VBOX7

го взе?! Върни Бил тук! Той там не ти е нужен! Той е нужен тук! Вземи мен вместо него!” В отговор поривите на вятъра стават все по-свирепи, като че ли се подиграват на думите на младежа. От огромната снимка на надгробната плоча гледа другия младеж, много приличащ на този, с красиви, силно гримирани в черно, кафяви очи, с право, тънко носле, пълни устни и малка бенка под тях, прави, черни коси с бели кичури. Той весело се усмихва, едната му вежда е леко повдигната и поради това погледа му изглежда хитър и малко нахален. Отдолу пише: „ Бил Каулиц 1 септември 1989 г. – 1 септември 2007 г.” Точно в деня на своя 18-ти рожден ден умира този весел, талантлив, любим на всички млад мъж, солист на групата Tokio Hotel. Така се случва веднъж на 1000 години, когато човекът е същински ангел. Такъв беше и нашият Били! Точно в този злополучен ден, рождения ден на младежа, когото обичаха всички момичета в Европа без изключения, той решил,току що получил шофъорската си книжка, да изпробва новата си кола. Том бил малко пийнал за да кара, за това си останал в къщи, като му казал: „Бил, само бъди внимателен. Моля те!” Бил мило се усмихнал на брат си и му отговорил: „Не се безпокой! Иди да спиш!” Адреналинът и жаждата за високи скорости подмамили Бил да увеличава км/ч., ето вече 150, 160, 170!!! Карал по магистралата, нямало никакви други коли! „ Ето това е свобода” мислел си той. Изведнъж звън. Том. „Бил, къде си? Всичко наред ли е?”. „Да, Том…” УДАР!!!! „ Бил! Бил! Дяволите да те вземат! Бил, чуваш ли ме?!”- крещял Том. Пи…пи…пи.., отговорил телефонът. Бил катастрофирал, връхлетял право в идващия насреща огромен ТИР. Том, родителите, всички приятели веднага дошли на мястото на аварията. Колата на Бил не се е била запалила! Но изкарали Бил в безсъзнание, гърдите му били целите в кръв, имал множество рани, сътресение и счупвания. Незабавно го откарали в болница. Том не се отделял от брат си нито за минута. А Бил се усмихвал. Даже и в лицето на смъртта този невероятно добър младеж се е усмихвал! В реанимацията Бил само успял да каже на Том последните думи в своя кратък живот: „ТИ СИ МОЯТ АНГЕЛ! НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ВИНАГИ ЗАЕДНО! МОЛЯ ТЕ, ЖИВЕЙ ЗАРАДИ МЕН!” След тези думи главата му паднала беззвучно на възглавницата, а ръцете се отпуснали в ръцете на Том. „НЕ!!!”- крещял Том- „Ти няма да ме оставиш сам!!!” От многото рани по крехкото тяло, Бил умря…, умря с усмивка на лицето, като същински ангел, в деня на своя Рожден ден!Измина 1 година от деня, в който почина Бил, Том стои тук, на гроба на брат си, всеки ден и обвинява себе си за смъртта му. Нали именно той му е звънял по телефона, когато Бил е катастрофирал. Може би е щял да види камиона, ако не е отговарял на обаждането. Кой знае… Това е Божия воля, съдба! Том стои на гроба и повтаря: „Помниш ли, ние си обещахме, че ще умрем заедно? Помниш ли, ние се шегувахме, смеехме се заедно? Помниш ли, ние всичко правехме заедно?!” Том взе цветята и ги положи на гроба. Той е целият обсипан с рози. Рози – любимите цветя на Бил. „ А сега ти ме остави сам”- продължи Том – „Разбери, аз не мога да живея ЗА ТЕБ БЕЗ ТЕБ! Обичам те, братле! Знам, така ние няма да бъдем заедно, ти на небето, а аз тук. Без теб аз тук, на земята, не мога да живея! Мама ще ме разбере! ТИ СИ МОЯТ АНГЕЛ! НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО!” Намериха Том на края на гората. Беше се търкулнал в дерето. Положиха го до брат му, а на надгробната плоча, до снимката на Бил, сложиха и снимка на Том надпис: „Том Каулиц 1 септември1989 г. – 1 септември 2008 г.” А под снимките бяха издълбани последните думи на Бил и Том: „Ти си моят ангел! Ние ще бъдем винаги заедно!”
Може вече да са се срещнали, двамата братя-близнаци, двата ангела!
До сега помним и ще помним вечно трагедията на групата Tokio Hotel, която е жива и ще живее завинаги в сърцата ни. И никой никога няма да ги забрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
А сега избършете сълзите от очите си, нали си спомняте – ТОВА НЕ Е ИСТИНА