VBOX7

ний пред кръста да дадеме —
за нея да живейм, за нея да умреме!"
-------------------------------------------------------------
Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя!
Балканът хайдушките песни
отново размирно запя!
Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
завета на Левски бунтовен, -
при нас нека дойде войник!
Министри продават народа,
стражари бесилки коват.
Да вдигнем народа в тревога
избитите жертви зоват.
Народната мъка запали
в кръвта ни хайдушки пожар,
затуй сме ний знаме развяли,
тъй както развял би Чавдар.
С ботевски пламък в борбата,
на Левски с духа несломим
ние търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим.
Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бунтовен -
при нас нека дойде войник!
--------------------------------------------

Величието на родината се гради върху костите на ония, който достойно живяха и умряха за нея!
--------------------------------------------

"Българино братко мой, ти от турчин се не бой, вземи сабя и върви на бой!"

--------------------------------------------
"Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя —
пак по кръв, но само че пролята."

--------------------------------------------
"Не вярвам аз, че калугер ще спаси раята - Свободата не ще екзарх, иска Караджата."

--------------------------------------------
"Въ днешно време животътъ на всeки отъ насъ има стойность само дотолкова, доколкото той може да бъде поставенъ въ служба на Родината! "
--------------------------------------------

Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.


-------------------------------------------------------
Напред! И все напред! Към подвизи и слава!
На робство и на гнет последний ден настава!
И слънцето изгре - свободни да ни грей!
Той, който в бой умре, в смъртта ще оживей!

Напред! И все напред! Да няма пръв и сетен!
Сплотени в строен ред към идеал заветен,
към който е лице обърнал цял народ -
и всякое сърце жаднеящо живот!

Напред! И все напред! Реки от кръв пред нази
и трупове без чет, - ний тях щем ги прегази!
И на желаний бряг ще минеме отвъд -
над петвековний враг ний носим божий съд!

Напред! И все напред! Десница да не слабне!
Юнашки е завет - победата ще грабне,
когото обичта на подвиг вдъхнови
со мечът на смъртта живот да обнови!

Напред! И все напред! Към подвизи и слава!
В сърцата най-напред свободата изгрява!
В сърцата тя изгре - делата да огрей!
Тоз, който в бой умре, той вечно ще живей!

---------------------------------------------------

Бъди възторженъ идеалистъ: смелъ до безумство, влюбенъ въ България до фанатизъм, честенъ до самопожертвуване !
--------------------------------------------
ОТТУКА ЗАПОЧВА РОДИНАТА -
СЪС ГРОБ НА НЕЗНАЕН ЮНАК,
НАД КОЙТО СМЪРТТА Е ПРЕМИНАЛА,
СМЪРТТА- НЕ И ВРАЖИЯ КРАК.
--------------------------------------------
Роди се и поведе ни в борба, обесен бе , но нивга не умря !
--------------------------------------------
Не се гаси туй, що не гасне !
--------------------------------------------
Българийо, за тебе те умряха
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни , майко , бяха
и твойто име кат мълвяха
умираха без страх !

--------------------------------------------

“България има насъщна нужда от сърцати юнаци и честолюбиви войници, които не от смърт, а от позор се боят.”
--------------------------------------------
"Няма умирачка по-достойна за човека, от юначната смърт на бойното поле. Няма заслуга, по-висока от тая — да сложиш живота си за благото на родната земя."
--------------------------------------------
"В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България."

"Две смърти няма, а без една не може!"
--------------------------------------------
„Войната, против нея бяха,
но когато честта и закона рoдни
на смърт ги призоваха
Герои доблестни те умряха."
--------------------------------------------
"Човек е роб на свойта воля, но господар на свойто дело."
--------------------------------------------
Днес свещений дълг налага,
Всички дружно да вървим,
Пушка, нож се нам полага,
Ний врагът ще победим.
--------------------------------------------
"Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност."
--------------------------------------------

