VBox7 logo

simo_simo_s

(wait) Гръцките песни във профила си ги качва Симо.....

Търсиш повече от онова, което познаваш...
От години очакваш нещо да се случи..
Надяваш се и мечтаеш, но вече не вярваш,
че някой може истински в теб да се
влюби...
Не и като по филмите, не и като в книгите...
Аз все още вярвам в мигът, който е вечен...
Потърси със сърцето си, освободи мислите...
Чакам да ме намериш в моя свят далечен...


Под дъжда

Нощта носи утеха за самотната душа;
сънувам докосване от нежна ръка..
Отчаяно те търся, къде си през деня?
Не знам как без любов да продължа!

Свършиха сълзите, не умея да плача!
Искам без чадър в дъжда да остана:
нека отмие от години болката събрана,
и макар да те няма, поне да помечтая!


Мозайката

Някъде по пътя нещо се обърка,
парче от мозайката ми се изплъзва...
Щастието - не го намирам в мен,
любовта - отнета ми от друг човек!

Но ще се изправя отново на крака:
аз съм господарят на своята съдба!
Наричат ме “Железния“ със право,
зад гърба си ще оставя всичко старо!


Неделимо

Никой не знае какво изпитвам,
но и никой не трябва да узнае...
Осъзнавам добре, че те обичам,
но това в мен ще си остане...

Докато най-после се прегърнем,
докато не го извикам силно!
Тогава с теб ще се превърнем
в едно вечно неделимо!


Вярвай в себе си

Идва време, когато трябва да решиш:
коя си ти, къде си, накъде вървиш?
Намери ли животът, за който си мечтала,
или си се изгубила, без да си разбрала?
Примиряваш се всеки ден с реалността,
пак си по течението с наведена глава.
Забрави ли за силата, която имаш в теб
можеш винаги да продължиш напред!
Изправи се, да си щастлива заслужаваш!
Само не спирай в себе си да вярваш!


Има любов

Трудно е в любовта да се вярва,
когато всеки наоколо изневерява..
Трудно е просто да се довериш,
и открито сърцето си да споделиш..

Но аз съм тук, за да ти покажа,
че още има любов истинска и вярна!
Повече от живота си ще те обичам,
и ще ти го повтарям, без да спирам!


Късче прах

Знам, че за теб съм безполезен,
като нищожна прашинка в пустинята...
Не струвам нищо, не съм ценен:
поиграй с мен име хвърли в кутията...

Няма смисъл да моля за любов...
Бих ти дал живота си без колебание,
но какво за теб е моят живот?
Какво е за теб моето страдание?


Зад усмивката

Понякога си мисля, че нищо няма смисъл,
търся любовта, но никога не съм я виждал...
Всички хора ме преценяват по външността,
а тя е само предпазна маска за моята душа...
Зад усмивката ми, зад мускулите и шегите
много пъти едва успявам да скрия сълзите...


Само бог знае

Винаги се усмихваш, винаги помагаш,
и никога в замяна нищо не очакваш.
Но хората търсят невидими подбуди,
и не вярват на искрени дела и думи...

Формата е нищо, същността е всичко,
но бог знае, че сърцето ти е чисто!
А те виждат само външната обвивка,
по която все те съдят без почивка!


Ще бъда

Ще изкача планината на живота,
за да посоча на слепите посока;
ще раздам последната си дреха,
за да получат бедните утеха...

Ще летя до небето и ще заваля,
за да отмия мъката по света;
ще се родя жито по голите поля,
и ще нахраня гладните деца!


Трябваше да бъда аз

Бързах да ти разкрия сърцето си,
а ти избяга и вече не видях лицето ти...
Колкото повече след някого тичаш,
толкова повече го губиш и не разбираш...

Може би изглеждах лесен за теб...
Не ми повярва, че беше истинско за мен...
Аз съм емоционален и нетърпелив,
затова пък винаги съм искрен и открит...

Ако само знаеше как те обичах...
Но не избра мен, колкото и да го исках...
Ти пое по друг път и в друго време,
а можеше да стигнем толкова далече...


