messalina_m

Аз съм жената, която не може своята песен да върже с въже. Аз съм жената, която тревожи нощем сърцата на всички мъже. Аз съм безумният трепет в душата, глътката въздух през дългия ден, лъч на надежда, пробил тъмнината и топлинката след залез студен. Аз
съм водата. И хлябът. И всичко. Стръкче зелено в бетонна стена. Мога през тръните боса да тичам. Мога да бъда просто жена. Аз съм родена от слънце и огън, нося във себе си ласка и зов. Аз съм надежда, копнеж и тревога... Аз съм ЖЕНАТА! Аз съм ЛЮБОВ!...

Кучка съм! Светица и грешница... :)))
Инфо