xcrazyxgirlx_21
Не винаги под слънцето се скиташ. Не винаги животът ти е песен. Но винаги е нужно да се питаш, живот ли щеше да е, ако беше лесен.. Не винаги преглъща се вината. Не винаги времето лекува. Но винаги заплаща се вината и винаги безумно много струва.
За това живей! Живей, когато дъх не ти остава. Живей, когато искаш да умреш. Живей, когато шанс не ти се дава. Тичай без да можеш да се спреш. Живей по-мъдро и достойно на другото махни с ръка. Живей, за да оставиш спомен, и светла диря в паметта. Когато ти сълзят очите, живей за да опиташ пак. Когато се разминеш с мечтите, живей, за да пробиеш своя мрак. И пак "Живей, живей сега, защото някога ти ще умреш, вдигни глава и виж света, и тичай без да можеш да се спреш". Презирай всичко що ти пречи. Мрази, обичай и живей. Бъди човек, а не човече и гледай все да си окей!
Мъжът е рай, мъжът е сила, но знай жена го е родила.
ад смалчаните полета,Джъстин бяга по гащета,а след него фенки тичат да го разсъбличат!Дзън-дзън/4/да го разсъбличат! :D
Майли е по-изящтна от картина.
Justin е сянка в горещото лято.
Деми e по-скъпоценна от злато.
Селена е по-сладка от шоколад
Деми е символът на града.
Деми е най-яката певица на СВЕТА.
Живота ми без Justin е изгубен! Живота ми без Деми е провал!
Селена е това което имам!
Майли e моя идеал!
I love Demzie,Justin,Mileyz and Selly!♥ LOVE YA ^_^
Image and video hosting by TinyPic
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
..:::ДяВоЛ:::...
Живял някога, на края на света, самотен демон. Живял той сам, сам самичък в своята пещера, там накрая на света, из ледената пустош, сам в тъмната ледена пещера. Всяка нощ излизал той, летял по света и от всеки щастлив човек крадял по някоя мечта, мечта която подържа щастието на този човек. Но не за да ги продава или да се облагодетелства от тях, той просто не можел да мечтае, сърцето му било от лед и той никога не можел да почувства красотата на една мечта, било то сбъдната или не. Един ден, но по-точно нощ, той отишъл при едно малко момиче, което живеело в сиропиталище, само, сред всичката грозота на околния свят. Демонът се изненадал, че това невинно дете, има само една единствена мечта. "Нормално е за дете да има милиони ненужни наивни мечти, който даже не осъзнава колко глупави са и ненужни!" - помислил си той, но това траело само миг, който попаднал в забрава още в последвалият го миг, когато демонът отнел тази невинна мечта от невинното създание, което лежало свито на топка в тъмното и си сънувало мечтата. Той полетял из небесата отново, върнал се в своето убежище на самотата. Там той разбрал, че единствената мечта на това дете е била "Нека някой ме обича, нека някой ми даде любовта си..." той се озадачил, но усетил просто остро пронизваща болка в леденото си сърце, не искал да запази тази мечта за себе си, той не искал любов, но не могъл да я върне вече. Чувството което усетил с цялото си фантомично тяло не бил усещал той преди, не го познавал, но и не желаел да го унищожи. Той поставил детската мечта на достойно място в своята ледена пещера. На това място, той усещал неприятна топлина, която по неизвестна за него причина, той не желаел да заличи. Минали години, в които той продължавал да краде чуждите мечти. Всяка вечер когато се прибирал, той минавал покрай детската мечта и се сещал за това дете. Всяка вечер, докато един ден... когато той се прибирал, на това място нямало нищо. Нали знаете, че мечтите на човек, умират само когато той умре. Той на момента осъзнал какво е станало и просто отминал мястото,
седнал озадачен в пещерата си и за пръв път... той мислил за другите. Не за другите, а за това малко момиченце, той почувствал суровата вина изпиваща кръвта му. За пръв път той чувствал нещо различно от брутален егоизъм. Така, черният демон тихо и спокойно, потънал в мислите си, умрял сам самичък в тъмната пещера, давейки се в замръзналите си сълзи. Той осъзнал, че не може да краде чуждите мечти, те не могат да му помогнат, те помагат на хората чийто творение са...
__________________________________________
Една година има 365 дни, през които можеш да учиш.
Kато махнем 52 недели ти остават 313.
През лятото има 50 дни, през които е много горещо за да учиш така че ти остават 263.
Спиш по 8 часа, което прави 122 дена, тоест вече си със 141.
Ако си дадеш 1 час на ден, за да правиш каквото ти харесва, губиш още 15 и оставаш със 126.
По 2 часа хабиш за ядене, по този начин използваш 30 дни. Остават ти 96.