Записано е

Преди милиони години, в друга епоха,
било е записано в книгата на живота,
душите ни, родени от любовта на небесата,
да са винаги заедно и тук на Земята!


Ти и аз

Душите ни са птици, реещи се във вълшебен танц!
Вятърът ни води нежно, слънцето ни гали с топъл смях,
заедно сме и целият безкрай сега е тук, за нас!
Винаги щастието е било толкова просто: само ти и аз!


Човеците

Докато постоянно други обвиняваме,
докато сме заслепени от завист;
докато от голи предразсъдъци страдаме,
докато изпитваме омраза и ненавист;

докато парите са по-важни от душата;
докато се кланяме на идоли от плът;
докато се имаме за господари на Земята;
докато живеем без посока и без път;

Ще продължаваме да тичаме към пропастта
в жестока надпревара на глупаците;
ще изгубим докрай човешката си страна,
и ще изчезнем точно като динозаврите!

Но странно! - Слънцето все така ще си гори,
и пак ще си минават милиони векове!
Нищо във Вселената няма да се промени,
без нас човеците - мислещите се за богове!


Нека говорят

Всичко, за което мисля си ти!
Може би изглежда невъзможно,
може би съм луд в твоите очи,
или просто обичам да е сложно!

Все ми е едно какво ще кажат,
другите говорят всякакви неща!
Но те никога няма да познаят,
каквото аз изпитвам с теб сега!


Стига ми

Не се нуждая нищо повече за себе си да имам,
само ти да си щастлива е онова, което искам!
А ако щастието ти не е с мен, аз няма да страдам,
не се стремя на всяка цена да те притежавам!

Стига ми, че съм те познавал в този живот,
стига ми веднъж да съм разбрал думата Любов!
Мисълта за теб ми носи като слънце светлина,
и ако стане тъмно, ще си спомням моята звезда!


Ти избираш

Имаш право на избор да си нещастен,
имаш право на избор и да си щастлив.
Животът ти като безценен дар е даден,
ти го извайваш прав ли да е, или крив!

Трудностите нямат никакво значение,
непоклатимо вярваш ли в своята мечта!
Не ти трябва специално някакво умение,
стига да си убеден в личната си правота!

Остави назад миналото, да не ти тежи,
живей свободен от стари съжаления!
Каквото е било, то няма да се промени,
само бъдещето е в днешните решения!

Посрещай изпитанията без колебание,
бъди човек на действието, не се чуди!
Шансовете не губи в страх и мълчание,
мигът не се повтаря, затова го улови!


Аз ще говоря

Малък приятелю, кажи кой тук те изостави?
Кой жесток човек такова зло направи?
Усещам как уплашено тупти крехкото ти сърце,
умея да се докосвам до него без ръце...

Хората измъчват и убиват животните клети
за спорт, забавление, храна и дрехи...
Но не стигат болката и страданията зловещи,
затова накрая ви захвърлят като вещи!

Кажи ми приятелю, аз ще говоря вместо теб,
светът не е само на създанието човек!
Кой казва, че животните нямат чувства и душа,
кой казва, че животните нямат и права?


Поредният лъжец

Навярно много други преди мен
са те примамвали с най-ласкавите думи...
Всички са искали само едно от теб,
а после милите им думи са ставали груби.

Защо изобщо трябва да ми вярваш,
аз дори не умея да обещавам като тях...
Такива като мен хиляди познаваш,
и за теб аз съм поредният лъжлив глупак...


Невидима болка

Невидима болка в моята душа,
лее се на бисерни сълзи.
Искам към слънцето да полетя:
може би за да я пресуши...


Познавам те

Познавам дълбоките ти желания,
скритите ти страхове и разочарования.
Знам какво може да те натъжи,
знам и какво винаги ще те развесели.
Защото с теб сме в този миг
последните двама от изчезнал вид.


Виждам света

Виждам света с отворена душа;
изпитвам любов, но изпитвам и тъга.
Виждам света със състрадание;
усещам болката на всяко създание...


Поезия

Поезията заприлича на комедия от глуми,
но аз не съм поет на празни думи!
Спазвай този словоред, гледай онези правила,
и никой не пише вече със своята душа...