Eripitur persona, manet res
(Човек умира, остават делата му)
--------------------------------------------
Multi sunt in bello cervi, in pace leones
(Мнозина по време на война са елени, а по време на мир - лъвове)
--------------------------------------------
Patria amanda est nobis
(Родината трябва да бъде обичана от нас)
--------------------------------------------
Един завет оставили са нам дедите -
велик завет, написан с кървав меч:
- „Деца, на родний край пазете си земите
от подъл враг, кат зеницата на очите
бранете ги от близо и далеч!...“
--------------------------------------------
"Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля."
--------------------------------------------
Те бягаха бледни пред дивата сган.
И Волов, юнакът, цял в кърви облян,
извика: "О, боже! О, адска измама!
подвигът пропадна и надежда няма!
къде да се скрием от безславната смрът?"
Балканът
Аз нямам за вази ни завет, ни път.
Градът
Аз имам бесила.
Хижата
Аз имам проклятья.
Янтра
Елате, нещастни, във мойте обятья!
--------------------------------------------
Важно е да живеем добре, а не да живеем дълго. Животът не се мери по дължина, по години, а по дела, по подвизи. Благо е не самият живот, а честният живот. По-добре е честна смърт, отколкото безчестен живот,по-добре гроб , отколкото роб!
--------------------------------------------
Но племето славянско, във мъките калено,
омръзна му да тегли туй иго на светът
и бори се юнашки... на бога уверено
и гръмогласно вика: "Свобода или смърт!"
--------------------------------------------
Нека мрем, както нявга сме мрели,
да живейм волни как сме живели!
Кураж, другари! Бог ще ни брани!
Смърт на вековни, черни тирани!
--------------------------------------------
Нека турчин да изпита
нашта ярост, нашта мощ:
орела е нам защита,
лева ще ни бъде вожд!
--------------------------------------------
Българино! Робе яден!
Грабвай ножа, лети в бой!
Бъди грозен, безпощаден!
Кръв проливай, не се бой!
Умреш ли, умри със слава!
И ще знайш, кат влазяш в гроб,
че синът ти, кой остава,
той поне не ще е роб!
Хай под знамето народно
с враговете да се бийм,
дор отечество свободно
най-подиря придобийм!
--------------------------------------------
О, родино! О, земльо свята!
Как чудно грее твойта чест!
Я виж, паднаха железата,
кои те стягаха до днес.
--------------------------------------------
На черната робия
да гине памятта!
И дор сме на света,
ще бъде България
свободна и една!

--------------------------------------------
O, колко храброст, мъжество,
за смърт геройска колко стръв!
Ще види свойто тържество
юнашката проляна кръв:
поклон, о братя, о борци
величествени и свети,
поклон, герои и светци,
за най-високите мечти.
Поклон, поклон от нас сега
на ваший меч, на ваший гроб.
Тоз, който знай да мре така,
не може веч да бъде роб.
--------------------------------------------

Ний сме народа,
за чест, свобода,
за мила рода
който знай да мре.
--------------------------------------------
"Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество!"

--------------------------------------------

„Отечество мило, за тебе измряхме
Пред паметний този окоп.
Ний дълго се мъжки, юнашки държахме
И сетний куршум веч кога изгърмяхме
Ний легнахме в братския гроб.
--------------------------------------------

За теб, родино с жар се бихме!
За теб, за брата изтерзан
със слава твоя лик покрихме!

--------------------------------------------
Честта е онази невидима кост,коятo държи главата изправена .
--------------------------------------------
"Въ днешно време животътъ на вс?ки отъ насъ има стойность само дотолкова, доколкото той може да б?де поставенъ въ служба на Родината! "
--------------------------------------------
Когато всичко ти изглежда безнадеждно,
когато мрак изпълва твоята душа...
Вдигни главата гордо и надеждно-
СПОМНИ СИ ТИ ВЕКОВНАТА БОРБА.
--------------------------------------------

"Или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!"

--------------------------------------------

О, юнаци благородни,
о, герои вдъхновени,
о, вий, синове свободни,
в свободата закърмени,

виждам ви оттук вихровни
как в ехтежа на борбата
фъркате с ура гръмовни
към смъртта под знамената!

Смърт – що значи тя за вази
на Българья пред завета
и честта – орли-витязи,
хали в бойните полета?!
--------------------------------------------


"Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога!"

--------------------------------------------

Една страна, един народ, единна вяра- нов живот.
Една любов, но без предел. Една борба за свята цел.
Мизия, Тракия, Добруджа и Македония- това е моята БЪЛГАРИЯ!

------------------------------------------

Да паднем, братя, на колени,
пред нас е бащин свят покров,
макар и погледи студени
да срещне нашата любов!
О, майко, твоят поглед морен
прощава всеки сторен грях,
към бога - горд, но син покорен
към теб, родино, сявга бях.

-----------------------------------------






Лозенград

I

Лозенград, велико слово
в нашата исторья млада,
Лозенград, сиянье ново,
на небето ни лампада!

Лозенград, безсмъртна слава,
бляскава легенда ратна,
млад триумф на мощ корава
и на сила необятна!

