
Делата земни вместо мен!“

Потръпна благият светец,
Огрян от божия искрец.
И виж, насреща се задава
Женица бедна и болнава,
Окъсана и босонога,
С една козица криворога.
Щом стигна кръстопътя, тя
С отпаднал глас й прошептя:
„Върви и Господ да те брани
От буря, вълци и капани!
Защото аз сама, за бога,
Да крача с тебе веч не мога,
А трябва да изкарам днес
И някой грош за хляб злочест,
Че вкъщи гладните дечица
Ме чакат и берат душица!
В ръцете божи те предавам,
На него само се надявам!“
Па сетне тъжно сбърчи чело
И с пъшкане възви към село.
Исус усмихна се и рече:
„Е, Петре, ти си Господ вече
И чу на бедната молбата.
Смили се и вземи козата
За днес под своята закрила,
Пази я от нечиста сила,
А почне ли да се смрачава,
Върни я читава и здрава
В дома на клетата жена.
Върви и струвай добрина!“

След тия думи Петър сбара
Добичето и го подкара
Към пасището край реката,
Че тучна беше там тревата.
Но бе козата буйна, млада,
Не спираше се сред ливада,
А ту се шмугне в храсталак,
Ту към баира свърне пак
Или побегне, без да чака,
И Петър гони я в трънака.
С прегракнал глас, до кръв издран,
Стои светецът, в пот облян,
А слънцето пече без жал
И в болки Петър тръпне цял.
Най-сетне свършва този ден
И блед, посърнал, изнурен,
По мрак светецът бавно връща
Козата в схлупената къща.

Погледна го Исус игриво,
Засмя се, па подхвана живо:
„Е, Петре, още ли ламтиш
Делата земни да редиш?“
Отвърна Петър с морен глас:
„О, Боже, твойта свята власт
От плещите ми ти свали!
Ах, мъдростта ми позволи
Едвам една коза да водя,
По дирите й в страх да бродя.
Прости ми, Боже, глупостта
И чуй от моята уста:
Догде съм жив, не ще желая
Властта ти аз да обладая!“
Христос отсече: „Петре, знай:
Де можеш, правда ти раздай!
Но божите дела сега
Предай във моята ръка!“

Ханс Закс, 1555





Човешкото сърце е мелница

Преди в глупешката си младост
Не знаех що е свястна радост,
С другари дирех все забава,
Но често взе да ме смущава
В ума ми някой случай странен.
Веднъж на сватба бях поканен.
Седях до доктор там един,
Префинен, учен господин
И сред самото празненство
Го питам с почит: На какво,
Да обясни, ако обича,
Човешкото сърце прилича?
А той вежливо ми отвръща:
„СЪРЦЕТО МЕЛНИЦА Е СЪЩА,
ВЪРТИ СЕ КАТО КОЛЕЛО,
ЩОМ СИПЕШ МУ ДОБРО, И ЗЛО.
Копнежи, страсти ден и нощ
Без отдих смила с бясна мощ,
В чували трупа ги накрая,
Търчи напред-назад в омая,
Потъва в размисъл дълбока,
Само̀ теши се и се хока,
Ту в светла радост засиява,
Ту в ужас се опечалява,
Ту борбено е, ту унило,
Днес гневно, а пък утре мило,
Ту смело, ту с отпаднал глас.
Променя се за ден, за час
Според това дали успява
Да мели зърно или плява.
Така човекът, дето в сласт
Живее на земята с нас,
Прилича на възбунен звяр.
Сърцето му е жалка твар.
То крета като спънат кон
Сред глупост и порочен стон,
Разврат и мъст владеят тук,
Един порок довежда друг.
Че както мелят ни сърцата,
Тъй са делата и словцата.
Но разумът щом зацарува,
И днес, и в бъдеще ликува,
Подобни мисли ще осъдиш
И от сърцето ще пропъдиш.
А то тъй бързо да не гние,
Смирени трябва да сме ние.
Бъди благочестив до гроба,
Постъпвай честно и без злоба.“
Така говореше ми той
И даде примери безброй
Как страстите да укротим,
Сърцето как да си щадим,
Та страх и вопли да не мели
И в скотската си глупост спрели,
Да губим в празна суета
Годините на младостта.
Сърцето те да не товарят,
Да бъде разум мелничарят.
Тогава чувството голямо
Ще ражда мъдри мисли само
Как благородно да живееш.
Тогава сам ще проумееш
Забава чиста где да дириш
И в нравственост духа да шириш.
На младини се упражнявай,
В сърцето си не съгрешавай,
Да израстеш човек достоен
И в старините си спокоен,
Да спомниш моята поука.
Блага, достойнства и сполука
Ще се множат за теб безчет.
Ханс Закс ти дава тоз съвет.