Други пък творят текстове за пошли песни,
че са модни сред селските мутреси!
Няма истинско образование, няма и култура,
днес не умът, днес глупостта царува!


Риск

Изгубих вяра в хората около мен,
но рискувах с теб да бъда откровен.
Не бях отблъснат, не бях и укорен,
дори, когато те тревожех всеки ден.

Понякога усещах, че те ревнувам,
и че да не си отидеш се страхувам...
Започнах всяка нощ да те сънувам,
така осъзнах, че в теб се влюбвам...


Защо живях

Може би е съдба
да съм наказан без вина.
Пазех се до сега,
за да срещна любовта!

Бях чист и плах,
не съм извършвал грях.
Но защо живях,
щом никога не я видях?


Кошмари

Ново време, нови хора, нови идеали.
Живееш над тях, но сънуваш пак кошмари.
Всичко в живота им е маргинално:
духовно са слепи, виждат само материално.

Пазиш се, сякаш са болни от проказа,
че разнасят морално разрушителна зараза.
Вековни традиции не струват нищо,
главите им знаят само мол, кафе и диско.


Всичко ли идва, за да си отиде

Знам как да продължавам напред,
дори и съвсем сам без теб!
Знам как и да оставам още жив,
в окото на бурята скрит!

Но живота не е както мечтаехме,
докато го пропилявахме..
Всичко, което искам сега си ти
и онези отминали дни!


Обичайте се или мрете

Отдавна сте забравили как се обича,
докато гоните нова материална придобивка.
Заобикаляте се с ненужни предмети,
че да ви харесат и завидят всички лицемери.

Така се чувствате приети и значими,
и мислите, че не си личи колко сте фалшиви.
На това ни учи днешната култура,
и не осъзнавате, че тя ви прави кръгла нула.

Изграждате болните си семейства,
без да ви е грижа за бъдещи последствия.
В дом на лъжи, изневери и скандали
възпитавате деца без ценности и идеали.

Но дали от старост, или твърде рано,
един ден духът напуска земното ни тяло!
Да, днес може да ви има за последно,
честно, изживяхте ли си живота пълноценно?

Получихте ли разбиране и топлина,
или ще умрете в самосъжаление и самота?
Колкото любов на другите сте дали,
толкова ще сте щастливи и истински богати!

Не се оправдавайте с обстоятелства
и за чужда вина не търсете доказателства!
Винаги всеки сам изборът си прави,
а после пак сам от него страда и си пати!


Дете от светлина

Изгубено дете от светлина,
само се скита в тъмнината на света.
В сърцето си то пази красота,
грижовно скрита от очите на греха!

Понякога едва остава живо,
когато нощите са дълги и студени.
Но сутрин се надига тихо,
и пак поема по непознатите пътеки.

Изгубено дете търси любовта,
но дали тя ще успее да го разпознае?
Други носят в сърцата си лъжа,
и може ли някой истината да узнае?


Затвори очите си, за да ме видиш

Изглеждам студен, но всъщност горя.
Искам да говоря, но често мълча!
Външността ми е като желязна маска,
а душата ми копнее нежна ласка..


Светът е на лъжците

Светът е на отворените и на лъжците,
само те печелят сърцата на жените.
Светът е на тези, които се преструват
и умеят с комплименти да флиртуват.
Тези, които днес са загрижени и мили,
а утре поредната глупачка са свалили.
Те уж не искат нищо и ви оценяват,
а после за нова специална ви сменяват.
А ако си искрен и честен като мен,
винаги ще си оставаш сам и наранен.
За мое съжаление, така е в наши дни,
и знам, че нищо няма да се промени...


Мрази ме

Аз съм напомпаният глупак с детското лице,
Аз съм онзи, за когото мислиш, че няма сърце!
Обиждай ме, пренебрегвай ме - заслужавам!
Аз съм какъвто съм и искрено не съжалявам!
Не съм спал със сто жени - не са дори и три.
Не пия и не пуша, а това е минус в днешни дни.
Боли ме, видя ли някое създание да страда.
Обичам да помагам и не искам никаква отплата.
Никога не нарушавам принципите в моят живот.
Вярвам безусловно, че има истинска любов!
Мрази ме докрай, убий ме за това, което съм!
Няма да се променя нито отвътре, нито отвън!