Лозенград, напор титански
на народний дух, десница,
на душманите славянски
тежка, шеметна плесница!

II

Вам, полета лозенградски,
поклон вам, на вашта слава
и на гробовете братски,
що нетлен венец венчава.

От вас първен вихром гръмна
бурний ураган народни,
вража сган помете тъмна
от полята веч свободни

и светът видя замаян
силните балкански чеда
да летят в полет отчаян
от победа на победа

III

О, юнаци благородни,
о, герои вдъхновени,
о, вий, синове свободни,
в свободата закърмени,

виждам ви оттук вихровни
как в ехтежа на борбата
фъркате с ура гръмовни
към смъртта под знамената!

Смърт – що значи тя за вази
на Българья пред завета
и честта – орли-витязи,
хали в бойните полета?!

IV

Лозенград! Начало славно
на велика епопея,
предвещанието гнявно
за конеца на злодея!

Твоят гръм омаломощи
в миг един колоса гнили.
Паднаха тогава още
Солун, Скопье, Охрид мили

и възторг света разтресе,
първи път засмя се роба,
клик ликуващ се разнесе
на тиранина въз гроба!

Ноември 1912


-----------------------------------------



Не хищни замисли ни движат, нито злоба –
с кръвта си ний чъртайм велика епопея,
ний носим свобода в тъмницата на роба,
ний носим подвига свещен на Прометея




Ний жертви даваме – о, жертви страшни! –
понесли кръст към нашата голгота,
ний мрем в полята бойни, прашни,
та мъртвия да викнем към живота.




Война ужасна, зла, стихия разярена,
бич изтребителен, ехтеж от гняв, риданья,
война безмилостна, море от плач, страданья –
о, боже мой – и пак война свещена!


-----------------------------------

И зърнахме ги – лъвове станaли –
как биха се, как мряха в боя тамо
за родина, за дълг, за идеали,
кат помняха, че българи са само!

Отцовский дух, що тлеял им в душата –
под пепел въглен жив – пламнa,възкръсна
и на утопийте дима разпръсна
при първий зов на родината свята.

--------------------------------

Поклон, народе мили,
работник и герой,
с крила, с железни сили,
поклон, народе мой!

Цалувам твойта слава,
свещений подвиг твой,
десницата ти здрава,
поклон, народе мой!

Цалувам ти венците,
юнако в мир и в бой,
ковач на бъднините,
поклон, народе мой!
-----------------------------


Ту лъв, ту ураган,
ту духом великан –
в ехтежите на боя,
ту ярост на вулкан –
войнико, все си тоя.

Ти крийш ужасна мощ –
светкавица среднощ.
Душманите не считаш;
речат ли ти: “На нож!” –
косиш, помиташ.

Орел не си – фърчиш,
скала не си – стоиш
без трепет пред съдбата
и чудеса твориш
под знамената.

Навред все прав и пръв,
душа, сърце и кръв
на цял народ в борбата,
летиш с гневът на лъв,
летиш в урата!

Работник тих във мир,
ужасен в кървав пир,
грядущето ковеш ти.
Ти смая целий мир,
юнак горещи!

-------------------------------
"Родино свята
Пращаме ти ние
въ тежки дни
Нашите скъпи младини"
--------------------------
С цветя и лаври лоба ти венчава
светът, о, майко, днес:
геройство не позна подобна слава
и доблест не видя такава чест.

Пламтя от гордост, като гледам, майко,
венеца как ти грей,
ридая глухо, като мисля, майко,
кръвта, из твойто тяло що се лей.
--------------------------------------
Свещена бран вестят далеч камбани,
развети са трицветни знамена....
Напред, родозащитници призвани:
България е българска страна!
-------------------------------------

Съдбата нам е отредила
да пазим родни край свещен.
България, земята мила
със гордост на сърце и в блян.

Прескъпи жертви тя остави
по бойните поля безчет.
И никой няма да забрави
геройски подвиг, велик, велик завет.

Пред Шипка свята ний ще викнем:
“Ще следваме по негов път”.
И слава подвизи ще блеснат
за чест на българский народ.


---------------------------------------------

Отечеството е мъжествено и войнствено начало. Родината се корени във философията на копнежа, отечеството във философията на подвига. Родината възпяваме, за отечеството се борим. Родината е завет, родината е последно изкупително лоно.


----------------------------------------------------------

- Слушай кралю честити
остави намира мойте комити,
българи ако не спреш да закачаш,
от мен мир няма да чакаш!

