Моралес: За мен ЦСКА беше и си остава мечтата

Някога футболист на ЦСКА, а сега треньор в детско-юношеската школа на клуба – това е Даниел Моралес. Бразилецът е добре познато име по родните терени, а за предаването „Преди кръга” говори надълго и нашироко за своята голяма „червена” любов, трудностите в първите си дни като футболист на българска земя и дните като помощник на Стамен Белчев в първия тим на „Армията”.
„Както винаги, работя с голямо удоволствие – и с големите, и с по-малките деца. Във всеки набор има дете, което показва талант да се развие и което един ден може да стигне до мъжкия тим”, коментира Моралес.
„При мен сега е повече преподаване, повече работя върху психиката им. Трябва да те разберат децата. Трябва да научат основните принципи на играта. Ако идваме и само им пускаме топката и раздаваме потници, какво им даваме на тези деца? Няма файда от това нещо.”
„Как започна всичко за мен? Дойдох в България през 2003 година, много студено ми беше. Влизам в съблекалнята и се обличам. Влизат Златко Янков и треньорът Огнян Ралев, който казва: „Ще ви представя един бразилец, който сега е измежду вас. Ще бъде от нашия отбор”. Всички започнаха да се оглеждат и да се чудят къде е този бразилец. Видяха тогава един бял бразилец и казаха: „А, този не е бразилец, този е руснак”. И оттам много истории.”
„Беше трудно начало, защото моят английски език е слаб и не можех да контактувам с никого. Почва тренировката, а не мога да си взема това, което ми трябва. А и те не ме разбирах. Обещах на себе си, че за 20 дни ще науча поне 150-200 думи. На 15-ия ден започнах да разговарям малко с колегите и треньорите в „нафтата”.”
„Когато виждаш, че даден човек – няма значение дали е бял, черен, червен, дали е от Бразилия или Африка – има интерес към културата, към езика, това е задължително. Не можем да идваме и да говорим на английски език. Трябва да уважаваме българския език. Всички казват, че футболният език е универсален. Не! За мен не е едно и също. Не и ако уважаваш България, ако уважаваш хората, които ти дават шанс.”
„Как се стигна до ЦСКА? През 2003-а година, когато дойдох в Нефтохимик, последният ми мач за сезона беше срещу ЦСКА на „Армията”. Тогава чух песента „Сърца червени, сърца милиони”. На себе си обещах, че един ден искам да играя в този отбор. Видях публиката, те бяха станали шампиони и си казах – тук е мечтата. През 2006-а преминах от Черно море в ЦСКА. Нямах много мачове с екипа на ЦСКА, това е друга тема вече. Песента обаче ме вдъхновява, когато и да я чуя. Пускам я и на дъщеря си.”
„Тогава Ясен Петров (треньор на Черно море по онова време – б.р.) ме повика и ми каза: „Дани, аз искам да останеш. От теб започва селекцията. Трябва обаче да знаеш само едно: когато ЦСКА те извика, няма никой да те спре”. Пламен Марков ме е харесал и ме е поискал. С голямо удоволствие играх и защитавах фланелката, емблемата ЦСКА. Тогава не знаех, че един ден, когато приключа като футболист, отново ще се завърна на „Армията”. Върнах се и започнах работа с малките. Ако Бог ме благослови, ще получа шанс и в мъжкия тим.”
„Когато Стамен Белчев ме покани за помощник, ми каза, че до края на полусезона остават 4 мача. „Трябва да ги изиграем, да си свършим работата като професионалисти, а оттам нататък нищо не се знае”, рече той. След това стана така, че Стамен подписа нов договор, а отборът за много кратко време изигра добри мачове и си вдигна нивото. Постигна победи не само над Лудогорец, но и над Левски с категорично надиграване на съперника. Това беше много хубаво. Когато човек идва отдолу – от академия или втория отбор – хората понякога се съмняват в качествата. Стамен показа, че има качествата за треньор, показа, че може да води ЦСКА. След това знаете как се разви историята.”
„Конкуренцията в сегашния състав винаги е полезна. Сега почти на всеки пост има по двама различни състезатели. Това само може да вдигне нивото”, добави още Моралес.