Децата и възрастните са едни и същи лица. Филмчето иска да ни каже, че съществуват приятелство и любов, които са отвъд рамките на времето, щом са просъществували толкова дълго време. Другата идея е за силата на преживяното в детството- че то е чисто и незабравимо, че е истинско и затова искаме да се връщаме там. Това с изстрела и аз не го разбрах... А привързаните очи на момичето са, вероятно, защото вече порасналото момче го е отвело на тяхното място, при спомена. Поздрав на всички! :)
Абе, преди ставаше. Обаче сега, след преинстала, ми дава, че няма елементи, които да отговарят на търсенето. И преди бях с Уин7, и сега, обаче- нъц. Четох някъде в нета, че компа автоматично изтрива тези темпорални файлове и нямало смисъл да го правим ние. И все пак- преди това наистина оправяше нещата и не забиваше толкова. Сега е ад.
Харесах. Може би, мааалко финалът ме разочарова или по-скоро- не ме удовлетвори... Можеше хепиендът да е истински хепиенд. Въпреки това, подкрепям. Нещо по-различно. Поглед отвъд...
Мхм. Сиво си е тук. И безперспективно. Все нещо ни дърпа надолу... :/ Вече знаем чужди езици, но тъгата остава... България е едно мнооого тъжно място... Вътре в нас е сивото... Отвътре как да живнем е въпросът..., а не в моловете и прочие...
(yes) Верен е призивът "Опознай родината, за да я обикнеш!"..., независимо по какъв начин... (bg) Браво за смелостта, усилието и за възможността и ние да се докоснем до красотата на България...
