Илиана Раева: Има много по-големи от мен, но аз се гордея с постигнатото

Президентът на българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева даде пространно интервю за предаването „Събуди се” по NOVA. В него Раева направи много равносметки както в професионален, така и в личен план, като демонстрира и смиреност с признанието, че в нейния спорт има много по-големи имена от нея.
„Аз съм един щастлив човек, една осъществена спортистка, жена, съпруга и вече баба. В годините така си подбирах мечтите и желанията, че вървях непрекъснато, сблъсквайки се със себе си. Усетих моите големи емоции, моето голямо его и започнах да го култивирам”, каза Раева пред NOVA.
„Аз много харесвам много успелите хора, шампионите, ярките характери. Ако не беше моето его, може би хората щяха да ме унищожат. Славата има две лица – от „осанна” до „разпни го”. Когато станах част от живота на един известен футболист, срещнах такава омраза. Имаше един случай, когато фенове ни нарязаха гумите на колата. Аз стоях вътре и не можех да повярвам.”
„После през годините, когато се случваха трудни ситуации, именно славата ми помогна да премина през тях. Жестокостта е славата.”
„Не съм платила цена, а бях щедро възнаградена за това, което преживях. За мен трябваше да е препълнена залата, за да се състезавам и играя. Получих такива големи емоции, докато се състезавах. Много обичах да играя за треньора си Нешка Робева. Тя беше много плашлива като млад треньор и затова аз си казах, че ще играя така, че да я накарам да полети.”
„Аз съм много суетна и бях много щастлива, когато ме нарекоха „кралица” в Амстердам. Тогава го приех като нещо, което толкова много съм заслужила.”
„С Нешка сме много различни като характери, но много еднакви по отношение на това как да се работи. За 25 години никога не съм я нападала публично. Винаги тя ме е нападала, но аз не мълчах и винаги отговарях. Да, може би това е любов. Просто сме две планети с тази жена. Винаги ще я уважавам за това, което ми е дала.”
„2016-а бе най-страшната година за мен – вулкан, цунами, всичко, което може да помете душата на един човек. Тази година можеше да ме изпепели, просто да ме няма. Третото място от Олимпийските игри… нямам думи да го опиша. Никога не бих могла да изразя с думи това чувство.”
„Случилото се с Цвети Стоянова беше много тежко изпитание за нашето общество, за журналистиката. Един ужасен тест за мен и треньорката Ина Ананиева. Тогава казах на момичетата, че не бива да предават. Ако вие се предадете, и тя ще се предаде, трябва да играете – това им казах. Моята дъщеря Славея ми каза за случката. Тогава говорех на момичетата, говорех им 2 часа. Със сигурност мога да кажа, че каквото и да казах тогава, не бяха мои думи. Чувах чувствата им в душичките.”