src="http://www.ataka.bg/ep2014/vestnik.jpg" width="200" height="50" alt=""/>
АТАКА - ЕВРОЗИБОРИ 2014
Как се роди чудовището ЕС
На 1 януари 2007 г. България стана член на Евросъюза. Това образувание е замислено още преди Първата световна война от масонските кръгове в Европа и САЩ. Целта на такова обединение е да се създаде свръхдържава с единно управление и централна банка и така да се концентрира властта на цяла Европа в едни ръце. В ръцете на масонско-талмудическата световна върхушка, която гледа на националните държави само като на територия, която трябва да бъде експлоатирана и ограбвана.
Първата световна война, запалена от същата върхушка, не постига докрай целта си – създаването на европейска свръхдържава. Въпреки това „постижения” има – разрушени са три големи монархии – Руската, Австро-унгарската и Германската. Монархиите, но най-вече православните, винаги са били трън в очите на световната скрита върхушка. Силните национални държави - също.
През 1940 г. през пика на нацисткия райх идеята за общ европейски съюз е поднесена от Хитлер и неговото обкръжение. Според нацистите това е трябвало да бъде икономически съюз между Германия, Холандия, Дания, Словакия, Румъния, България, Унгария, Норвегия и Швеция с обща централна банка и обща валута.
Хитлеристката идея за общ пазар се
реализира от френски масон
След Втората световна война, предизвикана също от марионетките на масонско-талмудическата световна върхушка, след титаничните разрушения в Европа и огромните жертви, най-вече от руска страна, се появяват условия за оформяне на свръхевродържава. Идеята на нацистите за общ икономически съюз се подема от Жан Моне – френски масон, обучен на либерализъм и глобализъм в САЩ и Англия. Той дава на външния министър на Франция Робер Шуман идеята за обединяване на Европа постепенно и на части. През 1950 г. Шуман предлага икономическо обединение за въглища и стомана между Франция и Германия, плюс Люксембург, Белгия, Холандия и Италия. Поканени са и други. През 1957 г. в Рим е подписан и договор между тях. Създава се и Евроатом – обединение за атомна енергия.
Така по метода на постепенното сваряване на жабата с бавно затопляне на водата Европа тръгва към това чудовище, което днес е ЕС. Или както се изразил пред общото събрание на ООН авторът на идеята за еврообединение, чийто бюст днес стои пред Европарламента в Брюксел - Жан Моне: „ Европейците трябва да бъдат поведени към супердържава, без да съзнават какво точно се случва с тях”.
Съпротивата на големи държавници като Шарл дьо Гол, който иска съюз на отечествата и нациите, а не тотално обезличаване на народите, е преодоляна след смъртта на Дьо Гол през 1970 г.
През 70- те години Германия като напълно колонизирана и марионетна държава на САЩ налага идеята за общ валутен съюз и обща банка.
Големите пари пишат устава на ЕС:
нула власт на държавите,
всичко за частните монополи
През 1983 г. водещите босове на най-големите наднационални компании – 45- те монопола, се събират и начертават регламента за бъдещия ЕС, който все още се казва Общ пазар. Предвижда се да има обща политическа структура, както и да се включат принадлежащите все още тогава към социалистическия блок източни държави. Очертават пътя за власт на международния спекулативен капитал над държавното регулиране на икономиките. Крайната цел е държавите да станат безгласни букви. А Европа да се раздели на малка група свръхбогати и огромна група бедни и зависими хора.
През 1989-1990 г. в източните държави са извършени вътрешнопартийни преврати и те се обявяват за „пазарна икономика”. Един илюзорен термин, зад който се крие амбицията на световната върхушка да завладее тези пространства като пазари за своите стоки, източник на евтина работна ръка и изпомпване на техните капитали чрез обща финансова политика.
След „нежните революции”, които донесоха разруха, бедност и безработица в страни като България, дойде време за официално написване на регламента на Евросъюза от политиците. През 1992 г. в холандския град Маастрихт се подписва договорът за Европейския съюз. Очертават се ясно атрибутите на свръхдържавата: общ парламент, общо правителство, общ съд и обща валутна единица.
Философията на този договор съдържа отказ от държавите да регулират и ръководат своята икономика, да създават работни места и да бъдат конкуренция на частните корпорации. Пътят на наднационалните частни компании се отваря докрай и националните парламенти стават безгласни букви, тъй като не могат да оспорват европейските директиви и стават само трансмисии на Брюксел.
