Видях светлината в нощта, когато минах край прозореца ѝВидях трептящите любовни сенки по щорите ѝТя беше моята жена!Докато ме мамеше, аз гледах и полудявах... Моя, моя, моя Дилайла!Защо, защо, защо, Дилайла?Виждах, че това момиче не е за менНо бях загубен, като роб, който никой не би могъл да освободи.
На съмване, когато онзи мъж си тръгна, аз чаках;Пресякох улицата до къщата ѝ, и тя отвори вратата.Стоеше там и се смееше!Усетих ножа в ръката си, тя не се смееше вече. Моя, моя, моя Дилайла!Защо, защо, защо, Дилайла?Затова преди да дойдат да разбият вратата...Прости ми, Дилайла, но повече не можех да търпя.
Тя стоеше там и се смееше!Усетих ножа в ръката си, тя не се смееше вече. Моя, моя, моя Дилайла!Защо, защо, защо, Дилайла?Затова преди да дойдат да разбият вратата...Прости ми, Дилайла, но повече не можех да търпя.Прости ми, Дилайла, но повече не можех да търпя!