Ханс Закс, 1548




Песен за Еарендил

Живееше във Арвенийн
морякът смел Еарендил;
за своя кораб здрав и лек
той взе дърво от Нимбретил;
извая сребърен фенер
и ясни сребърни платна,
носът бе като лебед бял
със знамена от светлина.

Като прославен древен крал
в доспехи се облече той;
изписа с руни своя щит,
за да го охранява в бой;
в колчан-стрели от абанос,
лъкът му бе от дракон рог;
взе ножница от халцедон
и бял нагръдник от сребро,
окичен с чуден изумруд;
стоманен беше мечът смел,
а шлемът беше от елмаз
с перо от гордия орел.

Из омагьосания път
звездите гледаха сами
как той се лута надалеч
по простосмъртните земи.
От скърцащия Леден клин,
где дремят хълми в мрак и лед,
от жар и пламнал пущинак
възви и пак поде напреед,
залутан из беззвезна шир,
Ноща и Нищото допря
и мина, и ни лъч, ни зрак
ни бряг сияен той съзря.
Повяха гневни ветрове
сред бурна пенеста тъма
и се обърна той сломен
назад, на изток, към дома.

При него долетя Елвинг
и огън блесна в мрака там;
по-ярко лумна от елмаз
на огърлицата ѝ плам.
С венец от жива светлина
косите му окичи тя;
със Силмарила на чело
той пак възви; и сред ноща
отвъд Морето в Другосвят
страхотен вихър се изви,
повял могъщ от Тарменел;
там, дето смъртен не върви,
понесе го с пронизващ дъх
като смъртта; и през сумрак
по изоставени моря
на запад той отмина пак.

И курс през Вечнонощ избра
по черни, стенещи вълни,
там, где потънал бе светът,
преди да почнат наште Дни,
додето чу по перлен бряг
как пее морският талаз
накрай света сред тих прибой
от жълто злато и елмаз.
Видя безмълвна Планина,
където не блести зора
над Валинор, и Елдамар
отвъд моретата съзря.
Скиталец, бягащ от ноща,
в бял залив най-подир дойде-
в зелен, прекрасен Елфодом,
где чист е въздухът и где
блестят под хълма Илмарин
сред долината от сребро
прозрачни кули в Тирион
над сенчестото Езеро.

Там спря; и златни арфи в дар
поднесоха му начаса,
достойни древни мъдреци
разказваха му чудеса.
С водачи-седем светлини,
във бял елфически костюм,
напред през Каласириан
той тръгна по забравен друм.
Прекрачи в вечния чертог,
где времето е като дим
и Древният Владетел бди
над планината, в Илмарин;
за елфите , за хорски род
дочу незнайни думи там,
съзря отвъдните неща,
навеки забранени там.

Сградиха кораб от митрал
и от елфическо стъкло
със бляскав нос; но без платна
и без потегнато гребло;
бе Силмарилът за фенер
и флаг от жив и ярък плам
сама му сложи Елберет,
защото тя дойде натам,
с криле безсмъртни го дари
и с участ го дари една:
през небосвода устремен
да следва Слънце и Луна.

От Вечния чутовен хълм,
где пеят сребърни чешми
отвъд великата стена,
той като лъч се устреми.
Ала възви Накрай Света
и се завърна, закопнял
за роден дом сред мрака чер;
като Зорница запламтял
надхвърли сивите мъгли
пред Слънцето да засияй-
вълшебство в ранните зори
далеч от Северния край.

Отмина Средната земя
и чу как смъртните жени
и деви-елфи стенат в скръб
в Години древни, в древни дни.
Но участта му повели
подир Луната в вечен бяг
безкрай да плува, без да спре
на тукашния смъртен бряг;
навеки пратеник на път
без отдих в нощния простор
да носи светлия си фар-
Задморски вечен Пламотвор.



