благодаря ти, че показа тази страна на ума...облечен в детска дрешка е особено предизвикателен...защото е необятен...Едва ли, учението от рождение е причината...тя има други способности...дано са здравословни за нея...емоционално и физически здравословни...
животът ни преминава през различни неща..но този истински, женствен, нежен дамски захир, винаги ни изправя...красота сте сътворили вие, две прекрасни дами...нека душите ви се възраждат отново и отново, като цветето от фотосите ви...за красив живот..
ех, топла каталунска кръв...и във всеки извиква спомена за раздрънканото радио, от което чува поздрав за себе си...дори и когато не го чува...и правилно превода е "художествен"...тези песни се превеждат само със сърцето
Тя е много повече от споделените шепоти на две души..Тя е неизреченото между тях и безсмъртието на две души...защото е повече от двамата...Благодаря ти
само балерина може да се "разхожда" по тази песен.....
раковината помни всичко...и солта и тюркоазеното на морето...морето от обич,съмнения,топлина...раковината винаги връща спомена ни...и всеки път го разглеждаме различно...макар тя да пази само един застинал там нейде миг...отминал...
изкуството,родено от страдание,често е най-красивото..не и в любовта...тя иска само да се случи...там сълзите са мокър студ и станат ли Посвещение, сърцето е длъжно да си тръгне..да не се разпознава в мокротата им...тъжна равносметка, Павлина, Дени.... (hug)
така се случва Любовта..в сумрачната гора,със затворени очи..само с отворено сърце...и падащите листа и потока да са достатъчни за всичко...само така се отвежда до Любовта..а приказката сама се пише....
тази любов е Сътворението всеки път, когато погледнеш в очите на детето си..цялата ми човешка,женска природа, има своето отражение в детските й очи..те са моето огледало за смисъла Човешки...благодаря ви майки, че от този свят направихте подслон, в който винаги да се връщаме..и винаги да посрещаме...благодаря ти,мила..Майки ти е щастлива жена!
невероятно красиво..подарък между сърце,очи,трепет и неизказаност...най-скъпия подарък..та тюркоаза от очичките й преливаше...и срещна този ювелир, който носи скъпоценностите в сърцето си...
единение се постига така, че нищо след това, да не може да ни го отнеме...а в себе си, да разхождаме много места, нощи, дни, ухания, чувства...пренесе ни на "тяхното" местенце, за да зърнем от един ъгъл тяхното Единение...красиво е, като любовта....
най-естественото препускане през живота..най-красивия свян...най-нежното доближаване до другия...и всичко това...в най-консумирания грях на света..очарователно, дори и на (80+)....
постигналите своите житейски върхове са изкачвали само собствените си наклони...глухи са били към известните,обаятелните и съветващите...там някъде,дълбоко в душите си,са пяли и фалшиво и без такт,но винаги уверено, че дори това да е последната песен в света,ще е тяхната..благодаря ти (bow)
прогресът винаги е идвал от различните...истинските неща също...не просто защото те имат очи навътре...а защото са били глухи,когато тълпата е искала да ги приюти в статуквото...и сигурно няма да срещнем тази красива цигуларка, тя има свой свят...но цигулката й винаги ще разплаква най-фините струни на душата ни...Благодаря ти (bow)
