VBox7 logo

nexus

Здравейте. За първи път влизам от близо четири години. Което ще рече, че днес е 3-те октомври, 2018-та. Живея надалече и просто сайта се "движи бавно" там. Да не говорим за това, че клипове не мога да гледам. Моля всички да ми простят, че не отговарям
на съобщения и не качвам клипове. Ако на някой му пука, де :D Просто днес изпих малко повече водка, та реших да видя дали са ми изтрили профила.

Благодаря на всички за цялата подкрепа, приятелства и забава през годините. Но извън Матрицата имам работа за вършене. Не се опитвам да порицавам или да пиша нещо от рода на "Ей, вървете в реалния свят да работите и да живеете", просто като ти се опънат годинките имаш повече отговорности. Vbox7 е легендарен за нас сайт, затова нека го подкрепяме. Надявам се за дълго време.

Дори не знам защо си губите времето да го четете това, пиян съм. Айде със здраве!






"Кечът е толкова реален, колкото и добрите намерения на българското правителство."
- Да ме цитирате свободно.



















Стара, но полезна информация (вероятно от края на 2014-та):
=====================================================================
Кечът е толкова реален, колкото и добрите намерения на българското правителство.

Иначе ако ви трябва да знаете нещо свързано с това шоу, питайте в групата. Лесно се намира, кликате на "групи", членувам само в една. Така си решавам лесно въпроса за съобщенията на всякаква кеч тематика. В групата си има тема точно за това.

Колко големи боклуци сме ние, българите, не е истина. Но това не е забавната част от историята. Вземаме за пример американци, германци, турци, гърци и се опитваме да станем като тях, без да знаем, че нашето самосъзнание е съвсем друго. Затова и никога няма да се оправим, нито като народ, нито като държава. Докато не осъзнаем собствените си грешки, никога няма да прогресираме и ще се отдаваме на омразата, завистта и ще ги издигаме в идоли, докато не ни хвърлят два кубика пръст отгоре и не се свърши. Това вече е забавната част от историята.

Не е ли такова управление неправово и непризнателно, като разточително дава блага на
едни, които са или безделници или ласкатели или допринасят за безсмисления лукс на шепа
хора, а от друга страна не се интересува от ония обикновени простички хора, благодарение на
които въобще съществува? И след като изстиска всичко от тях и те попаднат под хомота на
старостта, неволята, болестта, всичко онова, което са работили и всичкото добро, което са
сторили бива забравено и единствената им компенсация е да ги оставят да умрат в крайна
нищета. Богаташите се стараят да ги направят още по-бедни, не само чрез мошенически
практики, но и законно, така щото правото се оказва най-неправовото от всичко, което дава
толкова малко на оня, който се е раздал за другите.
Из. "Утопия", автор Томас Мор

"Когато започваме да се безпокоим за блаженствата, те престават да бъдат блаженства"
Лао Дзъ

"В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни."
Конфуций

"In the headlights of a stretch car, YOU'RE A STAR!"
U2

"Времето изтрива всичко. Дори надеждата."
BioShock: Infinite

"Защо ме питаш как съм? Нали живеем в една държава."
Етажна собственост

- Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.

- Съди себе си така, както съдиш другите; прощавай на другите така, както прощаваш на себе си.

- Съществуват два вида глупаци – едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.

- Не ходи по чуждите стъпки, защото няма да оставиш следа!

"Дела трябват, а не думи."
Васил Левски

"Както боговете не се интересуват от хората, така и царете не се интересуват от селяните."
Из. "Сблъсък на крале", автор Дж.Р.Р. Мартин

""Никой не е по-поробен от онези, които заблудено вярват, че са свободни."
Гьоте.

