Gibraltar / Гибралтар - пътепис

Едно прекрасно пътешествие из слънчева Андалусия и различния Гибралтар

Вече облекчени и тотално развеселени насочихме погледите си към Гибралтар. Пътят до там... Ах, пътят към Гибралтар бе вълшебство от редуващи се диапозитиви на слънчеви пасторални картинки, които може да нарисува само най-Велико съзнание. Разстелени златни полета като прясно бухналата питка на баба, а върху й - забучени трикрили колоси напористо се опитват да докопат белите захарни памуци, които примамват осмислят съществуванието си реейки се небрежно из висините и попивайки погледи, птици, въздишки.

В Гибралтар ни посрещна колона от чакащи да преминат границата му. Явно се налагаше да влезем бавно там. И по-добре. Трябваше да се настроим на други честоти. Физическата граница е една стъпка. Но емоционалната, битовата, културната, енергийната... тя е цяла планина. С океан пред нея. Лесно преминахме първата граница, но другата се оказа трудна за преодоляване, когато не се настроиш на честотите. Действително енергията в Гибралтар се различаваше от другите места, на които носихме в дробовете си в последните пет дни. Ритъмът, честотата беше друга. Усещаше се и английското присъствие. Архитектурата стана по-строга, точно в техния дух, нямаше толкова много цветя така типични за южната част на Испания. След лекотата на Андалусия групата като цяло усети тежест на това място. Аз лично се чувствах комфортно. Може би съм успяла да се настроя на тамошния ритъм или нещо друго.

-----------------------
Цялото приключение в Андалусия и Гибралтар можеш да прочетеш тук: http://pozhelaimi.com/patepisi/andalusiya

-----------------------
Текст и снимки: Деница Ябълкарова