VBOX7

/> Ние всички искаме добро бъдеще за себе си и трябва да се погрижим за бъдещето
и сигурността на нашите деца."

- Афени Шакур, 10 януари, 1947 - 2 май, 2016


"Майка ми ме научи на 3 неща; уважение, знание и търсенето на знания. То е вечно. Тя ме научи да бъда спокоен. Ако има нещо в ума ми, което ми говори, тя ми казваше да изслушвам.
Казваше ми: "Ние имаме две уши за да изслушваме и една уста за да говорим".
Трябва да говориш, но трябва и да изслужваш човека отсреща, от него идва знанието."

- Tupac



Life Goes On -
http://vbox7.com/play:1776f475e1&start=286







2Pac - "Me Against The World":

"Can you picture my prophecy?
Stress in the city, the cops is hot for me
The projects is full of bullets, the bodies is droppin
There ain't no stoppin me
Constantly movin while makin millions
Witnessin killings, leavin dead bodies in abandoned buildings
Can't raise the children cause they're illin
Addicted to killin and the appeal from the cap peelin
Without feelin, but will they last or be blasted?
Hard headed bastard
Maybe he'll listen in his casket - the aftermath
More bodies being buried - I'm losing my homies in a hurry
They're relocating to the cemetary
Got me worried, stressin, my vision's blurried
The question is will I live? No one in the world loves me
I'm headed for danger, don't trust strangers
Put one in the chamber whenever I'm feelin this anger
Don't wanna make excuses, cause this is how it is
What's the use unless we're shootin no one notices the youth
It's just me against the world baby"








Престрелката на 30 ноември, 1994 година, разказано от Тупак:

Нощта на прострелването ли? Разбира се. Ron G е DJ в Ню Йорк и ми каза:“ ‘Рас, искам да дойдеш в къщата ми и да направим твои записи“. Казах му:“Добре, ще дойда.“. Така че отидохме в къщата му аз, Stretch и още двама наши приятели. След като записах песента, Booker ми се обади и ми каза, че иска да направя песен в Little Shawn’s Records. Тогава ми трябваха пари, и въпреки че виждах как ме използват, аз се съгласих и му казах:’’Добре, дай ми 7 хилядарки и ще дойда да направя песента’’. А той ми отговори, че има парите и да тръгвам. Тъкмо спрях да пафкам и той пак ми звънна и ми каза: “Къде си? Защо не идваш?“ А аз му отговорих:“Идвам човек, задръж малко.“
Когато го срещнах, се държеше много грубо. Той се опита да легитимира всичко това и аз се усетих и си помислих, че му правя голяма услуга. Но когато му звъннах директно дали има парите, той ми каза:“Нямам парите“. А аз му казах, че ако няма парите, аз няма да дойда. Но той задържа телефона и след като се забави малко, вдигна и ми каза, че е говорил с Andre Harrel (Uptown Entertainment CEO) и със сигурност ще има парите. Тогава му казах, че съм на път вече към него. Ние вървяхме към небостъргача, когато някой извика отгоре, от там, кадето беше студиото. Това беше Little Caesar (човек на Biggie). Той е и мой човек. Щом го видях, всички мои подозрения около някаква опасност изчезнаха.

Аз бях нервен, защото познавах тези хора. Аз не исках да кажа на полицията,но мога да кажа на света. Nigel (мафиот, поръчан от Пъфи) ме запозна с Booker. Всеки знаеше,че нямах пари. Всички мои концерти бяха анулирани, всички мои пари от записи отиваха за адвокати, всички пари от филмите отиваха за семейството ми. Така че аз рапирах за разни типове и те ми плащаха.
Trevor му е истинското име, а Nigel му е прякора. Рабираш ли ме? Тъй като движехме заедно, станах много близък с тях. Купих си широки гащи,кецове. Заведоха ме да си ги купя. Тогава си купих и моя Rolex и всички мои бижута. Те ме направиха зрял. Запознахаме с всичким тези гангстери от Brooklyn. Срещнах се и с неговото семейство, дори ходих на рождения ден на детето му. Вярвах му. Разбираш ли за какво говоря? Опитах се даже да вкарам Nigel във филма, но той отказа да участва. Това ме обезпокои. Не познавам негро, което да не иска да участва във филм.

