xdanix1

Аз съм от хората, които винаги прощават, въпреки че не забравят и от тези, които често са наранявани, но винаги продължават с усмивка напред!
" Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание.
Още щом напусне гнездото си, тя търси трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия и остър шип, за да умре... Извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка.... Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече.
НО НИЕ - КОГАТО НИЕ ЗАБИВАМЕ ШИПА В ГЪРДИТЕ СИ, ЗНАЕМ. РАЗБИРАМЕ. И ВСЕ ПАК ГО ПРАВИМ. ВСЕ ПАК ГО ПРАВИМ ....!"
cool
Инфо