"Самоусъвършенстването е мастурбация."
Из. "Боен Клуб", автор Чък Паланюк

Моето мнение е, че човек трябва да си гледа работата, да си качва клиповете и да не се бърка в работите на други хора. Достатъчно дълго съм тук, за да го знам това. Проблемните кеч фенове в този сайт се делят на два вида. Едните са децата, който още не могат да мислят правилно и вземат всичко твърде на сериозно. Правят се на хората, псуват в лични, с което само предизвикват смях и съжаление, понеже модата на псуването в интернет отдавна отмина. Забавната част от историята е, че всеки се чувства щастлив в малкия си свят. Мисля, че заради тях това шоу се приема с такава насмешка в България. А другите, още по-големите задръстеняци - това са пълнолетните такива. Седят, мислят се за нещо повече от останалите. Хвалят се на малките какво са правили, все едно те като пораснат, няма да го направят. Най-големия купон за мен е да гледам как 23 годишен се кара с 14 годишен и се надлъгват по групичките, това ме забавлява повече и от кеча. И мисля, че не само мен. Това не важи само за тези хора, това важи за повечето потребители във виртуалното пространство. В крайна сметка всички сме само хора пред монитори. Целта на този сайт е забавление. Хората трябва да си помагат, да намират познати. Не да седят и да си избиват комплексите в интернет и да имат "вражди" с хора, който никога не са виждали. За мен такива индивиди са пълни отрепки, загубеняци. Даже не знам как успях да изгубя пет минути, за да го напиша това. Но истината е, че обичам да дразня тези нещастници. А забавното е, че щом си се издразнил, докато го четеш това, значи пак съм те барнал по акъла. Със здраве!

А крадците на клипове са най-голямата измет в този сайт. По-зле са даже от пуберите, дето си мислят, че знаят всичко, а даже не са напускали стаята си. Заради такива лайна като тях трябва човек да си слага тъпото лого. Не, че помага. Ако ще и 30 000 клипа да качите, пак ще си останете същите нещастници, жадуващи за виртуална слава, без да разберете, че такава не съществува. Само ще си изгубите времето пред компютъра. Но след време ще разберете много добре какво ви говоря.

"You cannot achieve success without the risk of failure. And I learned a long time ago, you cannot achieve success, if you fear failure. If you're not afraid to fail, man, you have a chance to succeed. But you're never gonna get there unless you risk it, all the way. I'll risk failure. Sometimes, half the fun is failing. Learning from your mistakes, waking up the next morning, and saying 'Okay. Watch out. Here I come again. A little bit smarter, licking my wounds, and really not looking forward to getting my ass kicked the way I just did yesterday.' So now, I'm just a little more dangerous."
Пол Хеймън, Rise and Fall of ECW.

"Точно когато си мислеха, че знаят отговорите, аз смених въпросите!"
Роди Пайпър.

"Не бързайте да говорите за себе си.
Разговорът за Вас ще започне в момента в който си тръгнете."
Ал Пачино

"Ако психически здрав е този, който смята необикновените неща за грешни, то аз предпочитам да съм шибана откачалка!"
Анджелина Джоли

"There's too many men, too many people
Making too many problems
And there's not much love to go around
Can't you see this is a land of confusion?"
Genesis/Disturbed

"Прощавай, шир честита на радост вечна! Вам привет, о ужаси! Привет, о пъклен свят!И ти, бездънен и безкраен Ад, посрещай своя нов стопанин, който ти донася ум доблестен, непроменен от място или време! Умът е място в себе си и в себе си той може от рая да направи ад и от ада - рай."
"Изгубеният рай", автор Джон Милтън

Ако не ви отговоря веднага на съобщенията, или съм умрял или съм в другия си профил "kamidogu" където заедно с още един качвам видеота (но няма гаранция, че там ще ви отговоря аз). Той е само за хора, кефещи се на Mortal Kombat вселената и ако сте от хората, на който допада този свят (не само тези, можещи да си позволят игрите, всички) ако желаете, може да хвърлите едно око.

Ще се опитам да кача още малко кеч, просто няма да е на бързи обороти като преди. Просто вече хем работя, хем тези изпити мир на главата не ми дават. Правя се на луд пред ректорите и я ги взема, я не. Тия хора си хакат явно по 10 кола в гъза. Да ти еба и висшето проклето с тая безработица. Отказах се да качвам преди, защото ми омръзна да ми крадат клиповете. Сега поне ще съм спокоен, понеже хората се интересуват повече от новото, отколкото от старото. Така и трябва да бъде, старото си отиде и няма да се върне никога. Но това не значи да бъде забравено.