Бях с моя човек Stretch, един негов човек Fred и приятеля на сестра ми Zayd. Нямахме бодигард. Аз нямам бодигард. На входа на студиото имаше негър с черна шапка, почти закрила очите му. Когато минахме покрай него, той беше с наведена глава. Не съм виждал чернилка, която да не ме признава – едни от завист, други от уважение. Но този тип просто ме погледна и веднага изви погледа си към пода. Не зацепих веднага, защото тъкмо бях пушил марихуана, и не мислех,че може нещо да ми се случи във фоайето. Докато чакахме асансьора, видях някъв тип, който седеше на масата и четеше вестник. Той също не погледна никой от нас.
Първо си помислих, че тези типове са от охраната на Биги, познах, че са от Brooklyn по тяхното военно облекло. Но тогава си казах: „Почакай малко, дори и хората на Биги ме обичат, защо не ме погледнаха?“ Натиснах бутона на асансьора, обърнах се и тези типове бяха вече извадили 2 еднакви 9 милиметрови пушки. „Никой да не мърда. Всички на пода“. Уплаших се, чудех се какво да направя. Помислих си, че Stretch ще тръгне да се бие – той беше великан пред тези негри. От това, което съм научил в криминалния свят е, че ако някое негро иска да направи грабеж, то той ще тръгне към най-едрия негър. Но те не докоснаха Stretch,те тръгнаха право към мен.Всички паднаха на пода като картофи, но аз просто замръзнах. Не съм искал да се правя на смел или нещо подобно, но просто не паднах на пода. Те казаха: “Да му свалим бижутата“ Този с по-светлата кожа беше зад мен. Stretch беше на пода и този тип с вестника беше насочил оръжието към него. Той каза на този с по-светлата кожа: „Гръмни това копеле! Начукай му го!“ Тогава се притесних, защото той бе насочил оръжието си към моя стомах. Всичко, за което си мислех, бе за моите топки. Изтеглих си ръката към него, за да преместя посоката на пушката. Той стреля и пушката се усука, уцели ме, аз паднах на колене, но не знаех дали ме е уцелил в топките ми и паднах на пода. Всичко в разума ми повтаряше: “ ‘Рас, прави се на мъртъв.“ То нямаше значение. Започнаха да ме ритат и удрят. Но аз не казах: „Спрете“ Очите ми бяха затворени, но аз бях в шок. Тогава усетих нещо отзад на главата, наистина много силно. Виждах бяло, само бяло. И не чувах нищо, не усещах нищо, и си казах: „Аз съм в безсъзнание.“ Но аз бях в съзнание. И тогава го почувствах отново....

Те не удряха никой друг, а мен ме удряха толкова силно и викаха: “ Оо, копеле, ооо“. Така че бях в безсъзнание и не усещах нито кръвта на главата ми, нито каквото и да било. Единственото нещо, което усещах, бе моят стомах, наистина много ме болеше. Приятелят на сестра ми се обърна към мен и каза “ Yо,добре ли си?“, аз бях като „Да, уцелен съм, уцелен съм.“ И Fred каза: „Той е ударен“, но това беше куршумът, минал ми през крака ми. Изправих се и отидох до вратата и видях, че полицейската кола е долу. Аз казах: „Ъххх, полицаите са дошли“, и аз дори не бях тръгнал нагоре. Скочихме на елеватора и тръгнахме нагоре. Бях отпуснат, но и не усещах нищо. Когато бяхме горе, след като се поогледах, се притесних доста.

