VBOX7

любовта упорствала да остане до последния момент,когато островът бил почти потънал любовта решила да помоли за помощ...
Богатството преминало покрай любовта…Любовта помолила:
-”Богатство вземиме със себе си”
-“Не- мога”- отговорил и богатството…-“Имам много злато на кораба си и няма място за теб”
Любовта решила да помоли суетата, която също минавала в красив кораб
-“Суета моля те помогни ми”-“Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и ще повредиш кораба ми”-Оговорила суетатa.
Тъгата минавала на близо затова Любовта я помолила:-
“Тъга, позволи ми да избягам с теб…”
-“Не мога Любов, толкова съм тъжна че имам нужда да остана сама…”
Щастието също преминало покрай Любовта,Но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала…
Внезапно се чул глас….
-“Ела Любов, аз ще те взема със себе си”
Гласът бил на непознат възрастен.Любовта била толкова щастлива и развълнувана,че дори забравила да попита за името му.Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си.
Знаейки колко много му дължи, Любовта попитала Познанието:
-“Кой ми помогна?”
-“Помогна ти времето” – Отговорило Познанието
-“Времето?”- зачудила се Любовта,
-“Но защо ще ми помага времето?
”Познанието се усмхнало И с дълбока мъдрост отговорило
-“Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!”