0
denitsayabalkarova
Следвай
13
Един вълшебен юлски ден в Маастрихт / Lovely July day in Maastricht
442
08.01.2017
Из пътеписа: "Три грации и един Андре Рийо в Маастрихт"
"Още със слизането от колата ми се завъртя спиралата около пъпа. Имаше нещо във въздуха, което запърха в мен. Усетих го много свое. Рождено свое. Уютно свое. Като "вкъщи" свое. И тогава една от девойките го изрече - миришеше на липа. Цялото ми същество плуваше в липовия аромат и тържествуваше. Понесе ме едновременно и в друго, паралелно измерение. Ето в този дух тръгнахме по улиците на Маастрихт.
Посрещнаха ни къщи с цветни дворове и всеки eдин, ама без изключение, ни радваше с присъствието на омайните лавандули. Съвсем естествено като на игра придобих нов рефлекс - минавайки край лилавите цветове заравям ръка, пръстите ми изиграват бурно танго с цветчетата, а после поднасям аромата им към другите ми сетива ღ Наръсвам душата си с лилава любов.
Краката ни понесоха из малките павирани улички, потопиха ни в спокойния ритъм на живота им, в белите, кафевите, жълтите, сините им кафенета с живи цветя по стените и масите, огромните велопаркинги, в които се изисква добре развихрено въображение да си намериш колелото, а и да го изнесеш от там, крачетата ни отведоха по мостове, от които пуснахме въздишки по корабите, птиците и някои прелитащи над нас човеци в цветен балон, отведоха ни към паркове пълни с живот - с хора в природата и природа в хората, към камбанния звън на катедралите, винаги намиращ пътя към душите. Благодаря ви крачета. Прекрасно преживяване, в което като букет иглики се настанихме сред избуяли ружи. Ах, колко са високи тез' холандци!"
Целия пътепис можете да намерите тук: www.pozhelaimi.com
"Още със слизането от колата ми се завъртя спиралата около пъпа. Имаше нещо във въздуха, което запърха в мен. Усетих го много свое. Рождено свое. Уютно свое. Като "вкъщи" свое. И тогава една от девойките го изрече - миришеше на липа. Цялото ми същество плуваше в липовия аромат и тържествуваше. Понесе ме едновременно и в друго, паралелно измерение. Ето в този дух тръгнахме по улиците на Маастрихт.
Посрещнаха ни къщи с цветни дворове и всеки eдин, ама без изключение, ни радваше с присъствието на омайните лавандули. Съвсем естествено като на игра придобих нов рефлекс - минавайки край лилавите цветове заравям ръка, пръстите ми изиграват бурно танго с цветчетата, а после поднасям аромата им към другите ми сетива ღ Наръсвам душата си с лилава любов.
Краката ни понесоха из малките павирани улички, потопиха ни в спокойния ритъм на живота им, в белите, кафевите, жълтите, сините им кафенета с живи цветя по стените и масите, огромните велопаркинги, в които се изисква добре развихрено въображение да си намериш колелото, а и да го изнесеш от там, крачетата ни отведоха по мостове, от които пуснахме въздишки по корабите, птиците и някои прелитащи над нас човеци в цветен балон, отведоха ни към паркове пълни с живот - с хора в природата и природа в хората, към камбанния звън на катедралите, винаги намиращ пътя към душите. Благодаря ви крачета. Прекрасно преживяване, в което като букет иглики се настанихме сред избуяли ружи. Ах, колко са високи тез' холандци!"
Целия пътепис можете да намерите тук: www.pozhelaimi.com
Виж повече
Виж по-малко