Кралот на писмото се смее,
Югославското кралство владее,
шепа комити го плашат,
а безброй жандарми го пазат.

Предатели подли изпраща,
в опит Ванча да хваща,
баща и брат му убива,
сръбска ръка уродлива.

Отмъщение страшно последва,
ВМРО смъртна присъда нарежда,
приема стрелец отличен,
на Ванчо приятел най-личен.

Кралят до Марсилия плава,
да получи от Франция слава,
за антибългарска служба,
Луи Барту дава му дружба.

В тълпата суматоха настава,
Владо изстрел и думи предава:
- Куршум от всички комити,
поздрав кралю честити!

----------------------------------------------------------------

"Майко Българийо,
гордей се с храбрия си син герой,
всичко той за теб отдаде,
даже и живота свой!"

-----------------------------------------------------------------
Ново славно дело искам да опиша
и храбростта на дедите в него да запиша,
каня Комисията на първия ред,
за да чуят ясно всеки куплет.

Обединена България е вече факт,
българите тропнаха с крак,
напук на Великите сили,
отечеството подло разделили.

Тази новина съседите шокира,
но и Сърбия много амбицира
голяма България им пречи и нещат,
всичко ще направят да я разделят.

Кралят Милан и сръбски генерали,
цяла нощ явно пили, гуляли, недоспали
и решили, на свойта чест да плюят
и в нашите предели вероломно да нахлуят.

Българската армия е групирана на юг,
очаквайки султанският юмрук,
от братята сърби удар не очаква
и тази новина войниците разплаква.

Много не му мислят, обръщат се кръгом,
а после марш на скок, бегом
разстоянието голямо, за кратко изминават
и за изненада при Сливница се появяват.

Мощно На нож и Ура земята разтърси
и повече сърби тука никой да не търси
бягат към Белград панически, в страх,
а кралят Милан е първи сред тях.

Победа първа, от безброй победи
над всички наши лакоми съседи,
лъвчето малко се оказа блъф,
сърбите срещнаха порасналия лъв.

Дедите ще празнуват победата голяма,
обаче на небето за всички чаши няма,
тогава Крум Страшни със секира се явява
и първия ред някак си лукаво поздравява…
----------------------------------------------------------------
Навсякъде из родните предели
почерниха се много домове -
почиват вечен сън юнаци смели
в далечни и незнайни гробове.
Почиват те в тракийските долини,
край брегове на морските води,
ни дъждове, ни бурени с години
не ще изличат техните следи.
Тез гробове свидетели са неми
за жертвите на родний край големи,
как скъпо нему свободата струва -
за мъртвите смъртта не съществува,
смъртта им чувстват майките, децата,
оставени на воля на съдбата.
-----------------------------------------------------------
О, блажен е който знае.
В бой живота си да сложи.
Своята кръв за роден край.
Да пролее който може.
-------------------------------------------------------
Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!
Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!
---------------------------------------------------------
Българийо! Ти майко героиня!
Ти земен рай в балканския предел!
За мен си майка и светиня,
под бойното ти знаме съм се клел!
Та кой към теб не е посягал,
с меч, с перо и със слова!
И кой от тебе не е бягал,
с забита във гърба стрела!
Ти помниш, в древността дълбока,
урок добър от храбър хан,
урок що даден бил на Фока
и пир със черепен стакан!
Ти помниш, как със страх и вопъл,
с поклони, със сълзи и стон,
огромният Константинопол,
се преклони на Симеон!
Ти помниш, нощите беззвездни
и хищен враг във боя разпилян,
и походи на рицари железни
при Одрин – битката им с Калоян!
Клокотница - за своя спомен
нашепва и до днешен ден -
за похода на Теодор Комнин
и подвига на Иван Асен!
И ако някой днес чертае
картата на поход нежелан,
той истината нека знае -
ний внуци сме на Калоян!
Че помним бойната си слава
и твоята земя е наша,
да си помисли дали става
от черепа му златна чаша!
----------------------------------------------------
БАЛАДА ЗА БАЩАТА И СИНА
Както земята работили
в село деня и нощя,
тръгнали в същата рота
двамата - син и баща.
Крачил в обоза бащата,
момъкът - с пушка в ръка.
Тъй ги повлякла войната
в свойта желязна река.
В някаква утрин мъглива
срещнал ги вражия залп.
Стиснали устни. „Отивай!” -
твърдо бащата казал.
Цял ден се взирал нататък,
дето напирал врагът.
- Идат ли? - питал той вятъра,
кончето, пустия път.
- Идат ли? - питал и сякаш
в нивата стара седял,
взирал се, малкия чакал
в топлата родна бразда.
В миг се опомнил, погледнал -
носят по пътя войник.
Син му, изпънат и бледен,
с черни, барутни страни.
Син му - от камък издялан -
там, на тревата, стоял,
а под шинела изкалян
бликнала тъмна струя.
Взел му главата в ръцете си,
шепнел му мили неща,
но във очите му ледени,
светела само нощта.
В тази нощ пак се събрали,
пак били заедно те.
Кротко до татко си спяло
малкото русо дете.
Дълго ли шепнел и дишал?
Своята кръв ли му дал?
В миг под шинела войнишки
мръднала мъртвата длан.
В миг като живи потрепнали
свитите сини уста.
Чул до ухото си шепот
стария сведен баща:
„Ставай! Отивай на смяна!
Чуваш ли, татко, стани!
Празен окопа остана!
Ти вместо мен се върни!”
Бавно надигнал се стария.
Гледа - момчето мълчи.
Пушката свети, изгаря го
с остри метални очи.
Стиснал я с пръсти корави,
бързо целунал синът,
после, във мрака изправен,
тръгнал по стръмния път.
--------------------------------------------------
Живите затварят очите на мъртвите,
мъртвите отварят очите на живите.
------------------------------------------------------
Опълченецът