Andre Harrell беше там, Puffy беше също, Biggie също и имаше с тях около 40 негра.Всеки един от тях имаше повече бижута от мен.Видях Booker,вида на неговото лице беше изненадано,че ме вижда.Защо? Little Shawn плачеше, а аз бях прострелян. Той плачеше неконтролируемо и каза:“Боже, трябва да седнеш". Зачудих се:“Защо те искаха да седна?“
Все още не знаех,че съм преострелян в главата.Не чуствах нищо.Разкопчах си панталона и видях барут и дупката от куршума на моите слипове.Не исках да ги свалям за да видя пениса ми дали все още е там. Просто видях дупката и тръгнах:“Навийте ми една трева.“.Обадих се на приятелката ми и казах: “Yо, простреляли са ме. Обади се на майка ми и й кажи“.Никой не се приближи към мен. Забелязах, че дори и никой не ме поглеждаше. Andre Harrell и той не ме поглеждаше,а ние вечеряхме заедно последните няколко дни. Той ме покани в брой на “New York Undercover“, каза ми, че е намерил за мен работа.. Puffy беше зад мен. Аз познавах Puffy. Той знаеше колко много неща съм направил за Biggie преди той да изгрее.

Те почнаха да ми повтарят по едно време ,,Главата ти! Главата ти кърви“. Но аз си мислех, че е от ударите с пистолета. По-късно дойде линейка и още полиция. Първото ченге, което видях беше точно този, който свидетелстваше против мен в делото ми за изнасилване. Тогава той имаше лукава усмивка на лицето си. Каза ми ,,К’во става Тупак, как я караш?“





Изнасилването...;

По едно време дойде това момиче и почна да ми се натиска и всичко беше много странно. Тя дойде не с лице обърнато към мене, а със з*дник насочен към мен. И така тя продължаваше да ми се натиска много здраво докато слушахме и танцувахме на реге музиката. По едно време ми отвори ципа на панталоните и започна да ми пипа патк*та, да ми пипа т*пките.
След малко ние отидохме малко по в ъгъла на клуба и тя продължаваше да ме пипа. Аз си свалих фланелката и й показах татуировките си. Тя почна да ме целува, целуваше ми стомаха и след това слезна надолу. Започна да ми д*ха и аз вместо да си кажа, че има нещо странно в тази работа си рекох ,,Тази вечер ще е добра“.

Така аз хванах това момиче за ръка и само се обадих на Nigel и му казах ,,Трябва да заведа това момиче до хотела, трябва да върва, ще се видим по-късно“. Но тогава Nigel каза ,,Не, не. Аз ще ви закарам“. И така отидохме аз и момичето, правихме секс много набързо и всичко беше OK. Тя ми остави телефона си и си тръгна...

Nigel каза: ,,Защо не и звъннеш?“ Тогава той имаше предвид за момичето, за което вече стана навъпрос. Аз си замълчах. След малко, докато всички стояхме горе, пиехме и чакахме да дойде време за шоуто, той ми каза ,,Аз и се обадих човече, по – точно тя ми се обади и след малко трябва вече да е тук“. Но аз вече не се интересувах от нея. Докато стоях и гледах с момчетата телевизия, телефона звънна и разбрах, че тя вече е долу. След миг тя вече беше горе, облечена като за абитуриентски бал.

И така всички ние стояхме горе, говорехме си, но това момиче ме караше да се чуствам неудобно, защото вместо тя да стои при Nigel и останалите, тя стоеше на ръба на креслото ми, а и Nigel през цялото време я гледаше все едно тя е някакво пиле, все едно е храна. Много неудобна ситуация беше. И за това аз си викам ,,OK, сега ще я отведа в стаята и ще си поговоря с нея“. Отидохме в съседната стая и аз легнах по корем, а тя започна да ме масажира. После се обърнах и тя почна да ме масажира и отпред. Това продължи около половин час. През това време се и целувахме. Нещата отиваха на там, че тя отново щеше да ми направи св*рк*. Но преди тя да почне в стаята влезнаха много негри и аз замръзнах на мястото си повече отколкото нея. Ако тя беше казала нещо аз щях да отвърна ,,Спокойно, остави аз да довърша“. Но тя не каза нищо, затова и аз не казах нищо, защото как мога да кажа ,,Спокойно, нека аз довърша“, като така ще прозвучи все едно тя е моето момиче.

Затова този хора, които влезнаха, започнаха да я пипат по з*дника. Казваха ,,Ооо има добър з*дник“. Nigel не я пипаше, но аз можех да чуя как отзад той казваше: ,,Свали и дрехите, свали и бельото“. Аз просто си излязох от стаята.