Дежаву

Всички говорят колко са постигнали сами,
без да получават от родителите си пари.
Всички се мислят за специални и различни
и не разбират, че всъщност са комични.
Сякаш разговорите са едно вечно дежаву
в едни и същи кафета със същото меню...


Не знаеш

Ти нищо не знаеш за мен,
а нищо не е както изглежда.
Отдавна влюбен съм в теб,
но да ти го призная не смея..
С копнежи сутрин се будя,
нетърпелив пак да те видя..
Отвътре кипи невидима буря,
отвън всичко винаги крия..


Отплата

Обикнах те и ти подадох ръка,
изкарах те от дъното на калта!
Но щом се изправи на крака,
веднага ми заби нож в гърба!
Преди друг е постъпил с теб така,
както ти постъпваш с мен сега.
Винаги плащам за чуждата вина,
просто защото е такъв света...


Обичай ме днес

Обичай ме сега, в този миг,
само с теб съм истински щастлив!
Дори утре друг да избереш,
аз ще живея със спомена от днес!

Любовта за повечето е игра,
но аз не играя с чужди правила..
Без теб ще се превърна в лед,
а до тогава огъня обичай в мен!


Нов

Забравих от къде идвам и къде отивам,
не помня какво мразя и какво обичам..
Защото всичко, което знам сега си ти,
а другото остана далече някъде преди!


Празно тяло

Кога превърна детето в теб
в мъглив спомен на друг човек?
Защо срина приказните кули,
заради глупавите хорски думи?

Вярваш ли още в чудеса,
броиш ли звездите през нощта?
Или живееш в празно тяло,
забравило душата, която е предало?


Нямам нищо

Опитвах се да съм щастлив без теб,
и да вкарам живота си отново в ред...
Преминах границите за един човек -
бях изпепеляващ огън и скала от лед!

Кълна се, опитвах да вървя и сам напред,
въпреки, че да умра се молех всеки ден..
Постигнах всичко за постигане до днес,
но то не значи нищо, щом не си до мен!


Истински човек

Все още жив съм, но отново сам
и нищо ново в този грешен свят!
Любовта е синоним за секс и пари,
или е път към разбити мечти!

Успях да запазя душата си чиста,
макар и останал без детска усмивка.
И като Диоген вървя и питам наред:
някой срещал ли е истински човек!


Героят

Героят никога не се предава,
героят пред никого не се прекланя!
Той знае, че и под обсадата
желязото не побеждава вярата!

Вдъхновение е родната земя,
а идеалът му е равенство и свобода!
Героят побеждава и смъртта,
защото остава жив в хиляди сърца!


Хора

Живеем всеки ден в лъжа и страх,
света изглежда светъл, но е потънал в мрак.
Крием завистта и черните си мисли
зад делата показни и думите неискрени.

Даваме много пари за скъпи дрехи
не защото те са ни по-удобни или по-меки,
а гордо да впечатлим другите с това,
да скрием комплексите и грозните тела.

До последно лъжем се, че сме добри,
обвиняваме и съдим всички за своите беди.
Живота отминава, бясно времето лети!
Кога ще се погледнем най-после отстрани?


Подслон

Душата ми е пролетна градина,
родена, за да бъде твоят слънчев дом!
Когато навънка те застигне зима,
тук за теб ще има винаги подслон!


Дом

Мечтан дом от толкова години,
за теб се боря с всички сили!
Нямам си семейство и роднини,
ще ги имам ли някога, кажи ми?


Без думи

Рисувам тайно името ти с мисли
отново, отново и отново всеки ден!
Думите помежду ни са излишни -
ти знаеш, че живея, за да бъда с теб!


Победата на любовта

Ще дойде твоят час - отричана,
отхвърляна, потъпквана в калта!
Ще дойде твоят час - единствена,
макар наричана с хиляда имена!

Не се предавай - победата е твоя,
въпреки обидите и униженията!
Не се съмнявай - ще спре пороя,
и слънце ще прогони огорченията!


