VBOX7

.. Това беше най прекрасният миг, който исках да запазя .. да спра времето и това да не свършва никога..а сутрин..сутрин когато отворех очите си, виждах твоите..гледаха ме и се усмихваха, отвеждаха ме там където до сега не бях ходила.. загубвах се в едни прекрасни улици на които само аз и ти бяхме стъпвали..а когато отивах далеч от теб, ми липсваше, настръхвах само като си помисля за теб, лягах с мисълта че си до мен и просто плаках..плаках всяка нощ от щастие и тъга, как да ти обясня .. толкова е объркващо, не можех да повярвам че съществуваш.. а когато го вярвах ме беше страх да не те изгубя.. но скъпи .. аз знам едно, че независимо къде съм.. къде си ти..нашите улици винаги ще имат път една към друга.. и ще ни свеждат до онази.. на която се влюбихме! :)