Песен за Дурин

Светът бе млад, върхът зелен
и Месецът неопетнен,
без име - камък, вир, треви
Дурин когато се яви.
Той имена им отреди,
пи млади изворни води;
той в Огледалното се взря
и сякъш перлен низ съдря
корона бледа от звезди
над образа му да трепти.

Светът бе чист, висок върхът
и още тачеше светът
крале могъщи в Гондолин
и Нарготронд; но пътят син
на Запад бе им отреден.
Светът бе чист в Дуринов ден.

Той беше крал със трон висок
в подземен каменен чертог
с таван от злато, сребрен под
и с руни над вълшебен вход.
Звезди, и слънце, и луна
дариха ясна светлина
в кристални лампи да блести
навън щом мракът се сгъсти.

Там чук напевно зазвъня,
длето дълбаеше стена;
ковяха там и меч, и щит;
миньор пробиваше гранит.
Берил, и перли, и опал,
и ризници от здрав метал,
топори броня, меч и шлем
там трупаха се ден след ден.

Народът му неуморим
със песен славеше Дурин,
разляха арфи нежен звън
и пееха тръби навън.

Светът е сив, върхът е стар,
в ковачницата няма жар;
не ще запее арфа пак-
Дурин лежи в гробовен мрак
далеч от светлина и шум
във Мория, във Хазад-дум.
Но и до днес блестят звезди
под Огледалните води-
короната сред мрака син
очаква и до днес Дурин.




Прощална песен във възхвала на Лутиен от Берен

Прощавай, светъл небосклон,
под теб живя във своя дом
и тичаше като сърна
под слънчев блясък и луна
тя, Лутиен Тинувиел,
най-нежна в земния предел.
Дори светът да е умрял,
дори разбит да рухне цял
в първичния бездънен мрак,
за туй го бих вэзвърнал пак -
земя, море, зора и ден
и че е зърнал Лутиен.



...Из баладата "Гибелта на Гил-галад"

Печално арфите звънят
за елфа светъл Гил-галад
последният владетел жив
на край свободен и щастлив.

Бе дълъг неговия меч,
блестеше шлемът отдалеч;
звезди от нощния зенит
искряха в сребърния щит.

Но той замина и до днес
от него вече няма вест;
звездата му събори враг
в Мордор, където тегне мрак.




За прочутия двубой между финрод Фелагунд и Саурон

Запял тогава песен за магия,
издайничество, подлост, тирания,
разкриване, измяна и покорство.
Финрод се люшнал, но в единоборство,
отвърнал с песента си за упорство,
за съпротива, битка със свирепост,
за скрити тайни и могъща крепост,
за вярна клетва, свобода, спасение;
за лик сменен с магическо умение,
за празни примки, счупени капани,
затвор разбит, окови разковани.
Напред, назад трептели двете песни.
Кънтели мощно кото вихри бесни
словата им, а Фелагунд тогава
сбрал цялата магия величава
на елфите във своя глас чудесен
и чули в полумрака птича песен
над Нарготронд...и още по-далечно
въздишало с тъга морето вечно,
към Елфодом по пясък от елмази.
Но паднал здрач; тъмата се разтлала
над Валинор, червена кръв обляло
брега, где зли Нолдори с меч избили
чедата морски, сетне похитили
от кея светъл ладиите бели.
Игарвани в небето полетели,
застенъл вятър, вълците завили.
В Морето ледовете се строшили.
Ангбанд кънтял от робските окови.
Отекнал гръм, избухнали огньове...
и рухнал Фелагунд сразен пред трона...




Дилън Томас - Не си отивай кротко в тъмнината

Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Мъдрецът, в края си приел съдбата
не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината.

Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил крехките си дни в ширта,
вие срещу смъртта на светлината.

Безумецът, възседнал синевата,
разбрал, че сам е внесъл тук скръбта,
не си отива кротко в тъмнината.

Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на радостта,
вие срещу смъртта на светлината.

И ти, мой татко, сам на висотата,
ругай, ридай с плача на яростта!
Не си отивай кротко в тъмнината!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

cool pro