Яко е! 3 0
48 · 45
Vbox7.com
+ 3
Други сайтове
· Инфо
Добре дошли в моя профил !

БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ ЧОВЕКА


Природата и Божието откровение свидетелстват в еднаква степен за любовта
на Бога. Нашият Баща на небето е Източникът на живота, на мъдростта и радостта.
Погледнете само чудните и прекрасни неща в природата. Помислете за тяхната удивителна приспособеност към нуждите и щастието не само на човека, но и на всички живи творения. Слънчевата светлина и дъждът, които веселят и освежават земята, хълмовете, моретата и полята - всички те ни говорят за любовта на Твореца.
Бог е, Който задоволява ежедневните нужди на всички Свои създания. С чудно хубави думи е изразил това псалмистът:
“Очите на всички очакват от Тебе
и Ти им даваш храната навреме.
Отваряш ръката Си
и задоволяваш желанието на всяко живо същество.”(Псалм 145:15, 16)
Бог създаде човека съвършено свят и щастлив; и хубавата земя, така както се появи от ръцете на Създателя, не носеше и следа от развала, нито сянка от проклятие. Престъпването на Божия закон - закона на любовта - беше действието, което
докара нещастията и смъртта. И все пак дори и всред страданието- последица и резултат на греха, се открива Божията любов. Писано е, че Бог проклел земята заради човека.(Битие 3:17) Но тръните и бодилите - трудностите и изпитанията, правещи живота на хората живот на труд и грижи - бяха определени за тяхно добро като част от обучението, необходимо според Божия план за издигането им от разрухата и деградацията, които грехът беше причинил. Макар и паднал, светът не е целият само скръб и нещастия. Самата природата ни дава толкова много вести на надежда и утеха. По бодилите има цветя, а тръните са покрити с рози.
“Бог е любов” - е написано на всяко разтваряща се пъпка, на всяко стръкче никнеща трева. Прекрасните птици, които огласят въздуха с радостните си песни, съвършените фини багри на цветята, които изпълват въздуха с благоухание, величествените горски дървета с техните могъщи зелени корони - всичко свидетелства за нежната бащинска грижа на нашия Бог и за желанието Му да направи Своите деца щастливи.
Божието слово разкрива Неговия характер. Сам Той изяви Своята безкрайна любов и състрадание. Когато Мойсей се помоли: “Покажи ми славата Си”, Господ отговори: “Ще направя цялата Ми доброта да премине пред тебе.”(Изход 33:18, 19) Това е Неговата слава. Когато премина пред Мойсей, Бог обяви: “Господ, Господ милостив, снизходителен и дълготърпелив, Който изобилства с доброта и истина, проявява милост към хиляди, прощава нечестие, престъпление и грях.”(Изход 34:6, 7) Той е “бавен на гняв и много милосърден”(Йона 4:4), “защото намира удоволствие в това - да показва милост”(Михей 7:18).
Бог привлича сърцата ни чрез неизброими доказателства за Своята любов на небето и земята. Стреми се да ни разкрие Себе Си чрез природата, както и чрез най-дълбоките и нежни земни връзки, които човешките сърца могат да познаят. И все пак тези неща представят несъвършено Неговата любов. И макар че са ни дадени всички доказателства, неприятелят на доброто до такава степен е заслепил умовете на хората, че те гледат към Бога със страх; считат, че е строг и не прощава. Сатана ги е подвел да Го възприемат като Същество, Чието главно качество е строгата справедливост - като безпощаден съдия, като суров, взискателен кредитор. Описвал е Твореца като такъв, Който наблюдава човеците с ревниво око, само и само да зърне някоя тяхна слабост или грешка, за да може после да стовари наказанията Си върху тях. Точно затова Исус дойде да живее всред хората - да премахне тази мрачна сянка, като разкрие пред света безпределната Божия любов.
