VBOX7

Приятели, като болест - те винаги търсят теб.
- Има Приятели, като въздуха - понякога не ги усещаш, но са винаги с теб!...


Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .


ЗАБРАВИХМЕ ЛИ ДА ЖИВЕЕМ...

автор: Марияна Дживтерова категория: Вдъхновение
"Всеки е откачил заради някаква мания да притежава разни неща. Всичките тези неща, които хората искат да притежават, са тънки като хартия, късат се като хартия. И хората са така, прозрачни са и се мачкат като хартия." - "Хартиени градове" Джон Грийн

Превърнахме дните си в безспирно преследване на вещи, коли и имоти, а забравихме да ценим чувствата, емоциите и споделените радости.

Научихме се да завиждаме, а забравихме да се радваме.

Превърнахме децата си в огледало на неосъществените ни амбиции, а забравихме да им разказваме приказки.

Научихме се да ги заразяваме с нашите неврози, а забравихме да се грижим за душите им.

Превърнахме връзките си в търговски отношения - кой какво очаква и какво предлага. Днешните двойки са като юридически издържани трудови или търговски договори - с права, задължения, бонуси и неустойки...

Научихме се да се преценяваме и анализираме, а забравихме да се обичаме и уважаваме, да се разбираме и приемаме, без да налагаме своите правила и изисквания. Забравихме, че не можем да променяме никого, ако той сам не изпита нужда да го направи за нас.

Превърнахме мечтите си в абсурдни виждания за това, какво трябва да притежаваме, а забравихме, че сме тленни и вещите остават тук и след нас, защото душите ни нямат багажни отделения и нищо от тях не вземат със себе си.

Научихме се да трупаме, а забравихме да се смеем, да танцуваме и да пеем под душа или на горската поляна.

Превърнахме живота си в сложен лабиринт от ежедневни грижи за материалното, а забравихме да дишаме свободно и дълбоко. И все повече започнахме да се задушаваме от тревогите си!

Научихме се да пресмятаме - кой колко взел, кой колко дал и кому какво трябва да върне - пари, вещи, омраза и завист...

А забравихме да живеем!

Животът би бил толкова лесен и достъпен, ако успеем навреме да се спрем в бясното препускане след целта сами да си го усложняваме!

И най-важното - ако се научим просто да го обичаме и живеем!

Всеки ден!