VBOX7

пронизваше кожата му, гореше гърдите му, изсушаваше кръвта му. Скоро щеше да се превърне във въглен. Оставаше му още малко. Но не можеше, не можеше да не изсвири прекрасните последни акорди, в които се разказваше как един вампир обичал своята любима като нежна роза...

A tear fell from my face
Making myself a disgrace
Not wanting for it to be seen,
My weakness from within

My eyes are covered with black
Hiding the gloom at the back
Blurring my visions,
Only seeing illusions

Nothing in this world is real,
As well as what I feel
So tired of shedding these tears
Along with my heartaches & fears

All the pain & sorrow
From yesterday ‘til tomorrow
Hoping it would all be over
Even though it seems forever


Words of Hope
One night on graveyard of the angels, I was walking,
that night I saw an angel, saw her crying,
her wings broken, torn, hurt, she was dying...

Angel, such an beauty, fallen from the heavens garden,
I watched her soul escape in the little tears,
to see her there, so deadly wounded, it was burden,
she was lost, fallen, dying, filled with fears...

She was lying on the cold white marble plate,
to help her I tried, but I was too late,
in the pool of blood, to die, was her fate...

Angel stared me, I heard her silent cries,
pale little form on pool of so red blood,
angel, so fragile thing with beautiful eyes,
in rage I cried, next who dies will be god...

I took angel on my arms, kissed, loved, hold her near,
gave my warmth, words of hope I whispered in her ear,
god will pay for this crime, my love, do not fear...

В духът на самотата!!!
(сянката на молитвите)

Духът ще заридае без глас сломен от страх печален
и в хор ще викнат ангели на глас
от не една душа страдална.
Но тогаз по-напред ще викнат в молитвите нетраини.
С теб били са и ще бъдат с теб навред,
сред сенките от духове незнайни.

Пръст в пръстта.
Плът в плътта.
Кръв в кръвтта.
Сълза в сълзите.
Очи в очите.
Души в душите.
С надгробният воал от мечтите,някъде там
сред мъртавците.

И стенат живите в прегръдка от не една сълза
и без брой са те в безмилосна целувка...
душата на мъртвеца загубена сред сенките от самота.
Но бди с примирие ти бди,пред таз изстрадала душа,
когато духовете зли ще бъдат по-щасливи посред
нощната тъма.

С нови одежди и вечни надежди
и вопли нетрайни и думи незнайни,
сред сенки,който умират тихо
в тъгата незнайна.
Скрита дълбоко под тихият ропот
на тленни останки и призраци странни
на мисли нетрайни в сънища нелеки.

И влизат тихо печални образи навред,
сред сънища,който съзирам аз в мислите
издъхнали на някой нищожен човек.
Но сред вопли тогава един самотен глас
ще възроптава в самотата на духът.
И отново,когато падне здрач-
сянка потайна,зла и безкрайна ще тегне,
като злокобна смърт.

Тогава гарванът,като птица
сред мъртвите полета ще прелита
на шир и на длъж.
И отново в безкрайност,тъгата незнайна
ще бъде,тя в мен спътник навред.
Щом душата отлита с молитвите скрита
ще заридае,тя без глас и лутаща се в
пространства...далече напред без име,
което в утеха скитник ще върви
по пътят си все надалеч.

И в ангелски хор ще ридаят в
тъмен кръгозор,сред самотните
сенки на духове зли.
Но щом се заздрачава някой друг
ще възхвалява тази прокоба-
невидима смърт.
И друг ще открие,когато сме ние,
далече от този невидим сън.

И само в мрак от безжизнена плът,
отново ще заридае духът на
самотник-смирен и безмълвен.
Сред сенки от кръв с целувките
мрачни на някой зъл дух.

В тайни заспиват сломени без глас
молитви нетрайни и болки незнайни...
сред сенки,който ще плуват завинаги
в кръв.

Сълзите далечни са думи безмълвни,които
заспиват във всеки един от нас.
От всичките тайни,там има една тайна
на гроба на всеки мъртвец.
И сякаш тогава,нов свят ще възхвалява
смъртта от странства и страх.
И тя ще идва отново,като нощна прокоба
като невидима бяла мъгла,когато
се преплита с писък от викове,сред сенките
отвъд ноща.

В символ незнаен и миг нетраен
от тайни незнайни и призраци мрачни,
потънали дълбоко в духът на някой
самотник.