Божият Син слезе от небето, за да ни открие Отца. “Никой човек не е виждал никога Бога; Единородният Син, Който е в обятията на Отца, Той Го изяви.”(Йоан 1:18) “Никой не познава Отца, освен Синът и онзи, на когото Синът е благоволил да Го открие.”(Матей 11:27) Когато един от учениците помоли: “Покажи ни Отца”, Исус отговори: “Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Този, който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ни Отца?”(Йоан 14:8, 9)
Когато описваше Своята земна мисия, Исус каза: Господ “Ме е помазал да проповядвам евангелието на бедните; изпратил Ме е да изцерявам съкрушените по сърце, да прогласявам освобождаване на пленниците и възстановяване зрението на слепите, да пусна на свобода угнетените”(Лука 4:18). Това беше Неговата работа тук на земята. Той обикаляше, вършейки добрини, и лекуваше всички угнетявани от Сатана.
Имаше цели села, където не се чуваше охкане от болест в нито един дом, защото Той беше минал оттам и беше излекувал всичките им болни. Делата Му доказваха Неговата Божествена мисия. Любов, милост и състрадание се разкриваха във всеки жест на Неговия живот; сърцето Му преливаше от нежно съчувствие към човешките чеда. И най-бедните, и най-скромните не се страхуваха да се приближат до Него.
Даже малките дечица се чувстваха привлечени. Те обичаха да се катерят по коленете Му и да се взират в това замислено лице, което излъчваше такава доброта и любов.
Исус не скриваше нито дума от истината, но я изговаряше винаги с любов. В Своите отношения с хората проявяваше най-голям такт и деликатност. Никога не се показваше груб, никога без нужда не изговаряше дори и една строга дума, никога не причиняваше ненужна болка на някоя чувствителна душа. Не осъждаше човешките слабости. Говореше истината, но винаги с любов. Порицаваше лицемерието, неверието и нечестието; но сълзи задавяха гласа Му, когато изговаряше съдбоносните укори. Той плака над Ерусалим - града, който тъй много обичаше и който отказа да приеме Него - “Пътя, Истината и Живота”. Евреите бяха отхвърлили Спасителя, но Той се отнасяше към тях със съчувствителна нежност. Целият Му живот бе живот на себеотрицание и внимателна грижа за другите. Всяка душа бе скъпа в очите Му. Макар винаги да се държеше с Божествено достойнство, Той се снишаваше до всяко човешко същество и се отнасяше с нежно съчувствие към всеки член на Божието семейство. В лицето на всички хора Той виждаше паднали същества, чието спасение беше целта на Неговата земна мисия. Такъв е характерът на Христос, който се разкрива в живота Му.
Такъв е характерът и на Бога. От сърцето на Отец изтичат към човешките чеда потоците на Божествено състрадание, което се разкри и изяви чрез Христос. Исус, нежният, съчувствителен Спасител, беше “Бог, изявен в плът”(1Тимотей 3:16) .
Именно за да ни изкупи, Исус живя, страда и умря. Стана “човек на скърби”, за да можем ние да станем съучастници във вечната радост. Бог позволи на Своя любим Син, пълен с благодат и истина, да слезе от един свят на неописуема слава, в свят, поразен и отровен от грях, помрачен от сянката на смъртта и проклятието.
Позволи Му да напусне обятията на Неговата любов и поклонението на ангелите, за да претърпи срам, оскърбление, унижение, омраза и смърт. “Наказанието, докарващо нашия мир, се стовари върху Него; и с Неговите рани ние се изцерихме.”(Исая 53:5)
Вижте Го в пустинята, в Гетсимания и на кръста! Непорочният Син на Бога взе върху Себе Си товара на греха. Този, Който винаги е бил едно със Своя Отец, почувства страшната раздяла между Бога и човека, причинена от греха. Това изтръгна от устните Му агонизиращия вик:
“Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил”(Матей 27:46)
Товарът на греха, чувството за неговата ужасна чудовищност, за отделянето на човека от Бога, което той причинява - ето това съкруши сърцето на Божия Син.
Но тази велика жертва не бе принесена, за да породи в сърцето на небесния ни Баща любов към човека, нито пък за да Го накара да пожелае да ни спаси. Не, не!
“Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Си”(Йоан 3:16) Нашият небесен Баща ни обича не заради това велико изкупление, напротив - Той предвидя изкуплението, защото ни обича. Христос бе средството, чрез което Бог можеше да излее Своята безпределна любов върху един паднал в грях свят. “Бог в Христос примиряваше света със Себе Си.”(2Кор. 5:16) Той страдаше заедно със Своя Син. С агонията в Гетсиманската градина, със смъртта на Голгота сърцето на безкрайната Любов плащаше цената на нашето изкупление.
Исус каза: “Затова Ме обича Моят Баща - защото отдавам живота Си, за да го взема пак.”(Йоан 10:17) “Моят Баща ви обича толкова много, че Ме е обикнал още повече, задето дадох живота Си, за да ви изкупя. Като станах ваш Заместник и Гарант, като отдадох живота Си, поемайки върху Себе Си вашите задължения, вашите престъпления, Аз станах още по-скъп на Своя Отец; защото чрез Моята жертва Той може да бъде и справедлив, и в същото време да оправдае всеки, който вярва в Мен.”
Никой освен Божият Син не би могъл да осъществи нашето изкупление. Защото единствено Този, Който бе в обятията на Бог Отец, можеше да ни Го открие. Само Този, Който познаваше висините и дълбините на Божията любов, можеше да я разкрие и покаже. Нищо по-малко от безкрайната жертва, принесена от Христос за падналото човечеството, не би могло да изрази любовта на Бог Отец към хората.
“Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син.” Даде Го не само да живее между хората, но и да понесе греховете им и да умре като жертва за тях.
Той Го отдаде на падналото човечество. Христос се приравни с интересите и нуждите на хората. Той, Който бе едно с Бога, свърза Себе Си с хората чрез връзки, които никога няма да бъдат разкъсани. Исус “не се срамува да ги нарича братя”(Евреи 2:11). Той е нашата Жертва, нашият Адвокат, нашият Брат, носещ нашия човешки образ пред престола на Отец; и през безкрайните векове Той ще остане едно с човечеството, което е изкупил - Човешки Син. И всичко това - за да бъдем изтръгнати от разрухата и деградацията на греха, та да можем да отразяваме Божията любов и да споделим радостта от светостта.
Цената, платена за нашето изкупление, безкрайната жертва на небесния ни Баща, изразяваща се в отдаването на живота на Неговия Син за нас - всичко това трябва да ни помогне да придобием най-възвишени представи за онова, което можем да станем чрез Христос. Когато видя височината, дълбочината и ширината на Божията бащина любов към загиващото човечество, вдъхновеният от Бога апостол Йоан се изпълни с преклонение, възхищение и страхопочитание; и като не можа да намери подходящ език и думи, с които да изрази величието и нежността на тази любов, той призова света да се вгледа в нея. “Вижте каква любов ни е дал Отец - да се наречем Божии чеда.”(1Йоан.3:1) Каква висока стойност придава на човека това положение! Чрез престъпването на закона човешките синове станаха поданици на Сатана.
Чрез вяра в изкупителната жертва на Христос синовете на Адам могат да станат синове на Бога. Чрез приемането на човешко естество Христос извисява човечеството. Падналите в грях хора са поставени там, където чрез връзка с Христос могат наистина да станат достойни за името “Божии синове”.
Никъде не може да се намери подобна любов! Деца на небесния Цар! О, какво скъпоценно обещание! Тема за най-дълбоко размишление! Безподобната Божия любов към свят, който не Го обичаше! Тази мисъл има покоряваща и смекчаваща сила върху душата и прави ума да бъде запленен от Божията воля. Колкото повече изучаваме Божия характер в светлината на кръста, толкова повече съзираме милостта, нежността и опрощението, съчетани с безпристрастие и справедливост. По-ясно различаваме любовта, която е безкрайна, както и нежното съчувствие, далеч надминаващо милостта и състраданието на майката към нейното своенравно и лошо дете.