Хабиш 1 час на ден в разговори с приятели и роднини, това ти отнема още 15. Оставаш с 81
Изпити и тестове като минимум ти отнемат 35 дена от годината, така че остават само 46.
Изваждаме приблизително 40 дни за почивки и празници, оставаш само с 6.
Да кажем, че минимум 3 дни си болен, така остават 3 дни, в които да учиш.
Да кажем, че излизаш само 2 дни.
Остава 1, но този единствен ден е рождения ти ден, така че...
Извод : yченето е безсмислено
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
.......Да бъдеш МАЙКА ........... ТИ беше на 1 година... ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше... Отблагодари й се, като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи... ТИ беше на 2 години... ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено... Отблагодари й се, като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше... ТИ беше на 3 години... ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб... Отблагодари й се, като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти... ТИ беше на 4 години... ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш... Отблагодари й се, като изрисува и надраска всичките стени вкъщи... ТИ беше на 5 години... ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш... Отблагодари й се, като нагази още в първата локва, която ти попадна... ТИ беше на 6 години... ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище... Отблагодари й се, като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там... ТИ беше на 7 години... ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи... Отблагодари й се, като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите... ТИ беше на 9 години... ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано... Отблагодари й се, като не учи нотите нито ден... ТИ беше на 10 години... ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти... Отблагодари й се, като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш... ТИ беше на 11 години... ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино... Отблагодари й се, като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”... ТИ беше на 12 години... ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми... Отблагодари й се, като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи... ТИ беше на 15 години... ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина... Отблагодари й се, като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там... ТИ беше на 17 години... ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града... Отблагодари й се, като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване... ТИ беше на 19 години... ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа... Отблагодари й се, като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше... ТИ беше на 21 години... ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти... Отблагодари й се, като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”... ТИ беше на 22 години... ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти... Отблагодари й се, като й поиска пари за обиколка на Европа... ТИ беше на 24 години... ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година... Отблагодари й се, като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това... ТИ беше на 25 години... ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка... Отблагодари й се, като се пренесе да живееш на другия край на света... ТИ беше на 30 години... ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето... Отблагодари й се, като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи... ТИ беше на 40 години... ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина... Отблагодари й се, като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона... ТИ беше на 50 години... ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва. Отблагодари й се, като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца... И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ... В този миг всичко, което до тогова ти се е искало да направиш за НЕЯ но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върхуТЕБ като мълния! И пареща болка раздира сърцето ти... Затова, ако все още ТЯ е до ТЕБ, СЕГА я обичай по-силно от всякога! И направи така, че ТЯ да го почувства... Защото ТЯ го заслужава, повече от всеки друг в живота ти!!! ТЯ - ТВОЯТА МАЙКА!...
Мъжът е рай, мъжът е сила, но знай жена го е родила.
ад смалчаните полета,Джъстин бяга по гащета,а след него фенки тичат да го разсъбличат!Дзън-дзън/4/да го разсъбличат! :D
Майли е по-изящтна от картина.
Justin е сянка в горещото лято.
Деми e по-скъпоценна от злато.
Селена е по-сладка от шоколад
Деми е символът на града.
Деми е най-яката певица на СВЕТА.
Живота ми без Justin е изгубен! Живота ми без Деми е провал!
Селена е това което имам!
Майли e моя идеал!
I love Demzie,Justin,Mileyz and Selly!♥ LOVE YA ^_^
Image and video hosting by TinyPic
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
..:::ДяВоЛ:::...