Но това не е достатъчно. Трябва повече централизация. И масонската ложа, дирижираща изграждането на свръхдържавата Европа, прави нов договор – Амстердамския. През 1999 г. той влиза в сила и прави нова крачка към усилването на централната власт в ЕС. Освен че се създава обща полиция Европол и се уплътнява общата съдебна власт чрез формиране на Еврожуст, като голямо благоволение се сочи „разширяването” на правомощията на Европарламента. На единствената пряко избирана от 1979 г. насам институция в ЕС снизходително й се разрешава вече „да поправя или отхвърля законодателни предложения в над 20 области, които са предоставени за съвместно вземане на решения”.
Невероятно! Европарламентът, за който хората мислят, че създава законите на „обединена Европа”, всъщност нямал право на законодателна дейност цели 20 години от създаването си до този момент. На практика този парламент няма такива права и днес – законите продължават да се изготвят в Еврокомисията, която гражданите не я избират и се спускат на Европарламента за уведомяване. За десетки области от живота ЕП няма изобщо право да се произнася. Световната върхушка е създала огромна структура, която трябва да изглежда демократична, но всъщност е затворена масонска ложа, работеща при пълна непрозрачност не за гражданите на Европа, а за малък кръг от „просветени и богопомазани”.
Някои народи се съпротивляват на
пирамидата ЕС, надхитряват ги
След Амстердам през 2001 се подписва нов договор, който доизгражда пирамидата ЕС – този от Ница. Ирландия го отхвърля с референдум. Някои народи започвата да се усещат.
Зидарите на пирамидата обаче не се отказват така лесно. През 2004 г. е създадена и предложена за подпис т.нар. Европейска конституция. В нейния увод ясно се подчертава масонското антихристиянско виждане – ЕС се изграждал на базата на „общочовешки” ценности. Християнската етика е изхвърлена от основния закон на „обединена Европа”. Две държави – Франция и Холандия, чрез референдуми отхвърлят Евроконституцията.
Този неуспех на зидарите ги кара да хитруват. Тъй като в националните конституции на някои държави има изискване нещо, което се нарича „конституция”, да се приеме с референдум. Тогава няма да го наричаме така, ще го наречем скромно „договор”, казват зидарите и действат. Новият етап в градежа на пирамидата се казва Лисабонски договор – за функционирането на Евросъюза. Той е подписан през 2007 г., но опърничавата Ирландия отново го отхвърля с референдум. Следва огромен натиск върху ирландската общественост, политически и бизнес среди и след втори референдум, проведен при тотална манипулация и фалшифициране на резултати, т. нар. Лисабонски договор е приет.
Само АТАКА беше против
Лисабонския договор през 2008
България послушно го ратифицира на 21 март 2008 г. и само гласовете на партия АТАКА са против. Днес ЕС работи по този регламент. Какво представлява Лисабонският договор? Това е текст от 2800 страници, които нито един политик у нас не е прочел, разбира се. Нито пък някой от тези 199 български депутати от БСП с лидер Станишев, ДПС с лидер Доган, НДСВ с лидер Сакскобургготски, ОДС с лидери Петър Стоянов, Любен Дилов и Яне Янев, ДСБ с лидер Иван Костов и ОНС с лидери Софиянски, Мозер и Красимир Каракачанов, които гласуваха „за” на 21 март 2008 г.
Но същината на договора е следната:
Нито една национална държава вече не може да бъде по-силна от масонската ложа в Брюксел.
Националните държави губят право на вето за 68 области.
Националните парламенти могат само да ратифицират и нищо повече. Лъжата, че можели да правят забележки към евродирективите и това ги правело по-силни, е просто лъжа. За да се чуе тяхната забележка, трябва да съберат одобрението на една трета от националните парламенти. Но и това не задължава Еврокомисията да я вземе предвид. Еврокомисията не я избирате вие, нали? А в нея има 3000 подкомисии, пълни с лобисти на монополните международни концерни, които произвеждат директиви в полза не на обикновения гражданини, а само в полза на големите пари.
Пък и сетете се кой български парламент ще се осмели да направи, макар и безпомощна, но забележка на ЕК?
