terremoto
Между стените на вятъра онемели се лутаме, ровим земята, звездите броим.Газим вода, ала жадни заспиваме . . . рамо до рамо все самотни седим. Между стените на вятъра своя Бог сме изгубили. Восъчни църкви над жарава строим. Гладни се взираме, не за любов
и обичани, а за някой, на когото любов да дарим! ! !
Следвай
0
Потребителят все още няма качено съдържание.