Вижте кой е най- бързият българин наричан още „най-бързият бял мъж на планетата“! 😲🤩

👉Николай Антонов – най-бързият бял мъж на планетата и неговият „черен живот”. Да си на върха и да паднеш до дъното и да останеш там е лесно – за съжаление, има твърде много такива истории за успели хора в света на изкуството, спорта, бизнеса.

🤩Николай Антонов Якимов е български лекоатлет, роден на 17 август 1968 в Разград. Той започва да спортува още в трети клас и се превръща в един от най-добрите български лекоатлети – тренира спринт на 200 метра и скок на дължина. Още като юноша става републикански шампион. След това печели две европейски вице титли – през 1988 г. от Будапеща и през 1990 г. от Глазгоу. През 1991 г. взема медал в Севиля, като побеждава Линфорд Кристи, а в същата година в Токио поставя два национални рекорда един след друг. Взема 200 метра за 20 секунди и 20 стотни и това е рекорд, който все още не е подобрен. В състезанието в Токио той е на седмо място, но всички останали са чернокожи, така че е обявен за "най-бързия бял човек на планетата". Наричат го също Кралят на Балканите, тъй като все още е носител на трето постижение за всички времена на Балканите, както и шесто за всички времена в света в зала. През 1992 успява да надбяга Карл Луиз.

„Отиваш на двубой между най-бързия бял и най-бързия черен спринтьор" – разказва Николай Антонов. – Там се изправих пред най-великия за всички времена Карл Луиз. Това беше турнир в памет на испански скулптор. Пистолетът гръмна, не съм очаквал, че няма да може да се доближи до мен… усетих, че изобщо го няма до мен, победих го с цял метър преднина. Карл Луиз ми стисна ръката, усмихна ми се (а обикновено не поздравява никой, леден е към останалите състезатели), усетих някаква топлина. Тогава ми дадоха най-голямата награда – специална статуетка уникат и парична награда. След това заминах за Зинделфингер, Германия. Мениджърът ме посрещна с думите: „Ники, ти си вече звезда!“ и извади дебел договор с „Найк Интернешънъл” за 200 000 долара. И преди изкарвах добри пари и не бях много впечатлен, но си беше признание. Вечерта празнувах в бара с шампанско „Дом Периньон” и две дами. На другия ден в залата беше пълно с плакати с моя лик. Качиха ме в мерцедес кабриолет и направихме обиколка в залата. Всички ме аплодираха. Чувствах се добре, спокоен, имах всичко. Свалиха ме на старта, там ме очакваха двама негри от острова на слоновата кост, един нигериец, американец; гръмна пистолетът, излетях като куршум. Още на 120-130-я метър бях напред. Последните 20 метра бягах с вдигнати ръце, чувствах надмощие. Победих. Оттам се върнах в София и се започна безкрайния купон, много пари, няколко коли, бях един от най-богатите хора в България. Продължих да пия. Беше олимпийска година, приключих със запоите и влязох в контролирана употреба. Години наред продължавах в тази схема – запои, контролирано пиене, турнир, запои, контролирано, турнир…”

😲👉 След като е достигнал върховете в своето поприще и е спечелил прозвището „Таланта”, той бързо започва да пада надолу. След неуспеха да се класира за Олимпиадата в Барселона, преминава към скока на дължина, където става републикански шампион. За съжаление, не успява да се класира и за Световното първенство в Щутгард през 1993. През 1994 получава няколко травми и се налага да пропусне състезания. Липсата на големи победи и раздялата със съпругата му през 1996 го довеждат до тежка депресия, която се опитва да превъзмогне с алкохол, дрога, жени, хазарт.

👉„Черният живот” – така той сам нарича това времето, което продължава цели 25 години. Освен запоите и дрогата, в биографията си записва и въоръжен грабеж, побоища, психиатрии, затвори. През 2003 година му се ражда дъщеря, която се налага да остане в кувьоз, и Николай се опитва да сложи край на живота си. Спасяват го, но дори това не променя живота му.

👉„Лежал съм 10 пъти в психиатрии, 8 месеца бях в затворническа лудница в Ловеч за въоръжен грабеж. Само в тези периоди не съм употребявал – общо 14 месеца. След като излязох от лудницата, няколко месеца бях добре, но започнах пак отначало с една-две бири, нещо леко и продължих с тежкия алкохол, наркотици, чай, амфети, пико, всички гадости съм употребявал без хероин. Запои по 4-5 денонощия, без сън, само пиене и друсане. Имах много дела – опит за убийство, хулиганство и пр. Вкараха ме насила в Цариброд в лудницата, след като излязох от там, бях един месец добре и пак се почна – една бира, две бири, марихуана, кристали…”

В последствие излиза негова биографична книга: „По виража“