VBOX7

мия чиниите от закуската ли ? НЕ, тогава трябва да ставам. Доста тромаво се дигам и започвам да търся дрехите си. Сигурен бях че снощи ги оставих тук...ХМММ...къде ли са ??? Отивам в кухнята по пижама, защото огладнях. Всички са вече на масата и мен чакат. Още от вратата почват заядливите повиквания. А ето и как протече закуската:
Аз: Том би ли ми подал препечена филийка?
Том: Останала е само една и тя е моя..
Аз: Густав понеже си близо до тостера, ще ми препечеш ли една филийка ?
Густав: Вече пека една, но тя си е за мен..
Аз: Георг би ли ми подал тостерния хляб ?
Георг: Останала е само една филия
Аз: И какво от това, дай ми я, защото съм гладен
Георг: Аз също съм гладен, филията остава за мен
Аз: Добре, тогава аз какво ще закуся ?
Том: Мисля, че в хладилника има малко портокалов сок...хаха
Густав: Няма, изпих го
Георг: В шкафа имаше малко бисквити
Густав: Няма, изядох ги
Аз: ОК де, явно ще трябва да ям отново кроасани
Густав: Няма вече, изядох ги
Том: Густав, защо не се подложиш на диета
Густав: И да стана клечка като теб ли ?
Георг: Намирисва ми на спор, затова престанете и да закусим като хората
Аз: Говори за себе си..
Тази така наречена ,,закуска,, продължи до 8:00. Тогава на вратата се звънна. Аз отворих, оказа се някаква одрипана жена:
Жената: Миличък, имаш ли някоя стотинка, че имам 8 деца, няма с какво да ги изхранвам.
Аз: О господи, 8 деца ?? Разбира се имам пари, изчакайте малко
Жената: Бог да те благослови скъпи, ти си истински ангел
Аз: Ето заповядайте, тук има пари колкото да нахраните децата си и самите себе си
Жената: Миличък, знаеш ли че ми изглеждаш много познат, да не би и друг път да си ми давал пари ?
Аз: Не, г-жо за първи път ви виждам, но предполагам сте виждали моя снимка или сте ме гледали по телевизията :)
Жената: Не знам миличък, но много ти благодаря за парите, ти си нашия ангел :)
Когато се върнах в кухнята всички бяха приключили със закуската и какво мислите ? Аз трябваше да мия чиниите :(....Когато най-накрая ги измих, Том дойде при мен и каза:
-Ей, ние с момчетата ще излизаме с колата ми, искаш ли да дойдеш с нас, или имаш планове ?
Аз: Разбира се, ще ми бъде приятно да дойда с вас, но ме изчакайте да се облека
Том: Ние излизаме, а ти след 10 мин да си при колата
Обърнах цялата стая, докато си намеря дрехите, облякох набързо каквото намерих и излязох.
Момчетата вече ме чакаха пред колата.
Густав: Винаги теб чакаме, няма ли някога да станеш по-точен ?
Аз: Млъкни
Том: Престанете и двамата и хайде да тръгваме
Аз: А къде отиваме ?
Георг: Да се забавляваме
Аз: Аз предлагам да идем в някой клуб
Том: Аз предлагам да идем в стриптийз клуба, нищо, че е още рано (вече 12:00) пак има мацки по цици
Густав и Георг в един глас: СЪГЛАСНИ
Аз: Моето мнение няма ли значение за вас
Том (смее се) : Хайде стига Бил, нима ти не искаш да видиш някоя мацка на пилона
Аз: НЕ, не искам, но хайде карай в клуба, а там дано има нещо за ядене
Един час по-късно когато пристигнахме в клуба, за учудване на всички вътре беше пълно. Дори имаше опашка пред входа. Чак след това забелязахме плакатите с надпис: ДНЕС ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ БЕЗПЛАТНО ШОУ, ЩЕ ИМА И ЩАСТЛИВЕЦ!!!!
Том: Юхуу, да влизамее
Густав: Аз съм щастливец
Георг: Нямам търпени, днес явно трябва да е интересно
Аз: ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ (какво ли предлагат за ядене)
Когато влязохме имаше една свободна маса, в ъгъла зад пилона. Момчетата се настаниха там, а аз отидох на бара.
Аз: Извинете какво имате за ядене ?
Бармана: (Залива се от смях) Момче ти за какво си дошъл тук, да ядеш ли?
Аз: ДА
Барманът: (вече не може да си поеме дъх от смях) ОК, имаме само фъстъци, за такива клубове повече не се иска
Явно днес нямаше да закусвам, въпреки това си взех едно пакетче фъстъци и отидох при момчетата. Няколко минути по-късно на сцената излезе момиче на около 20 години. Беше супер красива. Забелязах, че очите на Том засвяткаха. Тогава момичето взе един микрофон:
Момичето: Добре дошли на всички, казвам се Джесика и както някой от вас знаят, аз играя само в събота вечер и за да ме гледате се плаща допълнително, но днес клубът навършва 5 години и аз бях избрана да изнеса безплатно шоу.