Когато отидох в другата стая, Man-man ми каза, че публицистката ми през това време, Talibah, ме чака в съседната стая. Затова аз отидох, видях се с нея и си поговорихме, тя ми разказа какво е правила през деня и след като свършихме разговора, аз седнах на едно кресло и заспах. Когато се събудих Nigel се беше надвесил над мене и повтаряше ,,Pac, Pac“. Навсякъде бяха пуснати светлините. Цялата обстановка се беше променила. Имах чуството, че съм дрогиран. Не знаех колко време съм спал. Та, когато се събудих Nigel ми повтаряше ,,Отиваш в полицията, отиваш в полицията“, а след това той излезна и след малко се върна с онова момиче. Дрехите и не бяха разкъсани. Тя просто беше разтроена и плачеше истерично. ,,Защо им позволи да направят това?“ Аз не знаех за какво говореше тя. ,,Дойдох при тебе, а ти им позволи да направят това с мене!“ Аз само казах ,,Нямам време за тези глупости сега, трябва да се отпуснеш и да спреш да ми викаш така истерично“. Тя ми отвърна: "Това няма да е последния път, в който ще ме чуеш“ и след това излезна, тряскайки вратата след себе си. Тогава Nigel почна ,,Не се притеснявай за това 'Pac, ще се разбера с нея, тя само се прави“. Попитах го какво е станало, а той ми отвърна ,,Прекаленно много негри“. По едно време всички започнаха да слизат надолу, но никой не съ връщаше горе. Аз си стоях сам горе и пушех трева и по едно време си викам ,,Къде се вдянаха всички?“ След малко Talibah ми се обади от отдолу и ми каза, че полицията е дошла.

Нищо не съм направил. Само чух трима негри да обсъждат колко сочен з*дник има тя и си излезнах, защото ми звучяха откачено. Не знам дали тази се познава с тези негри или просто ми е сърдита, защото не съм я защитил. Но сега се чувствам засрамен, защото тогава исках останалите от момчетата да ме одобрят и за това не исках да се отварям на никой и не казах нищо в защита на момичето.

Когато обвинението беше отправено към мен аз бях бесен на всички чернокожи жени. Имах чуството, че живота ми е на ръба. До излизането на ,,Keep ‘Ya Head Up“, никой не беше правил песни за чернокожите жени. Аз направих ,,Keep ‘Ya Head Up“ от дъното на сърцето си...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------





2Pac: Хората си мислят, че излязох от затвора, просто защото бях прострелян на източното крайбрежие и сега съм настроен против него. Половината от рапърите от източното крайбрежие бяха там, когато ме простреляха и никой не знае нищо. Това е все едно да си в квартала и полицията да разпитва всеки и всеки да казва, че нищо не знае. ЗНАЕШ, ЧЕ ЛЪЖАТ! И всичко, което се опитвах да направя е да получа разумно обяснение. Представи си, че Биги беше на западното крайбрежие в студиото, с мен и моите хора, и беше прострелян. Знаеш, че нямаше да кажа кой го е направил и нямаше да нападам негрите, които са го направили, но той щеше да иска да знае истината. И аз ще кажа нещо от сорта на „виж човече, тези го направиха и сега искат да говорят с теб” и т.н. Ето така бих постъпил аз.

Точно както през 60-те, аз отидох и говорих лично с него, защото така повеляват правилата. Когато ме застреляха аз бях объркан – „уау какво стана? Елате ми на посещение в затвора…” Навсякъде по ефира Биги говори „ да ‘Пак беше прострелян”, но НЕ НА СЕРИОЗНО! Но по радиото или телевизията, те сякаш казваха – „да ‘Пак, продължавай да страдаш”. Почувствах се сякаш се превръщам в Slick Rick. Неграта се държаха все едно аз ще съм в затвора и те ще се опитат да ме убият, за да вземат позицията ми. Ако се замислиш, точно това направи Биги.

