VBox7 logo

krematorium

Благородната истина за страданието (дуккха): раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното
е страдание, неполучаването на желаното е страдание, на кратко петте агрегати на привързването (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана.
Благородната истина за причината за страданието (самудая): силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова – т.е. желание за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество. Тук аналогията е причината за болестта, която следва да се изкорени.
Благородната истина за края на страданието (ниродха): пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване от него, и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание и това е целта, която трябва да се достигне.
Благородната истина за пътя водещ до края на страданието (магга): Благородния Осмократен Път, а именно: правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилна прехрана, правилно усилие, правилно съзнаване, и правилна концентрация. Четвъртата Благородна истина следва да се разбира като лекарството, което премахва болестта.

Всяка една от тези истини има задача, която будистът трябва да изпълни. Страданието (първата истина) трябва да бъде напълно разбрано. То бива три вида:
Страдание от страданието - дължи се на привързаността към петте Скандхи, водеща до замърсени състояния на ума и негативни действия и е най- грубата и очевидна форма на страдание. То се преживява като болка.
Страдание от промяната, дължащо се на привързаността към постоянството: и най- голямата обусловена радост е непостоянна и не може да бъде задържана. Първоначално това страдание се преживява като радост и удоволствие.
Страдание от съставността или всепроникващо страдание - най- финото страдание, дължащо се на непостоянството на всичко сътавно. Текстовете го описват като толкова фино, че на фона на привичното състояние на ума обикновените същества не го усещат и то се осъзнава когато първите два вида вече са отслабени.

Причината за страданието (втората истина) трябва да бъде изкоренена. Краят на страданието (третата истина) трябва да бъде постигнат. Пътят водещ до края на страданието (четвъртата истина) трябва да бъде развит. Когато Благородния Осмократен Път бъде напълно развит, будистът разбира страданието. Когато разбере страданието, желанието се изкоренява. И когато желанието бъде изкоренено, се постига края на страданието - Нирвана (Просветление).