.





Моля да не ме питате как си правя клиповете или други такива неща. Още преди години ми омръзна да обяснавам по три пъти на ден. Изобщо не съм човека, с когото да говорите за програми, понеже в тази област съм чист лайк. Поровете се в групите на сайта, там със сигурност ще има хора, много по-знаещи от мен, който с удоволствие ще ви помогнат.

"За хората, които вярват в кеча няма нужда от обяснение, а за хората които го ненавиждат - НИКАКВО ОБЯСНЕНИЕ!"
Джеф Джаред, "собственик" на TNA.







.

— Смеете ли се? — жената подскочи като ужилена. — Правите се на хладнокръвен, нали? Жалък, страхлив убиец! Изплашихте ме до смърт, вероятно смятате да ме убиете, както убихте онези нещастни момчета в Бостън…
— Беше пълно с онези нещастни момчета, готови мен да убият. Това им е работата.
— Убивате за пари. Готов сте на всичко за пари. Искате преврат, нали? Защо не си намерите почтена работа? Защото сте мързелив. Такива като вас плюят в лицето на всичко почтено.
— А ти почтена ли си?
— Да — тя побесня. — Нима не ме избрахте затова, защото бях беззащитна и… почтена. Искахте да ме използвате, да ме смъкнете до нивото си и след това да ми се смеете.
— Ако си толкова почтена, как можеш да имаш шест хиляди нови долара, за да си купиш тази модерна кола, докато моето малко момиче умира от грип?
— Какво?… — Тя изглеждаше наистина учудена. Челюстта й започна да се отпуска, но тя рязко затвори уста. — Вие сте враг на Телевизионната мрежа. Така казват по Безплатната телевизия. Видях някои от отвратителните неща, които сте направили.
— Знаеш ли кое е отвратително? — Ричърдс запали цигара от пакета на таблото. — Ще ти кажа. Отвратително е да влезеш в черния списък, защото не искаш да приемеш работата в «Дженеръл Атомикс», която те прави стерилен. Отвратително е да стоиш вкъщи и да гледаш жена си как спечелва парите за храна с разтворени крака. Отвратително е да знаеш, че Телевизионната мрежа трови всяка година милиони хора с мръсотии във въздуха, когато могат да се произвеждат филтри за носа за по шест долара парчето.
— Лъжете — каза тя. кокалчетата на пръстите й върху кормилото бяха побелели.
— Когато всичко свърши, ти ще можеш да се прибереш в двуетажния си апартамент, да си запалиш по-силната цигара, да ти се замае главата и да ти достави удоволствие блясъкът на сребърните сервизи в шкафа. В твоя квартал никой не гони плъхове с метлата, никой не клечи пред задния вход, защото тоалетната не работи. Видях петгодишно момиче с рак на белите дробове. Това не е ли отвратително? Какво…
— Стига! — изкрещя му тя. — Говорите гадости!
— Точно така — отвърна Ричърдс, загледан в пейзажа отвън.
Безнадеждността го изпълваше като ледена вода. Нямаше никаква основа за общуване с тези красиви избраници. Те живееха някъде нависоко в разредения въздух. Изведнъж му се прииска да накара тази жена да спре, да избие очилата й на пътя, да я влачи в мръсотията, да я принуди да яде камъните, да я изнасили, да скача върху нея, да избие зъбите й във въздуха, да я съблече гола и да я попита дали започва да вижда големия образ на екрана, този, който не слиза от ефира двадесет и четири часа в денонощието, по първи канал, там, където дори Националният химн никога не прозвучава преди края на предаването.
— Точно така — промърмори той. — Голям съм гадняр.

Из. "Бягащият човек", Автор: Стивън Кинг.





.