Лисабонският договор създаде поста президент на ЕС и външен министър на ЕС – назначаеми, не избираеми.
Беше бетонирано лишаването от право на държавите да създават работни места и да конкурират частните свръхмонополи.
Бяха отрязани правата на гражданите в областите здравеопазване и образование.
На всичкото отгоре Лисабонският договор предвижда възможността да се доправя и дописва без съгласието на националните правителства или референдуми. Зидарите са вкарали всички елементи на капана, в който вкарват европейските народи и вече режат и най-малката възможност някоя непокорна нация да реши, че може да отхвърли с референдум техния пирамидален план.
Защо продължаваме да вярваме на измамата „ЕС”?
Днес отчитаме седем години от членството на България в ЕС. Според Библията всеки седем години трябва да опрощаваме дълговете на длъжниците ни и да започваме наново. Според учените на всеки седем години човешките клетки се обновяват. За седем години една средна по площ и население за Европа държава като България би трябвало да почувства икономически и социален напредък. Всъщност става обратното. Безработицата днес е по-голяма отпреди седем години. Емигрантският поток от българи навън се е увеличил, българските фирми фалират, а потреблението се свива. Днес социологическите анкети сочат, че над 75 % от българите не виждат подобрение на живота си след приема в ЕС. В момента българите са най-бедните в Европа с минимална заплата и пенсия десет-петнайсет пъти по ниска от средноевропейската. Икономисти изчисляват, че на България ще са нужни 30 години, за да стигне средноевропейското ниво на стандарт на живот. Ако то стои на едно място през това време, разбира се. Защо тогава продължаваме да вярваме на измамата „ЕС”?
Защото огромната част от медиите и политиците у нас са рупор на наднационалната корпоративна мафия, която ни колонизира. Те вече двайсет години ни набиват в главите, че няма алтернатива на ЕС и НАТО. Че извън тях няма живот. Австрия не е член на НАТО, но е с пъти по-добър стандарт от нашия. Норвегия и Швейцария не са в ЕС, но са на космическо разстояние по стандарт от нас. Значи членството в ЕС и НАТО само по себе си не носи добро развитие на държавите членки. За такива като България дори е обратното.
Какво ни даде и какво ни взе ЕС?
Даде ни дотук 7, 6 млрд. лева като еврофондове. Всъщност ни е дал много по-малко, защото около 60 % от тях веднага потъват обратно в консултантски западни фирми. Пример: по оперативната програма за развитие на човешки ресурси само една фирма консултант – „Корпорейт енд пъблик менджмънт кънсълтинг груп енд партнерс”, взела близо половин милион лева – 434 280 лв., за оценка на постигането на стратегичестките цели на програмата за две години. Днес фирмата не съществува, разформировала се е, след като е взела парите, а през периода, за който „ни оценява”, е плащала осигуровка на едно - единствено лице, и то за два месеца.
Виждате ли как ни крадат и мизерните еврофондове. Мизерни, защото за времето на членството си ние плащаме всяка година по 1 млрд.лв. Умножете по седем и ще видите, че колкото сме дали, толкова сме получили. Номинално, а на практика и по-малко.
В същото време на форум на българо-руската търговско-промишлена камара преди месец бяха предложени инвестиции от руска страна на стойност 15,5 млрд. евро. Но това нито се чу, нито се прие от българското правителство. Защото другата подла медийна и геополитическа линия е внушението, че Русия е „лоша”, Брюксел и Вашингтон са „добри”
От Вашингтон досега сме получили пратка с развалена царевица. От Брюксел – по-малко от това, което им даваме.
А какво ни взе Брюксел, за да сме днес „горди” членове на ЕС?
На първо място ни ликвидира АЕЦ ” Козлодуй”, с което ни лиши от около 10 млрд. долара доход за годините, през които централата би работила.
Лиши ни от пазари чрез квотите.
Лиши ни от печалбите в най-доходосните сектори като хипермаркети, бензиностанции, мобилни връзки, електроразпределение и банково дело. От тези сектори всяка година западноевропейски компании извличат около 30 млрд. лв. От България.
ЕС в момента се опитва да ни лиши от печеливши за България проекти като „Южен поток”. Защото така казва Вешингтон.
Много манипулатори казват, че основният ни търговски партньор е ЕС.