Живял някога, на края на света, самотен демон. Живял той сам, сам самичък в своята пещера, там накрая на света, из ледената пустош, сам в тъмната ледена пещера. Всяка нощ излизал той, летял по света и от всеки щастлив човек крадял по някоя мечта, мечта която подържа щастието на този човек. Но не за да ги продава или да се облагодетелства от тях, той просто не можел да мечтае, сърцето му било от лед и той никога не можел да почувства красотата на една мечта, било то сбъдната или не. Един ден, но по-точно нощ, той отишъл при едно малко момиче, което живеело в сиропиталище, само, сред всичката грозота на околния свят. Демонът се изненадал, че това невинно дете, има само една единствена мечта. "Нормално е за дете да има милиони ненужни наивни мечти, който даже не осъзнава колко глупави са и ненужни!" - помислил си той, но това траело само миг, който попаднал в забрава още в последвалият го миг, когато демонът отнел тази невинна мечта от невинното създание, което лежало свито на топка в тъмното и си сънувало мечтата. Той полетял из небесата отново, върнал се в своето убежище на самотата. Там той разбрал, че единствената мечта на това дете е била "Нека някой ме обича, нека някой ми даде любовта си..." той се озадачил, но усетил просто остро пронизваща болка в леденото си сърце, не искал да запази тази мечта за себе си, той не искал любов, но не могъл да я върне вече. Чувството което усетил с цялото си фантомично тяло не бил усещал той преди, не го познавал, но и не желаел да го унищожи. Той поставил детската мечта на достойно място в своята ледена пещера. На това място, той усещал неприятна топлина, която по неизвестна за него причина, той не желаел да заличи. Минали години, в които той продължавал да краде чуждите мечти. Всяка вечер когато се прибирал, той минавал покрай детската мечта и се сещал за това дете. Всяка вечер, докато един ден... когато той се прибирал, на това място нямало нищо. Нали знаете, че мечтите на човек, умират само когато той умре. Той на момента осъзнал какво е станало и просто отминал мястото,
седнал озадачен в пещерата си и за пръв път... той мислил за другите. Не за другите, а за това малко момиченце, той почувствал суровата вина изпиваща кръвта му. За пръв път той чувствал нещо различно от брутален егоизъм. Така, черният демон тихо и спокойно, потънал в мислите си, умрял сам самичък в тъмната пещера, давейки се в замръзналите си сълзи. Той осъзнал, че не може да краде чуждите мечти, те не могат да му помогнат, те помагат на хората чийто творение са...
__________________________________________
Една година има 365 дни, през които можеш да учиш.
Kато махнем 52 недели ти остават 313.
През лятото има 50 дни, през които е много горещо за да учиш така че ти остават 263.
Спиш по 8 часа, което прави 122 дена, тоест вече си със 141.
Ако си дадеш 1 час на ден, за да правиш каквото ти харесва, губиш още 15 и оставаш със 126.
По 2 часа хабиш за ядене, по този начин използваш 30 дни. Остават ти 96.
Хабиш 1 час на ден в разговори с приятели и роднини, това ти отнема още 15. Оставаш с 81
Изпити и тестове като минимум ти отнемат 35 дена от годината, така че остават само 46.
Изваждаме приблизително 40 дни за почивки и празници, оставаш само с 6.
Да кажем, че минимум 3 дни си болен, така остават 3 дни, в които да учиш.
Да кажем, че излизаш само 2 дни.
Остава 1, но този единствен ден е рождения ти ден, така че...
Извод : yченето е безсмислено
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
.......Да бъдеш МАЙКА ........... ТИ беше на 1 година... ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше... Отблагодари й се, като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи... ТИ беше на 2 години... ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено... Отблагодари й се, като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше... ТИ беше на 3 години... ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб... Отблагодари й се, като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти... ТИ беше на 4 години... ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш... Отблагодари й се, като изрисува и надраска всичките стени вкъщи... ТИ беше на 5 години... ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш... Отблагодари й се, като нагази още в първата локва, която ти попадна... ТИ беше на 6 години... ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище... Отблагодари й се, като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там... ТИ беше на 7 години... ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи... Отблагодари й се, като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите... ТИ беше на 9 години... ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано... Отблагодари й се, като не учи нотите нито ден... ТИ беше на 10 години... ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти... Отблагодари й се, като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш... ТИ беше на 11 години... ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино... Отблагодари й се, като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”... ТИ беше на 12 години... ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми... Отблагодари й се, като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи... ТИ беше на 15 години... ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина... Отблагодари й се, като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там... ТИ беше на 17 години... ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града... Отблагодари й се, като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване... ТИ беше на 19 години... ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа... Отблагодари й се, като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше... ТИ беше на 21 години... ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти... Отблагодари й се, като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”... ТИ беше на 22 години... ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти... Отблагодари й се, като й поиска пари за обиколка на Европа... ТИ беше на 24 години... ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година... Отблагодари й се, като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това... ТИ беше на 25 години... ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка... Отблагодари й се, като се пренесе да живееш на другия край на света... ТИ беше на 30 години... ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето... Отблагодари й се, като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи... ТИ беше на 40 години... ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина... Отблагодари й се, като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона... ТИ беше на 50 години... ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва. Отблагодари й се, като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца... И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ... В този миг всичко, което до тогова ти се е искало да направиш за НЕЯ но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върхуТЕБ като мълния! И пареща болка раздира сърцето ти... Затова, ако все още ТЯ е до ТЕБ, СЕГА я обичай по-силно от всякога! И направи така, че ТЯ да го почувства... Защото ТЯ го заслужава, повече от всеки друг в живота ти!!! ТЯ - ТВОЯТА МАЙКА!...
Следвай
2
Потребителят все още няма качено съдържание.