"Без да каже нищо повече, Дризт се заизкачва по стълбите.
Лесно откри двете срещуположни стаи в далечния край на коридора. Канеше се да отиде в стаята, която щеше да дели с Бруенор и Уолфгар, и да си почине за час-два, преди да се е спуснала нощта — времето, когато бе най-вероятно да открие Ентрери из улиците на града. Вместо това обаче, завари Кати-Бри да го чака на прага на своята стая. Тя му даде знак да я последва и затвори вратата след него.
В средата на стаята бяха поставени два стола и Дризт приседна на крайчеца на единия от тях, потропвайки неспокойно с крак.
— Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще излезеш от кожата си — рече Кати-Бри.
Елфът вдигна очи, но момичето отмина хладния му поглед със смях:
— Е, какво, ще ме удариш ли?
Това като че ли помогна на Дризт да дойде на себе си и той се отпусна в стола поуспокоен.
— И мисля, че е крайно време да свалиш тази глупава маска! — скара му се Кати-Бри.
Дризт вдигна ръка към лицето си, но спря разколебан.
— Махни я! — повтори момичето и Дризт автоматично я послуша.
— Дори и маската не можа да скрие суровия пламък, който гореше в погледа ти, преди да тръгнеш след търговеца — добави Кати-Бри след малко, а гласът й забележимо омекна.
— Исках да съм напълно сигурен — хладно отвърна Дризт. — Нямам никакво доверие на Сали Далиб.
— Нито пък аз — съгласи се Кати-Бри. — Ала него вече го няма, а суровият пламък все така гори в очите ти.
— Ти беше онази, която го „омагьоса“ — възнегодува Дризт, но в гласа му прозвучаха отбранителни нотки. — Тогава суровата беше Кати-Бри, а не аз.
Момичето сви рамене.
— Просто маска, която захвърлих веднага щом търговецът си тръгна и тя вече не ми трябваше. Ала ти — при тези думи Кати-Бри се приведе напред и сложи ръка върху коляното на Дризт, — ти искаш да се биеш… дори да убиваш.
Дризт трепна, ала осъзна, че Кати-Бри е права и отвърна очи — можеше да приеме приятелското й докосване, ала дори и заради нея не можеше да смекчи суровото изражение, изписано на лицето му.
— Защо е всичко това? — меко прошепна младата жена.
Дризт вдигна поглед и в този миг си припомни всичко, което той и Кати-Бри бяха преживели заедно. Искрената й загриженост пробуди спомена за онзи отдавна отминал ден, когато двамата се срещнаха за първи път. Тогава усмивката на момичето (по онова време Кати-Бри бе съвсем млада, почти дете) прогони отчаянието от сърцето на обезверения изгнаник и му възвърна вярата, че е постъпил правилно като е напуснал света на злия си народ.
Кати-Бри го познаваше по-добре от всеки друг на този свят, тя най-добре от всички разбираше нещата, които бяха истински важни за него, и правеше живота му на повърхността по-поносим. Единствено тя виждаше страховете, които черната кожа на лицето му скриваше от останалия свят, единствено тя усещаше несигурността, която другите не забелязваха, заблудени от съвършенството, до което той владееше меча.
— Ентрери — тихо отвърна Дризт.
— Ще го убиеш ли?
— Трябва да го убия.
Кати-Бри се облегна назад и се замисли над думите му.
— Ако искаш да го убиеш, за да спасиш Риджис и за да му попречиш да причинява зло на хората, тогава сърцето ми казва, че това е добро дело — при тези думи тя отново се приведе напред и доближи лице до неговото. — Ала ако искаш да го убиеш, за да се докажеш, или за да отречеш онова, което е той, тогава сърцето ми плаче горчиво.
Думите на Кати-Бри му подействаха като плесница. Той се изпъна на стола и вирна глава, а по лицето му плъзна изражение на гневно несъгласие. Въпреки това, Дризт я остави да продължи — младата жена бе наблюдателна и умна и той не можеше да отмине думите й току-така.
