miko__


ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИЯТЕЛИ
В ГРУПАТА! ДОБРЕ ДОШЛИ В ПРОФИЛА МИ !





Запазете си усмивките,
наградете си душичките
и включете се в отбора
на усмихнатите хора
ПРИЯТЕЛСТВОТО Е МАГИЯ....
СТАНИ НАШ ПРИЯТЕЛ** В Тъга и Щастие
ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰ♥ڿ♥ ڿڰۣ♥ಌڿڰۣ«
Не мислете, че имате право
да ранявате мойта душа.
Тя едва ли на всеки се нрави,
но е моят живот и съдба.
Днес разказвам за мисли и чувства,
утре плача, през сълзи крещя,
но не искам да бъда изкуствена
и фалшива да бъда - не ща.
Нека имам, дори и в излишък,
своята воля и разум, и власт.
И да бъда аз вопъл и писък,
но и слънце, усмивка и страст.
Не да бъда бездушна пионка,
(да треперя от чуждия ход),
не да гледам света през шпионка,
искам своя свободен живот.
Не оспорвайте моето право,
своите мисли да казвам на глас.
И преструвки простила, изправям,
а не скланям главата пред вас.
Ще приема и смешен сценарий
от изплакани думи през смях,
а след миг ще гризе съвестта ми,
че повярвах, а всъщност бе грях.
И през болката пак ще минавам,
пак ще вярвам и пак ще тъжа,
пак, ранена до смърт, ще прощавам
и поредната... ваша лъжа.
Ще обичам така, както мога.
Ще живея, но без правила.
И със тръпка и с вяра във Бога,
ще раздавам пак свойта душа!

ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰ♥ڿ♥ ڿڰۣ♥ಌڿڰۣ«

Всяко "Сбогом" по нещо ни взима,
парченце радост или късче душа.
Всяко сбогом по нещо оставя,
частица надежда или пък тъга,

Всяко "Сбогом" на нещо ни учи,
но все ненаучен остава човек
и когато пак ни се случи,
повтаряме своите грешки безчет.

Всяко "Сбогом" урок е безценен
по търпение, любов, доброта,
че всеки миг на земята е ценен,
за безсмъртната наша душа.

ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰ♥ڿ♥ ڿڰۣ♥ಌڿڰۣ«ಌ♥ڿ

Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.
Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...
Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...
ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰ♥ڿ♥ ڿڰۣ♥ಌڿڰۣ« ♥

Непредвидено присъствие


Не вярваше ли, че ще дойда някога
в деня ти - шеметна, невероятна...?
Уж цял живот все мене си очаквал,
а се препъваш в моята внезапност;
боли те от горещата ми тръпка,
опарила немирните ти пръсти
и се боиш от мислите, объркани
от непредвиденото ми присъствие.

Ти нямаш право на любов спестена,
на чувства неразкрити! Нямаш право
от ласките, за мен предназначени,
на други хора после да раздаваш!

И ако огънят във теб изстине,
ако внезапно съжалиш за нещо,
кажи, че любовта те е отминала!
Не казвай само, че не си я срещнал...

ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰ♥ڿ♥ಌڿڰۣ« В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.
ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰ♥ڿ♥♥ಌڿڰۣ«
Сто обесени илюзии
иззад ъгъла се взират.
Стъпкана на пода муза
в локва самота умира -
вените кървят, прерязани
с парче от натрошена гордост
и през тях изтича залезът
и се плези на прозорците,
под които ти отмина -
тих, усмихнат и невинен...
.ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰ♥ڿ♥ಌڿڰۣ«. Звънят студено чашите с портвайна
и много пепел има в пепелника...
А утрото на тази нощ безкрайна
напразно сякаш в мислите си викам.

Тук хората на шутове приличат!
Смехът им ме разкъсва на парчета.
Въпросът е болезнено логичен:
Това ли са големите поети?

Вратата с трясък няма да затворя,
а тихо, като сянка ще изляза
и няма да усетят тези хора,
че мястото ми между тях е празно...

А утрото щом бавно просветлее
и димната завеса пред очите
от яркия му блясък се разсее,
за мен случайно някой ще попита.

Тогава ще открие, че ме няма
и там, послед веселието общо
ще пита замъглената си памет
била ли съм тук някога изобщо...

И нека после дълго да разнасят
лъжата, че живея неразумно.
Не мога и не искам да понасям
пияните от слава и безумие! ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰۣ«ಌ♥ڿڰ♥ڿ♥♥ಌڿڰ




cool com grp bg
Инфо