Ето обаче фактите: за 2013 г. сме увеличили износа си значително за държави, сред които няма нито една членка на ЕС :
Албания – с 52%
Иран – 103,4%
Норвегия – с 15,6 %
ОАЕ – с 49,4%
Сингапур – над 1000 %
Япония – с 25%
Бразилия – със 75%
Босна и Херцеговина – с 11%
Израел – с 15,4%
Индия – с 48,3%
Самият ЕС е намалил своя дял в световния БВП от 30% през 1980 г. до 20% сега и отива още надолу.
На какво се надяваме тогава, ако сме залепени само за пирамидата ЕС и чакаме само на т. нар. еврофондове, за които видяхме, че са измама?
Изходът е гъвкава икономическа политика извън ЕС и отваряне на страната ни в други посоки освен Брюксел.
Дори в рамките на ограничаващия ни Евросъюз са възможни бързи и ефективни мерки за ограничаване на чуждите монополи и вдигане на доходите, както и на защита на българската земя и природни ресурси.
Това е програмна цел на АТАКА.
Примерът е Унгария, която членува в ЕС, но се освободи от бремето на МВФ. Тя излезе от финансовата зависимост на световната върхушка и национализира централната си банка. Изискванията за придобиване на унгарска земя са строги и не дават възможност тя да се заграбва.
Чуждите компании се облагат със специална такса, парите от която се насочват към важни за страната сектори. Токът за домакинствата беше намален с 10 % директивно от правителството. С новата конституция Унгария забрани гей браковете, лиши тия, които са с двойно гражданство от право на глас, обезпечи правото на самоотбрана, въведе много строги санкции за рецидивистите, гарантира земните и водните ресурси на страната като национално богатство.
Значи може! И в рамките на ЕС може да се води суверенна политика!
В България това ще стане, когато на власт е АТАКА.
МИСИЯТА НА АТАКА В ЕВРОПАРЛАМЕНТА
В евроструктурите АТАКА има мисията да удари камбаната на българското недоволство от ЕС. Това, което никой друг не може да направи
В Брюксел АТАКА ще иска нов договор между държавите в ЕС. На базата на християнските ценности и взаимното уважение и признаване.
В Брюксел АТАКА ще иска прозрачност за всяко евро, което се харчи от ЕС. Прозрачност за всяко евро, което влиза в България.
В Брюксел АТАКА ще иска двойните стандарти към България да се премахнат.
В Брюксел АТАКА ще пита защо ЕС е готов да даде 11 млрд. евро на днешната бандитска власт в Киев, а не за България, която спазва всички финансови параметри по-католишки от Папата.
В Брюксел АТАКА ще каже ясно, че у нас не искаме гей бракове и узаконяване на педофилията и кръвосмешението. За това настояват сегашни депутати в Европарламента, а българските досегашни представители там ги подкрепят или си траят.
В Брюксел АТАКА ще каже, че у нас доходите са десет пъти по-ниски от средноевропейските и че иска минимална заплата за страните членки в ЕС – 500 евро. Вече чухме такава идея за 450 евро минимална заплата от еврокомисаря Ласло Андор, подкрепя я и френският премиер Жан-Марк Еро. Значи може! Това е идея на АТАКА и тези, които се гавреха с нея, тоест с народа ни, трябва да млъкнат!
В Брюксел АТАКА ще постави въпроса за унизително ниските пенсии у нас и ще иска обща минимална пенсия за страните в ЕС – 250 евро.
В Брюксел АТАКА ще настоява проектите, полезни за България като „Южен поток” и „Белене”, да станат колкото може по-бързо, защото ни носят печалби.
В Брюксел АТАКА ще иска субсидите за селскостопанските производители у нас да са равни с тия на френските , а не да са 1/4 от тях, както е сега.
В Брюксел АТАКА ще иска поне тройно увеличение на еврофондовете, вместо тази подигравка сега. Защото го заслужаваме.
В Брюксел АТАКА ще иска недопускане на нелегални имигранти у нас, тоест в Европа чрез промени в законодателството.
В Брюксел АТАКА ще представи закононарушенията на ЕРП-тата, които смучат милиардни печалби от българина и го тероризират вече 10 години и ще настоява за тяхното изгонване от България
В Брюксел АТАКА ще настоява за премахването на американските военни бази у нас.
В Брюксел АТАКА ще води политика за откъсване на ЕС от американския рекет.