— Вярно е, че светът не е справедлив, приятелю. Вярно е, че единствено заради цвета на кожата си ти се сблъскваш с онова отношение, което убиецът си е заслужил със своите дела. Ала нима преследваш Ентрери единствено заради своя гняв и обида? Нима ако убиеш Ентрери, ще поправиш неправдата, която трябва да понасяш всеки ден?
Дризт не отвърна нищо, но в очите му отново заискри суров пламък.
— Погледни се в огледалото, Дризт До’Урден — рече Кати-Бри, — погледни се без маската. Смъртта на Ентрери няма да промени цвета на кожата му… нито на твоята собствена.
За втори път, откакто бе влязъл в стаята на момичето, Дризт изпита чувството, че току-що са го зашлевили през лицето. В думите на Кати-Бри се съдържаше толкова много истина, че гневът му се стопи, той се облегна назад и я погледна така, както не я бе виждал никога досега. Къде бе отишло малкото момиченце на Бруенор? Сега пред него стоеше красива и чувствителна жена, която само с няколко думи бе разголила душата му и бе стигнала до най-съкровените й кътчета. Двамата наистина бяха преживели много неща заедно, ала Дризт бе смаян от това колко добре бе успяла да го опознае тя. А и защо?
— Имаш по-верни приятели, отколкото изобщо можеш да си представиш — продължи Кати-Бри. — И то не заради начина, по който въртиш меча. Има и други, които биха се нарекли твои приятели, стига ти сам да не ги държеше на разстояние от себе си… стига само да можеше да прогледнеш!
Дризт се замисли над думите й. В ума му изплува образът на капитан Дюдермонт и неговите моряци — те всички го бяха подкрепили, дори и след като разбраха за прокълнатата му раса.
— Стига само да се научиш да обичаш — гласът на Кати-Бри се бе снишил до едва доловим шепот. — Много неща пропусна по този начин, Дризт До’Урден.
Дризт се вгледа изпитателно в големите, тъмни очи на младата жена, където се бе появил странен блясък. Какво ли се опитваше да му каже тя, за каква ли лична, крита досега тайна се опитваше да му отвори очите?
В този миг вратата се отвори рязко и Уолфгар нахлу в стаята. На лицето му грееше широка усмивка, а в светлите му сини очи гореше жажда за приключения.
— Радвам се, че вече си тук — докато говореше на Дризт, младежът отиде до Кати-Бри и преметна ръка през рамото й. — Нощта се спусна и луната вече наднича зад източния хоризонт. Време е да тръгваме на лов!
Кати-Бри стисна ръката на Уолфгар, която още лежеше на рамото й и се усмихна лъчезарно. Дризт искрено се радваше, че двамата се бяха открили. Твърдо вярваше, че животът им заедно ще бъде изпълнен с обич и щастие, а децата им без съмнение щяха да бъдат гордостта на целия Север.
Кати-Бри отново погледна към него.
— Помисли си пак, приятелю — тихо каза тя. — Дали се чувстваш уловен в капана на начина, по който те възприема светът… или на начина, по който ти си мислиш, че те възприема?
Дризт усети как напрежението го напуска. Ако Кати-Бри бе права, значи трябваше сериозно да помисли.
— Време за лов! — повтори Кати-Бри, щастлива, че бе успяла да накара Дризт да погледне на нещата от нейната гледна точка.
Тя се изправи и тръгна към вратата заедно с Уолфгар. Миг преди да излезе от стаята, младата жена се обърна и за последен път погледна елфа. Онова, което той прочете в очите й, го накара да се зачуди дали там, в Долината на мразовития вятър, завинаги не бе изгубил нещо, за което сега, когато Уолфгар бе станал част от живота на Кати-Бри, вече бе твърде късно.
Когато двамата му приятели излязоха от стаята, Дризт въздъхна едва чуто и инстинктивно посегна към магическата маска.
Инстинктивно, зачуди се той и изпусна маската на земята.
После се облегна назад и се замисли, сключил ръце зад главата си. Огледа се наоколо с надежда, ала в стаята нямаше огледало."

Из. "Камъкът на полуръста", Автор: Р. А. Салваторе.
cool bg grp sub upd pro