Paul Simon & Art Garfunkel - Sound of silence

ЗВУКЪТ НА ТИШИНАТА

Здравей, мой стари приятелю мрак,
дойдох да поговоря с тебе пак,
защото някакво видение пося
в съня ми свойте странни семена,
това видение остава досега
дълбоко някъде заровено в ума
сред звук на мъртва тишина.

В съня си тревожен самотно вървях
по улички тесни, покрити с паваж,
под ореола на улична крушка
от студ и от влага в яката се гушех,
когато внезапно неонов проблясък
разцепи нощта и очите ми сряза,
докосвайки звука на тишината.

И в тази гола светлина видях аз
как десет хиляди души вървяха.
Хора, говорещи без нищо да казват,
хора, слушащи без всъщност да чуват,
хора, пишещи песни, които не пеят,
и никой от тях така и не смее
на тишината звука да преодолее.

"Глупаци", казах им, "Така и не разбрахте,
че тишината като тумор се разраства.
Послушайте думите ми и ще научите,
вземете оръжията ми и ще сполучите."
Но като дъжд мойте думи се стекоха
и в извора на тишината отекнаха.

И хората все тъй се молеха и кланяха
на бога неонов, който те си направиха.
А знакът блесна със предупреждение
и думите оформиха се в изречение,
което казваше: "Словата на пророците
написани върху стените на метрото са,
четат се върху всяка жилищна фасада."
И шепнат се във звуците на тишината.