0
gongbg
Следвай
1360
Една подадена ръка: Сирак намери светлина във Витоша Бистрица
4 820
19.10.2017
Футболът наистина е повече от игра.
Александър Божилов не е име, което ще срещнете, когато гледате мачовете на Витоша Бистрица.
Но от известно време, Александър е сърцето на Витоша Бистрица.
Той е момчето за всичко в отбора от покрайнините на София. "Кръгъл сирак съм, юношеските ми години бяха свързани с много проблеми. Баба ми бе много силен човек, тя ме гледаше и ми помагаше в живота," сподели пред камерата на DIEMA SPORT Александър.
Житейската история на младия мъж не е лека, с много удари, които го отвеждат на стадиона в Бистрица.
"Мислите на такова момче са доста объркани, лесно е да тръгнеш по лош път. Но в един момент осъзнаваш, че трябва да излезеш от тинята, да си стъпиш на краката. Или продължаваш с живота си, или спираш с всичко."
"В съблекалнята правеха ремонт, дойдох като общ работник. Домакинът видя, че се раздавам с работата и ми предложи да остана."
"Когато исках да се променя, да изляза от средата, в която живеех, се затварях вкъщи пред компютъра, това ми стана страст."
"Искам да обиколя света, да пътувам. Отчасти в момента си реализирам мечтата, обикалям из България. Другата година искам да направя обиколка на Европа. Искам да гледам малко известни забележителности, да видя обиколката в града как е. Пътят Ел Камино в Испания ми е мечта."
Слънцето вече огрява лицето на Александър в Бистрица.
"Тук в отбора няма хора втора ръка. Всички са равни. Семейство сме. Имаме наша си къща, всеки върши нещо за тази къща, всеки гледа да помага на другия," завършва младият мъж.
Александър Божилов не е име, което ще срещнете, когато гледате мачовете на Витоша Бистрица.
Но от известно време, Александър е сърцето на Витоша Бистрица.
Той е момчето за всичко в отбора от покрайнините на София. "Кръгъл сирак съм, юношеските ми години бяха свързани с много проблеми. Баба ми бе много силен човек, тя ме гледаше и ми помагаше в живота," сподели пред камерата на DIEMA SPORT Александър.
Житейската история на младия мъж не е лека, с много удари, които го отвеждат на стадиона в Бистрица.
"Мислите на такова момче са доста объркани, лесно е да тръгнеш по лош път. Но в един момент осъзнаваш, че трябва да излезеш от тинята, да си стъпиш на краката. Или продължаваш с живота си, или спираш с всичко."
"В съблекалнята правеха ремонт, дойдох като общ работник. Домакинът видя, че се раздавам с работата и ми предложи да остана."
"Когато исках да се променя, да изляза от средата, в която живеех, се затварях вкъщи пред компютъра, това ми стана страст."
"Искам да обиколя света, да пътувам. Отчасти в момента си реализирам мечтата, обикалям из България. Другата година искам да направя обиколка на Европа. Искам да гледам малко известни забележителности, да видя обиколката в града как е. Пътят Ел Камино в Испания ми е мечта."
Слънцето вече огрява лицето на Александър в Бистрица.
"Тук в отбора няма хора втора ръка. Всички са равни. Семейство сме. Имаме наша си къща, всеки върши нещо за тази къща, всеки гледа да помага на другия," завършва младият мъж.
Виж повече
Виж по-малко