Аз не знам кого залъгвам, искам пак да си те върна! Да те чакам ще остана, ти шегата май не схвана? Да бъда с тебе беше като да живея в Ада и това, че ти си тръгна ми дойде като награда! И от както теб те няма, аз живея някак леко, няма кой да ми се кара, че говоря и на меко. Бутилки ще отварям и наздравици раздавам, обяснения не давам, ти звъниш не отговарям! Искаш да се извинявам или да те съжалявам? Аз обаче ти затварям - колко пъти да повтарям?”