Някой се казвал Петър Петров.
Тъкмо младеж за нива готов.
Незнайно как озовал се на среща,
където обсъждали тема гореща.
Говорел мъж – страшен, набит.
За подвиг някакъв във сърцето скрит.
Че нямало смисъл да кротува душата,
щом в тъмница му стои на човек свободата.
Божи пратеник – избран от Исус.
Той изпитвал към робството гнус.
С жестоки очи, но пълни с надежда,
заповядал българин вече да не се навежда.

***

И ето го пак Петър Петров.
Със стара пушка, запасал пищов.
Прохода „Шипка” без патрони брани,
камъни хвърля със кървави длани.
С куршум във ребрата – смъртта тука го хвана.
Последно помисли: „Добре не останах в юргана.”
За какво ли е труп? Защо ли загина?
Сам, непознат, разкъсан от трима.
По какъв повод яви се в тази утроба,
майка му не знае на сина си гроба.
Без деца... без любима...
Семената му мъртви във вечната зима.
Няма да се порадва... косите му да сивеят...
Умря... за да могат другите да живеят!
----------------------------------------------------------------
Идем, идем, сган проклета!
Срещай ни и трепери!
Виж, тракийските полета
неброена рат покри!

Робил ни е враг земята,
тъпкал я е векове;
ден настана за отплата,
бойна ни тръба зове.

Светла вяра в свойта сила
нека ни сърцата сгрей!
На Балкана и зад Рила
мир и сговор ще владей!

Идем, идем, сган проклета!
Срещай ни и трепери!
Виж, тракийските полета
неброена рат покри!
--------------------------------------
- Какво са, о татко, в небето звездите,

що греят тъй дивно на модрия свод?

- На мъртвите те са, о сине, очите -

на всички, умрели за своя народ.

- Какво са, о татко, в полето цветята,

що никнат тъй нежно под летния зной?

- На мъртвите те са, о сине, сърцата -

на всички, които умират във бой.

- Зефирите, татко, какво са - лъките,

що лъхват тъй чудно и милват весден?

- На мъртвите те са, о сине, душите -

Бродящи да найдат дома си рожден.

- А слънцето, татко, какво е тогава,

туй слънце, що грее над родния кът?

- То сине невръстен, онази е слава,

що всеки безсмъртен оставя след смърт...
---------------------------------------------------------
Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който те милува твой баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!



Сине мой, аз те благославям,

нека Бог закриля теб в света.

На теб сал един завет оставям –

свет завет на грижовен баща.

С него расти, възмъжавай, сине,

моето богатство ти е той,

с него татко ти не ще загине –

ще живее в тебе, сине мой!



Сине мой, живей със светлий спомен

на родинолюбците деди,

гражданин бъди ти всявга скромен,

честен в мисли и в дела бъди.

Вярвай в идеали благородни,

с тях окрилен в мирен труд ил в бой,

дай живота си за края родни –

българин бъди горд, сине мой!



Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който виждаш своя ти баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой –

дай да те целуна и прегърна,

може би за сетньо, сине мой!