Чуйте албума му, аз бях с него докато го записваше, аз го тренирах. Той ми беше като подчинен. Ходех в Ню Йорк, правех шоута и разрешавах и той да пее, преди аз да изпълня Keep Ya Head Up и Get Around, защото никой не го познаваше в Ню Йорк. И винаги съм му казвал – „ако искаш да направиш големи пари, трябва да рапираш за кучките. Не пей за негрите, пей за кучките. Те ще ти купят албума, а негрите искат каквото искат кучките.” И изведнъж той измени стила си. Заслушай се в неговите песни – той се измени и се получиха Big Poppa и т.н. И всичко това заради мен. Той имаше албума ми Me Against The World и знаеше, че той ще е след неговия Ready To Die. Аз трябваше да променя всичко, защото моят звучеше като неговия. Целият ми албум беше базиран на, нали се сещаш, това да се справиш със смъртта. И после излезе Ready To Die и трябваше да започна наново. Ето защо неговия албум е по-малко с източно звучене-защото той открадна моите песни…

Аз му казах това. Той трябваше да бъде от Thug Life. Докато той навлизаше в бизнеса, аз му разрешавах да излиза на сцената с мен. Той крещеше навсякъде Thug Life. Звучеше като-„Аз мразя Бруклин, мразя Ню Йорк, аз не съм с тези негри. Пъфи лъже и други глупости”…. И изведнъж той изчезна и вече не крещеше Thug Life. Ето защо започнах да се ядосвам. И където го видех, той ме прегръщаше и започваше да ми благодари – „оо ‘Пак благодаря ти, много ти благодаря, ти си най-добрия…” И седмица преди да ме застрелят, той ми каза кой ще ме застреля. Каза ми-„ ей ‘Пак не се навъртай около този, защото не ти мислят доброто”. Бяхме с това негро и той ме застреля. Думите на Биги звучаха като – „’Пак аз познавам този човек, той беше мой съу-….” Аз попитах-„Какво имаш предвид?” и той каза „Ще говорим по-късно.” И така и не говорихме. Следващият път когато го видях беше в студиото, където ме простреляха. Ето защо знаех, че той знае какво става. Аз го питах – „Биги какво става”, но той продължаваше да ми праща някакви съобщения, все едно съм някоя кучка – „Ъъ да, ще дойда да те видя”. Но аз продължавах – „Кажи какво стана” Докато бях в затвора ми казваха – „Не знаеш ли? Хората на Биги те простреляха.” Защото хората на Биги се хвалеха навсякъде – „Йеа, току що видяхме сметката на ‘Пак” Братовчед ми също беше в затвора, защото аз имам роднини в Ню Йорк. Той седеше при мен, докато негрите в колата си говорят – „Един от мойте хора простреля т’ва негро Тупак.” Ето как узнах кой ме застреля и какво става, и всичко….

Те са ядосани, защото аз знам какво стана. Забелязваш, че Биги и неговите хора не се показват много много. Това е защото аз знам какво правя, аз го унищожавам. Чуках жена му, набутвам го все по-дълбоко и по-дълбоко в играта, просто го унищожавам. Той живее по правилата на играта, живее в неговия гангстерски образ. Но аз го връщам в реалността, за да му покажа как става. Той не уважи правилата на играта и сега това е всичко, но не и мафия.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------




