Ще умра на път, летейкив бели, гибелни мъгли — без упойки, без жалейки, без останки, без следи… Само пистата ще знае накъде съм излетял и трагично ще сияе като прост мемориал. Ако искаш да ме търсиш, на летището ела — между исполински кръстове с алуминиеви крила. Спри пред листа с разписания — там със шрифт уголемен в часове и разстояния е разказано за мен… Владимир Башев
