Църквата Св. Петка в Пазарджик (1852 г.)

Около 1850 г., в малката „Ени махала", намираща се в източния край на гр. Пазарджик, на левия бряг на река Марица, която била заселена повече с турци и по-малко с българи. В българите се зародило пламенно желание и те да имат свой молитвен дом / храм /. През 1851 г. бил отправен апел за набиране на средства за изграждане на храм.
За да се построи храм тогава, било необходимо да се получи специално разрешение – ферман от турската власт. Такъв нямало.
През 1852 г, след много труд и мъки, шепа българи от „Ени махала“ казано на български Новата махала, в Пазарджик, построили малка еднокорабна църква с едно дървено кубе в средата на покрива. Размерите на храма били 10 метра широчина и 24 метра дължина, а с арките 15 метра на 24 метра.
Преданието разказва, че това място било на бея на града. Жената на бея заболяла от очна болест и никакви лекари, нито знахари могли да я изцерят. Една вечер болната беица сънувала сън, в който ѝ се казало, че ако направи храм на посоченото място и ако в храма се изкопае кладенец, водата му ще бъде свята и който си измие очите с тази вода, ще оздравее. Беят подарил това място на християните – българите от махалата „Ени махала“. На това място, българите изградили храм и го нарекли „Света Петка“, а от изкопания кладенец бликнала вода. Беицата измила очите си и оздравяла.
В този малък молитвен дом се отбивал на богослужение Апостолът на Свободата – Васил Левски. Понякога, Левски притежавал хубав глас и ходел до малката църква „Света Петка“, за да се черкува, дори пеел като псалт. В сградата на южната стена – част на църковния двор имало врата, която сега е зазидана, през която Васил Левски влизал в храма и изчезвал незабелязано.
Храмът е обявен за паметник на културата.