Докосване с вяра

Тази глава е основана на Матей 9:18-26;
Марко 5:21-43; Лука 8:40-56.

След като се завърна от гадаринската земя на западния бряг, Исус откри голямо множество хора, които се бяха събрали да Го посрещнат и Го приветстваха с радост. За известно време Той остана близо до брега, за да проповядва и лекува и после се отправи към къщата на Левий-Матей за среща с бирниците на тяхното угощение. Тук Го намери Яир, началникът на синагогата.
Еврейският старейшина дойде силно обезпокоен и се хвърли в краката на Исус с ридание: “Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее!”
Исус веднага тръгна с началника към дома му. Макар че учениците бяха видели толкова много от Неговите дела на милосърдие, те се учудиха от готовността, с която Той се отзова на молбата на надменния равин. Въпреки това те придружиха своя Учител и народът ги последва с трепет и очакване. Къщата на началника бе наблизо, но Исус и спътниците Му се придвижваха бавно, тъй като тълпата Го притискаше от всички страни. Нетърпеливият баща се безпокоеше от забавянето. Исус обаче изпитваше състрадание към народа и се спираше от време на време да облекчи болката на страдащ или да утеши някоя омъчнена душа.
Докато вървяха по пътя, през тълпата се промъкна пратеник с вест за Яир, че дъщеря му е мъртва и вече не е нужно да безпокоят Учителя. Новината стигна до ушите на Исус. “Не бой се – каза Той, – само вярвай и тя ще се избави.” Яир се прилепи до Спасителя и двамата забързаха към дома му. Наетите оплаквачи и музиканти бяха вече там и вдигаха врява. Присъствието на тълпата и бъркотията смутиха Исус. Той се опита да ги смълчи с думите: “Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.” Хората се възмутиха от думите на непознатия. Те бяха видели детето в прегръдката на смъртта и затова започнаха да Му се подиграват. След като поиска всички да напуснат къщата, Исус взе със Себе Си бащата и майката на момичето и трима ученици – Петър, Яков и Йоан – и заедно с тях влезе в стаята на починалата.
Той се приближи до леглото и като хвана ръката на момичето, проговори тихо на познатия в нейния дом език: “Момиче, тебе казвам, стани!”
Безжизненото тяло потрепери веднага. Пулсът на живота започна да бие отново. Устните се усмихнаха. Очите се отвориха широко, сякаш след сън и момичето погледна с учудване групата около себе си. Стана от леглото и родителите – я запрегръщаха, плачейки от радост.
По пътя към дома на началника Исус бе срещнал в навалицата бедна жена, която дванадесет години страдаше от болест, направила живота – непоносим. Тя бе изразходвала всичките си средства за лекари и церов-, но бе обявена вече за неизлечимо болна. В нея обаче се зароди надежда, когато чу за лекуванията, вършени от Исус. Почувства със сигурност, че ако може само да стигне до Него, ще бъде излекувана. Немощна и болна, тя отиде на брега на езерото, където Той проповядваше, и се опита да премине през тълпата, но напразно. Отново Го последва след излизането Му от къщата на Левий-Матей, но пак не можа да Го настигне. Бе започнала да се отчайва, когато изведнъж Исус се насочи към нея, пробивайки си път през множеството.
Златната възможност бе дошла. Жената се намираше в присъствието на великия Лекар! Но сред бъркотията тя не можеше да Го заговори, нито дори да Го зърне за повече от миг. Страхувайки се да не загуби единствената възможност да се излекува, се промъкваше напред, като си казваше: “Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.” Когато Исус минаваше, тя протегна ръка и едва успя да докосне края на дрехата Му. В този момент разбра, че е излекувана. В това докосване бе съсредоточена вярата на целия – живот. Болката и слабостта мигновено отстъпиха място на сила и съвършено здраве.
С благодарно сърце жената опита да се отдръпне от тълпата, но изведнъж Исус застана неподвижно и хората се спряха заедно с Него. Той се обърна и, оглеждайки се наоколо, попита с ясен глас, който се чу през шума на множеството: “Кой се допря до Мене?” Хората отговориха на този въпрос със смаяни погледи. Тъй като бе блъскан от всички страни и грубо притискан, въпросът Му изглеждаше крайно неуместен.
Петър, винаги готов да отговори, каза: “Наставниче, народът Те натиска и притеснява, а Ти казваш: “Кой се допря до мене?” Исус отговори: “Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.” Спасителят можеше да различи едно докосване с вяра от случайния допир с небрежната тълпа. Такова доверие не трябваше да бъде подминато, без да се спре на него. Исус искаше да утеши смирената жена и думите Му щяха да бъдат за нея извор на радост – думи, които щяха да бъдат благословение за Неговите последователи до края на времето.
