Следвай
1395
Весела Братоева - първата жена треньор в мъжкия волейболен елит
3 293
30.10.2018
Весела Братоева се превърна в първата жена треньор в елита на мъжкия ни волейбол. Дни преди началото на новия сезон тя застана начело на новака Дея. Въпреки многото коментари, самата тя не приема това като нещо историческо – дори напротив.
„Историческо със сигурност не. Не знам откъде идва вълнението. Не съм във волейбола от вчера, така че историческо не. Няма, защото никой не е решил да опита, а не защото жените не могат да бъдат треньори в Суперлигата”, споделя Братоев.
Въпросът как една жена се оправя с толкова различни мъжки характери намира своя отговор в годините работа с различни младежки формации. Именно младежкият ентусиазъм е едно от предимствата на амбициозния бургаски тим. Това, наред с натрупаните знания, дават увереност на Весела Братоева, че ще се справи с трудната задача.
„Не мисля, че е трудно. Имам братя, братовчеди. Имахме само женска котка. Жени, мъже, хората са хора. Жените са много по-старателни, точни. Мъжете са по-силни физически и си позволяват повече волности. От там нататък всичко е въпрос на настройка и като свикнеш, няма нищо странно.”
„Не мога да кажа, дали моето мислене е женско или мъжко. Мисля, че треньорите разсъждават по един и същ начин за играта. Може би съм по-снизходителна и търпелива. Но съм сигурна, че има и такива мъже, едва ли има разлика.”
„Колко знания имам, ще видим. Аз не се съмнявам в себе си. Освен, че съм единствената жена, съм и най-младият треньор. Не мисля, че ми липсват знания и опит.”
Миналият сезон е един от най-приятните за Весела Братоева в личен план. Като треньор в школата на Дея тя имаше възможност да е по-близо до своите братя Георги и Валентин, постигнали златен дубъл с тима на Нефтохимик.
„Ние сме доста близки, макар че те двамата са по-близки. Понякога се виждаме рядко. Съветваме се, но сме самостоятелни и другите го подкрепят.”
„Много често сме били в различни отбори. Включително и майка ни беше в Левски. Тогава бяхме четиримата, но е интересно и когато сме в различни отбори. Има шегички.”
В годините Георги и Валентин Братоеви си създадоха репутация на хора, които трудно понасят несправедливостта и това им е навличало проблеми. От тяхната сестра не трябва да очакваме нищо по-различно.
„Приличаме си много, може би е фамилно. Може би затова мога да се занимавам с мъже. Ние сме много отворени. Ако мисля нещо, си струва да бъде казано.”
Превърнал се в голяма любов, волейболът заема централно място в семейство Братоеви.
„Първопричината е мама. Тя е известна като Надя Велева във волейбола. Не сме вкарвани на сила в залата. Може би ако мама беше баскетболистка, щяхме да сме такива, но за нас беше отреден волейбола.”
„Дните ми без волейбол много често минават с тях. В Бургас свободното време се прекарва хубаво, защото се ходи на плаж. Обичам да чета, темата избива на волейбол.”
И така – с жена треньор и много млади състезатели Дея Волей се радва на първия си сезон в Суперлигата. А Весела Братоева и хората от ръководството няма да оставят амбициите за развитие на клуба.
„Надяваме се да играем добре, да не сме боксова круша и да изпълним целта да не изпаднем, защото реалната ни цел е това.”
„Амбициите се простират много далеч. В клуба сме хора с големи мечти. Имаме воля и характер, за да си догонят целите. Все хора, които не изоставят нищо. Ще е много трудно. Няма как да стане за един-два дни. Със сигурност няма да се откажем.”
„Историческо със сигурност не. Не знам откъде идва вълнението. Не съм във волейбола от вчера, така че историческо не. Няма, защото никой не е решил да опита, а не защото жените не могат да бъдат треньори в Суперлигата”, споделя Братоев.
Въпросът как една жена се оправя с толкова различни мъжки характери намира своя отговор в годините работа с различни младежки формации. Именно младежкият ентусиазъм е едно от предимствата на амбициозния бургаски тим. Това, наред с натрупаните знания, дават увереност на Весела Братоева, че ще се справи с трудната задача.
„Не мисля, че е трудно. Имам братя, братовчеди. Имахме само женска котка. Жени, мъже, хората са хора. Жените са много по-старателни, точни. Мъжете са по-силни физически и си позволяват повече волности. От там нататък всичко е въпрос на настройка и като свикнеш, няма нищо странно.”
„Не мога да кажа, дали моето мислене е женско или мъжко. Мисля, че треньорите разсъждават по един и същ начин за играта. Може би съм по-снизходителна и търпелива. Но съм сигурна, че има и такива мъже, едва ли има разлика.”
„Колко знания имам, ще видим. Аз не се съмнявам в себе си. Освен, че съм единствената жена, съм и най-младият треньор. Не мисля, че ми липсват знания и опит.”
Миналият сезон е един от най-приятните за Весела Братоева в личен план. Като треньор в школата на Дея тя имаше възможност да е по-близо до своите братя Георги и Валентин, постигнали златен дубъл с тима на Нефтохимик.
„Ние сме доста близки, макар че те двамата са по-близки. Понякога се виждаме рядко. Съветваме се, но сме самостоятелни и другите го подкрепят.”
„Много често сме били в различни отбори. Включително и майка ни беше в Левски. Тогава бяхме четиримата, но е интересно и когато сме в различни отбори. Има шегички.”
В годините Георги и Валентин Братоеви си създадоха репутация на хора, които трудно понасят несправедливостта и това им е навличало проблеми. От тяхната сестра не трябва да очакваме нищо по-различно.
„Приличаме си много, може би е фамилно. Може би затова мога да се занимавам с мъже. Ние сме много отворени. Ако мисля нещо, си струва да бъде казано.”
Превърнал се в голяма любов, волейболът заема централно място в семейство Братоеви.
„Първопричината е мама. Тя е известна като Надя Велева във волейбола. Не сме вкарвани на сила в залата. Може би ако мама беше баскетболистка, щяхме да сме такива, но за нас беше отреден волейбола.”
„Дните ми без волейбол много често минават с тях. В Бургас свободното време се прекарва хубаво, защото се ходи на плаж. Обичам да чета, темата избива на волейбол.”
И така – с жена треньор и много млади състезатели Дея Волей се радва на първия си сезон в Суперлигата. А Весела Братоева и хората от ръководството няма да оставят амбициите за развитие на клуба.
„Надяваме се да играем добре, да не сме боксова круша и да изпълним целта да не изпаднем, защото реалната ни цел е това.”
„Амбициите се простират много далеч. В клуба сме хора с големи мечти. Имаме воля и характер, за да си догонят целите. Все хора, които не изоставят нищо. Ще е много трудно. Няма как да стане за един-два дни. Със сигурност няма да се откажем.”
Виж повече
Виж по-малко