В Брюксел АТАКА ще е против санкции срещу Русия и ще настоява България да сложи вето на подобни санкции.
В Брюксел АТАКА ще е против въвличането на България във война против Русия чрез даване на бази и плацдарм на наша територия.
В Брюксел АТАКА ще настоява за отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“, както и предоговаряне на бъдещото затваряне на 5 и 6 блок.
В Брюксел АТАКА ще има подкрепата на сродни антиглобалистки партии. Те стават все по-силни в Европа и нашият глас ще се чува много по-силно от този на либерали, зелени и други измислени политически недомислия.
Бъдещето е на Евразия, на комбиниране на ресурсите на Русия с технологията на други европейски държави. Бъдещето е на антиглобализма, на социалната икономика, на държавното регулиране на финансите и на един нов съюз на наистина равнопоставени нации и държави, не на вражда с великата православна държава Русия.
Както преди 9 години, така и днес, АТАКА отново първа казва истините и се бори за тях.
Българи, бъдете с истината, не с лъжата!
Ние загубихме XX век, не трябва да губим XXI!
Все още има надежда!
АТАКА!
Реч на Волен Сидеров на 12 януари 2007 г. в Народното събрание при приемането на България в ЕС
Ваше Светейшество,
Дами и господа народни представители
Днес българският парламент е обхванат от нездрав патос и аз искам да внеса малко здрав национален реализъм. Такива патетични безусловни и безкритични излияния, каквито се носят сега по отношение на Европейския съюз, сигурно са се носили, когато България е била присъединявана към съветския блок след Втората световна война. Съветската империя обаче не съществува, а родината ни си е тук и пак се нарича България. Така, както се е наричала преди повече от 1300 години, когато на европейския континент не е имало държави като Германия, Франция, Италия или Белгия. Но е имало държава България.
Затова нека да бъдем по-сдържани в овчата си радост, когато говорим за влизането ни в Европейския съюз. Не се знае колко ще просъществува този съюз. Сигурен съм обаче, че България ще съществува и след него, така, както надживя варварската турска империя, както надживя и тоталитарната съветска империя.
Затова нека бъдем еврореалисти. Нека си дадем сметка на какво се радваме и какво празнуваме.
Ако слушаме и четем изказванията на управляващите, които не спират да изтъкват великите си „заслуги“ за приема ни в ЕС, ще излезе, че трябва да се радваме, защото можем да пътуваме свободно, да търгуваме и да работим в рамките на Евросъюза. Но, дами и господа народни представители, свободното пътуване в страните на Европа ни е гарантирано още от Хартата за правата на човека от 1948 г. Както и свободното работене там, където пожелаем. Тези права бяха затвърдени от Хелзинкските споразумения от 1975 г., под които са се подписали всички тогавашни европейски държави без Албания.
И ако комунистическият ни режим ограничаваше това пътуване, то защо след 1989 г. именно Западна Европа наруши Хартата за правата на човека и правата на свободното пътуване, като наложи шенгенските забрани? Може би, за да се радваме като аборигени на бавното и мъчително премахване на незаконните и дискриминационни забрани - едно премахване, което продължи цели 17 години.
Това беше политика на двойни стандарти, която не бе подложена на критика нито от българските политици досега, нито от политиците в Европейската общност. Приемаше се за нормално да се прилага дискриминация спрямо българите. Този дълъг седемнайсетгодишен период на дискриминация създаде цяло поколение от български гастарбайтери, които си изработиха система на унизително надхитряне на дискриминационните условия за живот и работа в чужбина. Създаде поколение от българи, които свикнаха с мисълта, че са по-ниска класа хора, че могат да работят за по-малко пари, че е нормално да си унижаван в чужбина, защото не си германец, англичанин или французин. Това не е нещо, на което мога да се радвам днес.
През всичките тези години, когато България се разграбваше, когато тук беше приложен един дивашки начин на правене на капитализъм, когато десетки милиарди национални активи бяха разпродадени за жълти стотинки и българският народ беше ограбен и подложен на икономически геноцид, Западна Европа не каза и дума. Не чухме нито един фактор на Евросъюза да се възпротиви на варварската схема на „приватизация“, която съсипа икономиката ни. Напротив, чувахме изказвания, че тази криминална приватизация течала бавно. Значи за Евросъюза нашето ограбване течеше бавно, недостатъчно бързо.
