дузина. Работя здраво, не през куп за грош. Забравих за родината си мила в стремежа си да стана по-богат. Жената, дето беше ме родила, отдавна вече е на оня свят. Баща си не познавам, бил битанка. Издъхнал във Врачанския затвор. За пустите пари ограбил банка. Намушкали го с нож в пиянски спор. Ожених се. Родиха се децата. Животът ни във времето е миг. Живеех като чужденец там в щата, ругаех все на български език. Жена ми бе добра американка. Жена такава си е чист късмет. Обичаше ме, беше моя сянка. В дома ни имаше уют и ред. Гордеех се с две сладки дъщерички, с прекрасен син, с приятели добри. Наричаха ме Българина всички, щастлив, усмихнат, будех се в зори. Така живеех в радост и богато, животът ми сервираше десерт, до паметния божи ден, когато жената ме заведе на концерт. Дочула, че и български артисти участват в музикалното турне и пожелала с помисли най-чисти да ме зарадва мъничко поне. Завесата се вдигна. Писна гайда. Заудря тъпан. Нещо в мен се сви. И като лъв, завърнал се сред прайда, аз гледах как хорото се изви. Напет гайдар засвири ръченица. Кръвта ми като луда заигра. Понесоха се момък и девица. Родината в душата ми изгря. България с играта е прочута. Той скачаше напред като елен. Тя ситнеше назад като кошута. Усещах как вулкан бушува в мен. Видях Балкана, родната си къща, нахлу в разтворените ми гърди природата омайна, вездесъща и сякаш че отново се родих. Сълзите бликаха сами в очите. Аха, да заридая чак на глас! Треперех като лист пред красотите! България тук виждах само аз. Разтапях се в усмивката на мама, бях пак безгрижно весело дете и радост като океан голяма усещах как в душата ми расте. Жената гледаше ме с изненада, но можеше ли тя да разбере, за българското в този щат аз страдах, едва сега го проумях добре. България е майката светица, родината най-свидна на света! Тогава българската ръченица пред мене бъдещето начерта. Видях се като старец белобради, завърнал се при родния Балкан, там с внуци палави дърво да сади. Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!
~♥
Прибирам се от училище. Мама и малкото ми братче ме посрещат. Мама е учител по история, но не може да намери работа. Мисля си как е възможно човек да иска да работи,а да не му позволяват. Мисля си за много неща. Госпожата казва, че съм замислено дете.Сядам на дивана да си почина и пак се замислям. Днес учихме за хан Аспарух – първият. Той е създал нашата държава. Но колко трудности е преодолял, за да го направи! Бил един от петимата синове на хан Кубрат, владетеля на Стара Велика България, която се намирала далече, далече от днешната ни земя. Завоеватели нападнали държавата. Хан Кубрат събрал синовете си, казал им да поведат народа на поход и да потърсят нова земя, но да не се разделят. И госпожата често ни повтаря да не се разделяме в класа на групи, да не се обиждаме, а да си помагане. Сигурно това е предписание за успех!
Но Аспарух и братята му се разделят. Много труден път изминава той със своите българи. Намира за тях плодородна и красива земя, нашата земя. Много битки води, за да защити народа си. Смел и силен войн бил той, но и мъдър дипломат. Успял да се съюзи със славянските племена, които вече живеели на избраната от него земя.
Седя и си мисля колко много и колко тежки трудности е преодолял! Трябва много да е вярвал в себе си и да е имал силна воля. Искам поне мъничко да приличам на него, защото и на мен понякога ми е много, много трудно…
Хан Аспарух загинал в битка, но аз си го представям как стои изправен в равнината и гледа в бъдещето, гледа нас. Ядосан ни е. Чувам гласа му: „Българи, каkво правите? Запретнете ръкави, почистете България, прегърнете я, направете я по-силна и по-богата! Изтрийте сълзите на възрастните хора, пазете децата”! Но чува ли го някой? Мисля си… Ето Дарин, който направил проекта „Уча се”, помогнал на много ученици, казват. Ами момчето от детския дом, което спасило друго дете от пропаст в скалите, без да се уплаши, сигурно силно вярвало в себе си като нашия първи хан! Татко каза, че боксьорът с име на български хан отказал да печели наградите си за чужда държава. Те сигурно чуват гласа на хан Аспарух! Искам много, много хора да го чуят и да не напускат България! Аз няма да отстъпя пред трудностите и ще остана в най-хубавата, аспаруховата земя!
~♥
Всичко можем да променим , стига да сме заедно !!! не червени и сини, не ,леви и десни , не стари и млади, Единни !!! Заедно!!!!
В комплект гледаме лайната , заедно ще пуснем водата !!!!