Том: (подвиква на момичето) : Давай скъпа, знам че ти можеш (хаха)
Момичето: Добре (поглежда към Том) сега ще трябва да си избера един сладур да се качи при мен за един танц
Всички в клуба наставаха от столовете си. Том се беше изпъчил най-отпред и гледаше момичето предизвикателно.Тогава се случи това, което най-малко исках. Тя посочи мен и каза:
-Сладур, теб избирам, хайде мили ела при кака
Аз: О не моля ви, изберете друг
Още не бях изрекъл и последната дума,когато всички започнаха да ми подвикват и ме избутаха при момичето. Тя ме хвана за ръката и ме заведе в средата на сцената.
Момичето: Еее, кажи защо се срамуваш толкова, нима друг път не си танцувал с момиче?
Аз: Ооохх, не съм такъв човек, но хайде да потанцуваме и да се махам, че.... (ХАХА)
Момичето ми се усмихна и даде знак да пускат музиката. Бях страшно изненадан когато зазвуча наша песен. Момчетата скочиха от масата и започнаха да свиркат оглушително. Момичето не знаеше какво става (явно не ни беше фенка) и затова ме изгледа подозрително. Аз само и се усмихнах и и казах:
-Музиката е хубава, ще започваме ли танците ?
Момичето: Разбира се ;)
След това бях тотално капнал от умора. Така не бях танцувал от доста време. Накрая се смилиха над мен и ме пуснаха да сляза и да почина (хаха). Това момиче май не искаше само да танцуваме, Уфф, направо да те хване страх от такива създания, наречени жени (момичета). Когато погледнах часовника си за малко да ми изхвръкнат очите, беше 17:00 часа. Казах това на момчетата, но нишо не постигнах.
Аз: Момчета хайде да си тръгваме, стана 17:00 часа
Том: Стига бе, не се базикай, толкова ли стана ?
Густав: И по моя часовник е толкова
Георг: Бил, ти стана щастливецът, искаме и ние малко да се насладим на това...прекрасно момиче, не ни давай зор
Том: Да останем още малко
Аз: НЕ, да си тръгваме сега, защото знам вашето малко, колко е
Том: Ето ти ключовете, тръгвай си.. (всички се заляха от смях)
След 10 минути сами пожелаха да си тръгваме, защото красивата Джесика се прибра, а на нейно място излезе жена, която тежеше най-малко 100 кг, и беше по бански (оха хаха)
В колата:
Том: Видяхте ли тая дебелана която излезе, леле майчице, добре че се измъкнахме, че Бил както са го подхванали за щастливец, да не вземе и тая да го избере (всички се смеят)
Георг: О Бил ако знаеш как ти завиждам
Аз: И защо бе Гоше ?
Георг: Мразя да ми викат Гоше, ама хайде няма значение, ми как защо, тая Джекси или там каквато беше те избра, после танцувахте, че дори момичето ти направи намеци
Аз: Казва се ДЖЕСИКА не ДЖЕКСИ
Том: (смее се) Че за какво ти е да и помниш името
Повече никой от нас не каза нищо. Преди да се приберем минахме през една пицария, и както каза готвача ,,ометохме кухнята''
Когато се прибрахме, трябваше първо да разчистим, за да намерим масата и да се наядем ,,като хората,,.
Към 18:30 вече нямаше какво да правим. Том излезе и каза, че отива да търси ,,следващата,,. Георг тръгна към студиото и каза, че му се слуша готина музика и му е интересно какво правят там. Густва и той като мен нямаше какво да прави, затова двамата си взехме пуканки и пуснахме DVD-то. Той се загледа във филма, но на мен не ми се стори интересен и реших да поровя в нета. Първо проверих пощата си, имах многобройни писма от фенки и фенове. Не беше възможно да ги прочета всички, затова прочетох половината и реших да се позабавлявам. Понеже нямахме скайп, реших да инсталирам. Когато влязох реших да напиша Bill Kaulitz. Тогава ми излязоха доста скайпове. Поисках пълномощно от първия. Веднага ми даде. Попитах как се казва и ми отвърна, че той е Bill Kaulitz. Попитах го ,,Бил'' защо лъже, и какъв е смисъла, а ,,Bill Kaulitz,, ми каза, че не лъже, и че той е ,,истинският'', дори ме увери че може да му вярвам, защото всички други само лъжат, но той НЕ, той е самия Bill Kaulitz. Толкова не се бях смял никога. Толкова се бях заплеснал, че не забелязах, че е станало прекалено късно. Изядох набързо останките от пицата (хаха,ето кой яде останките), угасих DVD-то, понеже Густав беше заспал на дивана. Малко преди да си ида в стаята, Георг се прибра:
Георг: Бил, помислих, че вече си си легнал
Аз: Сега лягам, не се безпокой
Георг: хаха какво те накара да останеш до толкова късно ?
Аз: Изтеглих скайп и си чатих...познай с кого ? (хаха)
Георг: Ми аз от къде мога да знам, кажи с кого де
Аз: Ми няма да повярваш, чатих си с ,,истинския,, Bill Kaulitz
Георг избухна в смях, толкова силен, че Густав подскочи
Густав (сънено) : Големи сте говеда, не можете ли поне веднъж да не ме събуждате..ууу.. оставете ме намира
Георг: Густоо извинявай хаха
Густав: Остави ме, аз си отивам в стаята.
Ние с Георг си казахме ЛЕКА НОЩ, и всеки в стаята си.Не можех да заспя, и чух когато Том се прибра. Явно беше доста радостен, защото си тананикаше наша песен. Покрай него и аз си затананиках и така съм заспал :):):)