Художник

Някой, знае ли някой истината
за живота и смъртта, за любовта?
Истината за него - неписаната,
вечна загадка за хора без сърца!

Всеки допир ражда нов живот
в една Вселена на бялото платно!
Сякаш свързани с невидим мост:
художник и картина са едно!


Обещай ми

Кажи ми, че истинска любов има;
обещай ми, че и мен някой ще обича!
Сърцето ми от света се крие плахо,
но на твоите думи ще повярва само,
защото мечтите си то в теб открива,
макар да си космически недостижима!


Жена

Истинска жена - непостоянна и красива!
Тя влюбва се без повод и причина,
побърква те и в любовен огън те изгаря,
а после те разлюбва и си заминава!

Истинска жена - всеки ден така различна!
Сега е нежна, а след миг е истерична:
днес плаче на рамото ти, крехка и ранима,
а утре ти крещи и грубо те обижда!

Истинска жена - звездата на твоето небе!
Да я обгърнеш протягаш две ръце:
тя е безумно близо, докосваш я почти!
А всъщност само безкрая ви дели...

Истинска жена - любов и огнена стихия,
своя принц от мечти е сътворила!
Открива го в теб и е наистина щастлива,
докато разбере, че отново е сгрешила!


Котка и мишка

Колко още ще си играем
играта на котка и мишка?
Няма ли вече да си кажем
какво всъщност ни се иска?

Не си ли разбирала до сега,
че в теб гледам постоянно?
Времето минава на шега,
но да се гоним не е забавно!


Лебедова песен

На самотен лебед песента
като призрак носи се в нощта.
Уморени, вече всички спят,
но непознат за него е сънят -
той вярва, че ще дойде, че я има,
той вечно чака своята любима...

А колко често тихичко в дъжда
откъсва се от него някоя сълза -
ледено-прозрачна като кристал,
но гореща, пропита с безкрайна жал.
Но няма с кой болката да сподели,
кой да го прегърне, да го утеши -
В хорските сърца е твърде тясно,
за него там отдавна няма място...

И нощ след нощ се носи песента,
и лебедова сянка лута се в студа...
той вярва, че ще дойде, че я има,
той вечно чака своята любима...

Не търся любов

Аз не търся просто любов,
не и тази, която идва и си отива!
Аз търся любов за цял живот,
която никога не умира!

Не тази, за която говорят всички,
не и тази, която ни ранява
и после в нас оставя тъжни мисли!
Не тази, която само обещава,

но обещанията са клетви празни!
Моята любов е сън вълшебен
за две сърца неутолимо жадни
едно за друго в света неверен!


Дори когато

Когато някой ден усетиш липса
на онзи, който винаги ще те обича;
Когато разбереш, че той те чака,
дори и отчайващо вече да те няма;

Когато другите за теб забравят,
докато неговите обятия те очакват;
И когато твоите надежди и мечти
открият, че никога не са били сами;

Отново ръцете ни ще се сплетат
и сърцата ни влюбени ще си шептят;
ще гледаме как децата ни растат
и ще се прегръщаме до сетен дъх!

Първата голяма любов
Има любов, която не се забравя,
колкото и отдавна да си е отишла;
раната от нея никога не се затваря
и винаги кърви дълбоко скрита...

Минават дни, месеци, дори години...
бил си с други, и обичал си и тях...
Но онези спомени в теб са още живи
и понякога мечтаеш да си с нея пак!

Ако можеше времето да върнеш,
всичко би направил да я задържиш!
Силно в себе си ще я прегърнеш
и до една грешките й ще простиш!..

Моята история
Не знам дали утре ще съм тук,
не знам каква е моята съдба.
Живота често с мен е малко груб
и обича да ме среща със смъртта...

Затова истината ще разкажа,
докато още мога да го сторя...
Може би не всеки ще повярва,
но това е истина, с която се боря:

Аз съм едно обикновено момче,
израснало без грижа от баща...
И никой не искаше да ми подаде
в онези трудни моменти ръка...

И радвал съм се на късче хляб,
като захвърлено улично куче.
И заспивал съм на скъсан чаршаф
с много надежди за утре...

