nuleto
- Виж я колко хубава е станала…
- Познаваш ли я?
- Познавах я… някога тя беше моето момиче… някога усмивката и беше истинска, някога знаеше как да обича…сгушваше се в мен и можеше да не ме пуска цяла вечност…поглеждаше в очите ми, усмихваше
- Познаваш ли я?
- Познавах я… някога тя беше моето момиче… някога усмивката и беше истинска, някога знаеше как да обича…сгушваше се в мен и можеше да не ме пуска цяла вечност…поглеждаше в очите ми, усмихваше
се и не казваше нито дума, беше толкова невинна и добра, малка и наивна… не знаеше нищо за себе си и за света, знаеше само, че ме обича безкрайно много… виж я сега… минава през всичко и всички без да се замисля, преструва се, че е щастлива, но аз я познавам и виждам безразличието и тъгата в очите и…забравила е какво е любов... съжалявам, че не успях да я запазя такава, каквато беше… съжалявам, че не успях да й дам това, което заслужаваше…
- Защо не сте заедно?
- Защото с безразличието си я превърнах в това, което е сега… Осъзнах, че тя беше най–хубавото нещо в живота ми и че я обичам повече от всичко, но за съжаление твърде късно… ;)
- Защо не сте заедно?
- Защото с безразличието си я превърнах в това, което е сега… Осъзнах, че тя беше най–хубавото нещо в живота ми и че я обичам повече от всичко, но за съжаление твърде късно… ;)
Следвай
1
![*превод* Panos Кalidis - Paragnoristikame [ H D ]](https://i49.vbox7.com/i/270/270bba876c6.jpg)