С поглед, насочен към жената, Исус настояваше да узнае кой се е докоснал до Него. След като разбра, че няма смисъл да се крие, тя излезе напред уплашена и се хвърли в краката Му. Разказа за своето страдание със сълзи на благодарност и за това, как е била излекувана. Исус – отговори нежно: “Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.” Той не даде възможност за суеверно тълкуване, че притежава сила за лекуване, която се предава просто чрез докосване на дрехите Му. Лекуването бе извършено не чрез външен допир, а чрез вяра, хваната здраво за Неговата Божествена сила.
Учудената тълпа, която се бе прилепила до Исус, не осъзнаваше, че има достъп до жизнена сила. Но когато страдащата жена протегна ръка, за да Го докосне с вярата, че ще бъде излекувана, тя почувства тази сила. Така е и с духовните неща. Няма никаква полза, ако говорим небрежно за религия или се молим, без да имаме духовен глад и жива вяра. Привидната вяра в Христос, която Го приема само за Спасител на света, никога не може да излекува душата. Спасителната вяра не е само интелектуално съгласяване с истината. Всеки, който чака да получи пълно познание, преди да заживее във вяра, не може да получи благословение от Бога. Не е достатъчно да вярваме нещо ЗА Христос; ние трябва да вярваме В Него. Единствената вяра, която ще ни помогне, е вярата, приемаща Го за личен Спасител; вярата, която взима Неговите заслуги и ги прави свои. За мнозина вярата е само мнение. Спасителната вяра е акт, чрез който хората, приемащи Христос, влизат в заветни отношения с Бога. Истинската вяра е живот. Живата вяра означава увеличаване на силата и доверието, чрез което душата става всепобеждаваща.
След като излекува жената, Исус поиска от нея да потвърди полученото благословение. Даровете на евангелието не трябва да се приемат скришом и да им се радваме тайно. Затова Господ ни призовава да изповядваме Неговата доброта. “Вие сте Ми свидетели, казва Господ” (Исая 43:12).
Изповядването на Неговата вярност е избраното от Небето средство за разкриване на Христос пред света. Ние трябва да признаваме Неговата благодат така, както е била изявена чрез святите мъже в древността, но най-ефикасно е свидетелството за нашата собствена опитност. Ние сме свидетели за Бога, когато разкриваме действието на Божествената сила в себе си. Животът на всеки човек се различава от живота на другите хора и опитността на всеки е съвсем различна от опитността на другите. Бог желае нашата възхвала към Него да се издига пречупена през призмата на собствения ни характер. Ако са подкрепени от христоподобен живот, тези скъпоценни потвърждения за прославата на Неговата благодат имат непреодолима сила, която действа за спасение на душите.
Когато десетимата прокажени дойдоха при Исус за изцеряване, Той им поръча да отидат и да се покажат на свещеника. Те бяха очистени веднага, но само един от тях се върна, за да Го прослави. Другите си тръгнаха, забравяйки Този, Който ги бе излекувал. Мнозина вършат същото и днес. Господ работи непрекъснато за ползата на човечеството. Той постоянно излива Своите щедрости. Вдига немощните от болничните легла, на които гаснат. Избавя хората от опасностите, които не виждат; упълномощава небесните ангели да ги спасяват от бедствия, да ги пазят от “мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която опустошава сред пладне” (Пс. 91:6), но въпреки това техните сърца остават неотзивчиви. Дал им е всички небесни богатства, за да ги изкупи, но те пак пренебрегват Неговата голяма любов. Със своята неблагодарност затварят сърцата си за Божията благодат. Подобно на пустинната степ не знаят кога идва доброто и душите им обитават в зноя на пустинята.
Полезно е за нас да пазим свеж спомен за всеки Божи дар. Така вярата укрепва и започва да иска и да получава все повече и повече. За нас има по-голямо насърчение в най-малкото благословение, което получаваме, отколкото във всичките разкази, които четем за вярата и опитностите на други. Човекът, който отговаря на Божията благодат, ще бъде като напоявана градина. Здравето му бързо ще процъфти; светлината му ще изгрее в мрака и Божията слава ще се види в него. Нека тогава си спомним любовта и добротата на Бога и многобройните Му милости. Подобно на израилевия народ нека издигнем камъни за свидетелство и да вдълбаем в тях скъпоценния разказ за това, което Бог е извършил за нас. И когато погледнем назад към пътищата, по които Бог ни е водил в нашето пътуване, със сърца, изпълнени с благодарност, нека възкликнем: “Що да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? Ще взема чашата на спасението и ще призова името Господне; ще изпълня оброците си Господу, да, пред всичките Му люде” (Пс. 116:12-14).

Регистрация: 01.03.2011 г.
Гледана от: 0 потребители за 24 часа
Виж цялото описаниеСкрий описанието

Нови клипове · Виж всички

Цветя 00:45

Цветя

48 · 

Животни 00:54

Животни

20 · 

Реклама

Coldplay - Paradise 04:20

Coldplay - Paradise

43 ·