И често плъхове са ме будели
в страшния нощен мрак.
А сутрин са ме биели и хулели
в училище децата от моя клас.

И къпал съм се седмично веднъж
с леген със студена вода.
И бягал съм от проливния дъжд,
че имал съм дреха само една...

Безпомощен месеци съм лежал
на системи сам в бялата стая...
Чудел съм се защо съм оцелял,
като никой не ме посещава...

После казвали са ми, че идва края
и трябва просто да се примиря...
Че е време от всичко да се откажа,
че няма как и този път да се спася...

- Оставете болката, не ме е страх!
Не знаете ли, че тя е мой приятел!?
Че откакто съм роден на този свят
да страдам не съм преставал!

А вие си мислите, че моя живот
е някакво си забавление?!
И съдите външността ми за порок,
и гледате ме винаги с презрение!

Ех, не знам дали утре ще съм тук,
не знам каква е моята съдба...
Живота често с мен е малко груб
и обича да ме среща със смъртта...

Но докато краката ми се движат,
аз ще продължавам да вървя!
И докато очите ми още виждат,
аз все ще гледам към върха!


Когато остареем

Когато неусетно годините отминат
и младостта остане само спомен благ,
кафяви петна ръцете ще покрият,
а косите ни ще станат бели като сняг.

Но моите ръце пак твоите ще милват
и ще седим прегърнати един в друг,
докато нежно косите се преплитат,
а устните едвам докосват се без звук!


Моля те, обичай ме

Родих се плът от твоята плът,
но бях различен, бях недъг.
Ти не искаше да те срамя
и просто захвърли ме в прахта!

Бях сам, уплашен, наранен,
питах се защо така постъпи с мен?
Скривах се и плачех свит,
проклинах съдбата, че съм жив!

Но понякога се замечтавах
и тайно в лудостта си пожелавах
някога, в някой хубав ден
да ме обичаш и да си до мен!

А ти забрави, че си човек
и намрази другите около теб!
Реши, че само ти си важен
и стана егоист безжален...

Нима не виждаш и не знаеш,
или пък може би съвсем нехаеш,
че и аз имам сърце като твоето,
но само страдало е моето?

Ами ако и на теб се случи
всичко в живота ти да се изгуби!?
Ако близките те изоставят
и за съществуването ти забравят!?

Ако те презрат и те намразят,
и ако знаеш, че от теб се отвращават,
без да си убил или откраднал,
без да си ранил или нападнал!?

- Няма ли и ти да полудееш,
няма ли от болката да стенеш!
И как ли като мене ще успееш
в глад и нищета да оцелееш???

Толкова малко ми е нужно –
само капка нежност и нищо друго!
И аз съм плът от твоята плът -
моля те, обичай ме, дори недъг!


Само истинската любов остава

От проблеми нямаме време да живеем
в този объркан и тревожен свят...
Но един ден, когато всички остареем,
в спомените си се връщаме назад,
за да осъзнаем как живота отминава,
а само истинската любов остава!


Не се предавай

Дори живота да е твърде жесток,
не се предавай, не ставай роб!
не губи красотата в теб,
обичай силно и върви напред!

Не се страхувай от провал,
не съжалявай колко си раздал!
И може би ще намериш своя рай
в една любов, която няма край!


Не си сама

Ако почувстваш се някога сама,
не забравяй, че с теб винаги е моята душа!
Ако ти е студено, като огън ще горя –
ще те прегръщам и ще ти давам топлина!

Ако света е потънал в тъмнина,
ще се боря, докато открия късче светлина –
и тогава при теб ще доведа
слънцето, заедно с безброй цветя!


Подсъдим

Само един бърз поглед ти е нужен,
за да повдигнеш най-тежкото обвинение!
Съдебният процес не ти е никак труден
и ти вече си взела окончателно решение!

Не ми даде право на възражение,
че осъждаш ме, съдейки по външността.
Ти изцяло отхвърли моето твърдение,
че имам чувства и в мен аз нося и душа!

В никой няма място за съмнение,
че ще възтържествува справедливостта!
За моето най-ужасно престъпление
основателно присъдата е доживотна самота!