Една грешна, съсипваща стопанството ни схема, беше насърчавана от същите еврофактори, които междувременно ни вменяваха комплекса за вина, че все нещо не правим като хората. Обвиняваха България в корупция тези, които бяха потънали в корупция - евробюрократите. Помним големи скандали за милиарди, които разтърсиха Западна Европа през последните години, от властта си отидоха фигури от високи постове като Хелмут Кол или Вили Клаас заради рушвет. Нещо, в което не спряха да обвиняват България. Концерни като „Сименс“, както и шефове на „Дойче банк“ бяха уличени в злоупотреби и черни каси, в корупция. На този фон България беше изкарвана в западната преса по-черна от дявола, за да се чувстваме винаги виновни за нещо.
Проява на двоен стандарт за мен е и да нападаш България заради организираната престъпност и в същото време да даваш работни визи на босове на ганстерски групировки. Такива случаи имаше много. Печално известният трафикант Косьо Самоковеца, застрелян в Амстердам, имаше английска работна виза. Докато един почтен, трудов българин не можеше да си изкара такава виза посмъртно и беше гледан като престъпник на граничните пунктове. Истинските престъпници у нас си купуваха безпрепяствено луксозни имоти на Запад и пътуваха като министър-председатели с облекчения през цялото време, докато от същия Запад, от същия Евросъюз ни пееха една и съща песен - да сме се справели с организираната престъпност. Явно с рушвет в Евросъюза и най-големият бандит, за когото има данни в Интерпол, може да си купи индулгенция на територията на ЕС. Кой тогава трябва да се бори с престъпността и корупцията? България или Евросъюзът?
Ние не чухме нито веднъж определящите фактори в Евросъюза, които само изискваха и изискваха от нас, да се застъпят истински за нашите медици в Либия, които бяха осъдени на смърт. Такава икономическа мощна структура, каквато представлява Евросъюзът, може да притисне Либия, ако иска. Вместо да воюват за живота на медиците ни обаче, държавите от ЕС търгуват с диктатора Кадафи. Франция купува концесии за нефт, огромни концерни като германския МАН сключват сделки за стотици милиони с лидера на Либия, който се гаври с българската държава. Какво е това, ако не двоен стандарт?
А какво е да принудиш една държава като България да затвори и ликвидира ядрената си енергетика, когато знаеш много добре, че тази енергетика е жизненоопределяща за страната? Какво друго, освен лицемерие, двоен стандарт и изнудване беше затварянето на абсолютно безопасните четири блока на нашата АЕЦ?
Безкрайно ясно е на политическите фактори в Евросъюза, че четирите ни реактора са безопасни и това беше потвърдено от няколко партньорски и специализирани проверки на най-високо международно ниво. И какво последва? Последва извиване на ръцете и притискане до стената, за да се лишим от реакторите и да се натоварим с над 10 милиарда евро преки и косвени загуби от затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“.
Нима това е цивилизационно поведение? Нима това не е диктат и рекет? Нима не е измама поведението на еврокомисаря Ферхойген, който изнудваше няколко правителства подред, като лъжеше, че четирите ни реактора са неспасяеми, че не подлежат на модернизация и че Еврокомисията твърдо е решила те да бъдат затворени. Оказа се, че Еврокомисията нито е решила, нито може да решава подобно нещо. Какво да кажем тогава за един съюз, чиито комисари мамят по такъв начин? Как да се радваме днес на факта, че България ще бъде лишена от възможността да произвежда евтин ток и да го изнася? Как да се радваме на очевидния факт, че влизането ни в ЕС автоматично ни направи по-бедни с 10 милиарда евро, които по никакъв начин няма да бъдат компенсирани?
Как да се радваме на факта, че като квоти за износ сме орязани така жестоко, че скоро доматите, сиренето и месото, които произвеждаме, ще бъдат сведени до символичини количества и ще бъдем принудени да затваряме фирми от хранително-вкусовата промишленост. А за по-сериозна промишленост, каквото сме имали, не можем и да мислим. Не ни се полага. Една държава не може да живее от туризъм и услуги. Трябва да има производство и износ, иначе не може да бъде просперираща държава.
