mariq_9510

Bogi(misheto)-nai-vajniq 4ovek za mene na tozi svqt ! Prekrasen,charoven i adski obichliv i dobur ! Obicham te slanchice ti si moeto sakrovishte mi6e



Kyчето не се нуждае от кола,голяма къща и маркови дрехи . Достатъчна
му е само една пръчка . Кучето не се интересува да ли си богат или беден, грозен или красив, умен или глупав , забавен или скучен . Дай му сърцето си и то ще ти даде своето. За колко хора можете да кажете същото ? Колко хора могат да ви накарат да се почуствате специални ? Колко хора могат да ви накарат да се почуствате необикновенни ?


Жената - човекът, който те кара
да се усмихнеш,
да помечтаеш и същевременно
ти подава рамо,
на което винаги можеш да поплачеш!
Вчера, днес и утре
тя е единствена и незаменима,
усмихната и щастлива,
тъжна и нещастна,
но всъщност винаги
ще си остане цветето, цъфтящо
във всички души
и никога неувяхващо.
Тя ти подава ръка, тя е изпепеляваща страст и желание,
на които и най - силния
не би устоял.
Тя е онази,която те кара да настръхнеш,
онази, която те кара
да искаш и да чувстваш...
Признайте: жената е достойна
за всичко на света, въпреки малките и грешки, направени от невнимание,
но тя заслужава прошка!
Защото тя е невинното вчера,
красивото днес и изпепеляващото утре!










Като спреш да вярваш в нещо, то спира да съществува!




Obичъм те миличko !

дали моето сърце е живо..........защо не чувствам ,импулса си когато не си до мен ,защо когато се караме винаги ми се иска да изкрещя ацки силно и да поправя стореното,защо чувството за вина ме обива ........


През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моят страх, като гарван чер
и чакаше да се предам, себе си да му дам,
защото бях един и сам...
И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и вървях,
а тихи мъртви гласове викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах да се спра и да заспя,
и уморен да ида в нищото. .

Някога, някъде далеч-аз не спрях и пак вървях
всичко все някога ще спре, но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път,
но не спрях а вървях и пак вървя назад вървя.

И по ръба на пропастта аз вървях и вървях
стъпвах от тъмната страна и обратно броях, години,
дни и часове но не помнех кога в себе си съм пуснал болката.

Някога някъде далеч аз не спрях и пак вървях,
всичко все някога ще спре, но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях а вървях.

Това което имам, това което нямам, това което губя аз.
Това което имам, това което нямам и винаги намирам аз.

През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх, като гарван чер
седях вбесен очи в очи , но не спрях, а вървях, оставих го далеч от себе си




| азис и ванко1 - луд ме правиш (music)(*)


http://www.getpersonas.com/en-US/persona/71345



http://renito0oo.blog.bg/hobi/2008/01/26/spomeni.156721 Един единствен път обичах, протягах чакащи ръце, но ги разбих в леден камък, защото го помислих за сърце.


MP3 To Ringtone Gold




http://vbox7.com/play:be17941e
cool
Инфо