Само теб

Не само теб:
знам, че има много други,
но за тях очите ми са слепи,
а ушите ми - отдавна глухи!
Но само теб
моля се отново да те видя
и горя в огнени копнежи,
пламнали от твоята магия!


Заедно

Казват, че справедливостта съществува
и накрая тя винаги възтържествува...
Но това твърдение е само успокоение,
за да търпим неправдата със смирение!

Винаги все някой чакаме да ни спаси,
но самите ние оставяме другите сами!
Какво тогава от живота си очакваме,
като нищо от себе си не даваме?!

Ако всички си подадем един на друг ръка,
ще можем заедно да променим света!
Но защо сме така слепи и не виждаме,
че трябва не да мразим, а да се обичаме!?


Ще е жалко

Да те обичам имам само едно сърце
и да те прегръщам – само две ръце!
Може би за теб имам твърде малко,
но ако не те видя отново ще е жалко...

Защото твое е малкото, което имам,
и със сърцето си само теб обичам;
И ръцете ми трептящи те прегръщат
защото за теб от работа се връщат!


Река

Дните ни текат като река
и каквото е отнесла тя,
посоката си няма да обърне
и никога няма да се върне.

Остава спомена ни само
за добро и лошо преживяно,
сбъднати и несбъднати мечти,
малко носталгия и сълзи...


Пази се от смъртта

Животът ми не е игра,
нима не знаеш това?
През болка и отчаяние
търся път да продължа!

Знам, че ми завиждаш
и искаш да си като мен сега!
Но за това, което виждаш
платил съм страшна цена!

Ако не ми вярваш –
на моето място ела!
Да е лесно очакваш,
но пази се от смъртта!

Заслужава ли си всичко
тази убийствена борба?
Няма да ме откаже нищо
и на границата с лудостта!

Понякога се чувствам сам,
но трябва да вървя...
Никога няма да се предам
докато не победя!

Мислиш си, че ме познаваш –
на моето място ела!
Много искаш да притежаваш,
но пази се от смъртта!


Ако

Ако скоро моето сърце
завинаги спре и тялото ми умре;
ако незаслужил ме прибере
не пръстта, а безкрайното небе,

когато там отида
ще им разказвам за моята любима:
колко добра е и красива -
да знаят, че ангели и на земята има!


Погледни напред

Забрави за тъжните неща,
миналото остави зад теб!
Изправи се с вдигната глава
и смело погледни напред!

Не се страхувай да мечтаеш,
съдбата може да се промени!
Ако нещо истински желаеш,
то ще се осъществи!


Напук

Чаках те и плачех в сковаващия студ,
а ти била си близо и скришом гледала си ме напук.
Докато прегръщала и целувала си друг,
докато в дъжда аз отчаяно търсех те без звук!


Не се променяй

Дори да боли, както никога преди,
дори да се смеят на твоите мечти,
не спирай да вървиш по своя път,
не им позволявай да те променят!

Ако се чувстваш последния човек
с живо сърце в изкуствения век,
не забравяй, че те обичат две очи,
и някъде за някого си всичко ти!


Сълзите

Сълзите знаят истината за душата,
сълзите идват да разкажат за тъгата.
Моите малки неми приятели са те,
чуваш ли нежните им тихи гласове?


Свободен

Свободата не е понятие на физическата плът,
свободата е състояние на духът.
Забравил си миналото на собствения си народ?
Днес за първи път наистина си роб!

Ти върви, но тук е моят дом и ще остана!
Сърцето ми пулсира с дъха планината:
с него виждам забравени сцени от стари векове,
с него чувам ехото от милиони гласове!


Полет

Душата ми лети над света,
заедно с твоята душа!
В очите ти виждам любовта,
любовта е нашата съдба!


Аз съм

Аз не съм какъвто предполагаш;
аз не съм и онзи, когото познаваш!
Ти научи всичко и нищо до сега:
аз съм огън и вода, въздух и земя!

Има малко истини и много лъжи;
който си мисли, че знае, той греши!
Бил съм милиони пъти тук преди,
ще бъда тук и утре, когато ти не си!