Днес обаче България в лицето на управляващата върхушка празнува своите орязани квоти, своята ликвидирана ядрена енергетика, своята ликвидирана армия, своя непрекъснат поток от изтичащи навън млади хора, които подготвени тук, отиват да обслужват чужди икономики. Официозна България празнува своето превръщане в бедна провинция на една пирамидална структура, каквато е ЕС, в бедна провинция на една нова Римска империя.
Защото от създаването си като общ пазар до днес ЕС претърпя една еволюция в негативна посока. Превърна се в свръхдържава с пирамидална структура, с една евроолигархия, която спуска директиви към националните правителства. А те загубиха своя суверенитет. Ние днес трябва да си дадем сметка, че от 1 януари 2007 г. България вече не е суверенна държава. И трябва да преценим много добре повод за радост ли е това, или повод за размисъл. Националният ни парламент престана да бъде суверенен най-висш законодателен орган. Над него е Европарламентът, в който след дискриминационните договорки от Ница, по-малките държави като България са на практика без глас. Какво са 18 души в един 730-членен парламент? Нищо, по-малко от 3 процента. И това е фиксирано положение, което не чувам да се обсъжда. Не чух един анализ от управляващ политик, който да разгледа факта, че ние като държава губим суверенитета си. Връщаме се в положението на васал, в каквото сме били преди много време и срещу което сме водили национално освободителни битки.
А към Негово Светейшество главата на БПЦ отправям въпроса как реагира висшият клир на Българската православна църква на факта, че България влиза в един съюз, който отхвърли в конституцията си позоваването на християнските ценности. На тези, които обичат да повтарят клишето за цивилизационния избор, казвам, че в проекта за европейска конституция, който почти е приет от страните в ЕС, християнските ценности като опорна точка на Евросъюза бяха отхвърлени. Към коя точно цивилизация се отправяме, след като отхвърляме християнската? Къде влизаме тогава? В какъв съюз - мюсюлмански, шамански или антихристиянски?
Дами и господа народни преставители!
Като представители на патриотично мислещите българи, ние от политическата сила АТАКА изразяваме убеждението, че приемането ни в ЕС беше в резултат на геополитически съображения. Независимо кой е на власт у нас, това щеше да бъде направено. Лошото е, че от българска страна управляващите не поставиха и не отстояваха националните ни интереси.
Като представители на патриотична формация ние настояваме да се преразгледа въпросът за четирите реактора на АЕЦ и те да бъдат включени в действие незабавно. Позовавайки се на Виенската конвенция за договорите между държавите, ние можем да признаем за нищожни договореностите за преждевременното затваряне на блоковете ни заради измамата от страна на комисар Ферхойген. Във вътрешен план трябва да търсим сметка от тези, които имат вина за националното предателство, наречено ранно затваряне на 1-4 блок.
При днешните условия на членство в Евросъюза застава и въпросът какво да правят патриотичните сили. Днес ЕС не е поле на равнопоставено партньорство, каквото ние искаме да бъде. Ще се борим това да стане факт. Като нас мислят голяма част от западноевропейските общества и ако бъдат оставени да вземат решения демократично от своите върхушки, те ще бъдат на нашето мнение.
Ще се противопоставяме категорично на влизането на Турция в ЕС като опасен за икономическата, културната и националната цялост на България и цяла Европа фактор.
Ще работим за превръщането на ЕС от пирамидална, тоталитарна структура в демократична общност на равнопоставени търговски и културни партньори, в Европа на нациите и отечествата, както искаше Де Гол.
Ще се борим против двойните стандарти в отношенията между страните в ЕС.
Ще се борим за включване на християнските ценности в ценностната система на ЕС.
Ще работим за изграждане на единна европейска система на сигурност, която не се ръководи от Вашингтон или друга неевропейска столица.
Ще се борим за запазването и включването отново на ядрените ни реактори и за изграждане на енергийна система на България, която да дава достатъчно независимост и суверенитет.
Ще отстояваме националните интереси на България при всички обстоятелства.
В заключение ще кажа, че като българин и православен християнин за мен националните ценности, духовното и материалното състояние на българската нация винаги ще бъдат най-важната тема на живота ми и аз ще браня тези ценности, независимо дали влизаме в европейски или в междугалактически съюз.
Така, както „Върви, народе възрадени“ винаги ще бъде по-важният и по-истинският химн от „Одата на радостта“.
Благодаря ви за вниманието!