Вярвам в Бог. Аз се моля на Бог всяка вечер и ще го правя, докато не издъхна. Моето вярване за религията е... това е което научих в затвора като говорих с много хора там. Мисля, че колкото по-добър си ти си по-близо до Бог и колкото си по-зъл си по-близо до Дявола. Мисля, че преди време едни яки копелета са казали: "Дай да контролираме тия шибаняци". И са го решили. Точно това е Библията. Защото ако Господ беше написал Библията, то сега щеше да има преработено копие. Разбираш ли? Защото много от тия работи не са се променили. Аз търся този оригинал, но не го намирам. Все още виждам само копието, което са ни оставили. Аз уважавам всяка една религия, простете ако ви обидя, но това е моето мнение. Чувствам се като резпънат на кръст. Библията ни казва много неща за тези хора и това ги прави толкова специални. Аз получих 5 куршума. Разчекват ме медиите... Разбираш ли? Минах през всички тия глупости, наричаха ме измамник... Казах на тая чернилка, че ще се върна за нея. Повярвай ми, това не е редно, но аз ще се върна! Тъй че, аз не казвам, че съм Христос, но ние виждаме тези неща всеки ден. Не разделяме Червено море, но не можем да минем през гетото без да ни гръмнат. Не правим от водата вино, но правим от скапаните наркомани свободни граждани на обществото. Ние... Ние правим от словото пари! Какъв по-голям дар от този? Затова аз вярвам, че Бог ни е благословил. Бог е благословил онези, които са активни и използват главите си. Аз вярвам, че ако си сторил нещо лошо, един ден то ще ти се върне. Така, че за всичко лошо, което съм направил, съм готов да страдам за него. Но в сърцето си, вярвам, че всичко, което правя е правилно. Така, че се чувствам, че отивам в рая. Мисля си, че рая е място, в което сънуваш, сънуваш само хубави сънища, нямаш кошмари. В ада спиш и виждаш всички лоши неща, които си сторил. И ги виждаш отново и отново, докато не изгориш. Ако това е така, то значи ада е на земята. Защото куршумите горят. Има хора които изгарят. Значи ли това, че вече са били в ада? Всичко това е тука. Какво мамка му са видели там, което ние тук не сме? Какво, разхождаш се ей така безцелно като зомби? Всичко това е тук. Но има и рай. Погледни, седим тук, пред големия телевизор, това е рая - за момента. Ада е в затвора, а там вече съм бил. Повярвай, това тук е истинско. Всички глупости са за да те контролират. Ако Църквата беше давала половина от парите, които получаваше на обществото, то сега ние щяхме да сме добре. Ако даваха и половината от сградите, където отиваш да се „молиш на Бог” на копелетата, които имат нужда от Бог, щяхме да сме добре. Виждала ли си някои от тия скапани църкви? Има една колкото цял квартал в Ню Йорк. Има толкова бездомни хора тук. Защо Бог не им позволява да стоят там? Защо са им на тия негра златни стени... Защо му е на Бог злато и шарени прозорци за да говори с мен? Защо Бог не дойде да говори с мен тук, където ме е изпратил? Ако Бог искаше да говори с мен в такова място, защо ме е изпратил тук? Това кара децата в гетото да не вярват в Бог. Това е грешна религия. Аз вярвам в Бог, вярвам, че тук ни е изпратил. Има смисъл, че той ни е изпратил в гетото. Това значи, че трябва да се борим здраво за да излезем от него. Той ни тества повече, в това има смисъл. Има смисъл, ако си добър в сърцето си, значи си по-близо до Бог, но ако си зъл, то значи, че си по-близо до Дявола. В това има смисъл, аз го виждам всеки ден. Всички останали глупости нямат смисъл. Не вярвам... Не ги оплювам, но не вярвам на братята, с които си говорех в затвора, когато казваха: "Аз съм Бог, аз съм Бог". Като си "Бог" отвори тая врата за мен. Знаеш, колко далеч е Слънцето, колко далеч е Луната, как по дяволите да разбия тая проклета врата? И да бъда свободен, далеч оттук. Тогава ще съм Five Percenter завинаги. Но никога не го видях...



2Pac - "All Eyez On Me":

"Say: Money bring bitches, bitches bring lies"


------------



"Хората се страхуват от себе си, от собствената си реалност. От чувствата си, най-вече. Те говорят колко е велика любовта, но това са глупости. Любовта боли. Чувствата са смущаващи. Хората са научени, че болката е зло и опасност. Но как биха могли да се справят с нея, като ги е страх да чувстват? Целта на болката е да ни събужда. Те се опитват да я скрият. Но така грешат."

-Джим Морисън


"Най-важният вид свобода е да бъдеш този, който си наистина. Търгуваме същността си за роля. Разменяме разума за действие. Отказваме се от способността да чувстваме и в замяна си слагаме маска. Не може да има революция с големи мащаби, ако няма лична революция, на индивидуално ниво. Нещата първо трябва да се случат вътре в човека."

-Джим Морисън