Победителят в четвъртия сезон на предаването „Игри на волята” Алекса Ерски разказа как се е променил животът му след участието в риалити формата.
„Ако трябва да съм честен, „Игри на волята” не ме промени. Аз съм си същият. По принцип това е уникално предаване. Опознах по-добре себе си вътре. Но аз не съм по-различен”, разказа Алекса Ерски.
Решението да участва в „Игри на волята” не взима той, а съпругата му Елица.
Виж още: Антоанет Пепе: Нямам тайни! Живях с наркозависим и страдах от анорексия!
"В „Игри на волята“ не реших да участвам аз, Елица реши. Шегувам се, просто гледахме миналия сезон и Елица попълни моите документи и ме записа. След това ми звъни непознат български номер: „Здравейте, Алекса, от „Игри на волята“ сме, искате ли да дойдете на първия кастинг?", допълни финалистът.
Алекса е седемкратен републикански шампион по борба в Сърбия, занимава се с този спорт от 9-годишен, като вече може да се похвали с 16-годишна кариера.
"Ходил съм и на европейски и на световни първенства, но просто един ден станах резерва. Както в "Игри на волята", така стана и в истинския живот. Моята федерация заложи на чужденец, който беше по-добър от мен и аз не получих възможност да се състезавам, а това ми беше цел. Тогава вече бях в сериозна връзка с Елица и не си заслужаваше да ходя на лагери, само за да бъда спаринг партньор. Един ден просто реших да изляза от лагерите и от моя отбор. За един месец ми се промени животът", призна още Алекса Ерски.
С какво го е грабнала борбата?
"Борбата просто е честен и достоен спорт. Не е за всеки. Много е труден, но мен ме грабна. Когато съдията ти вдига ръката, когато почувстваш, че си успял да надвиеш равен противник и достоен противник, това е велико. А когато надвиеш по-силен противник, тогава наистина е нещо велико."
Къде се е срещнал с Елица?
"Елица я срещнах точно тук на лагер в България на Белмекен, тя е идвала да се види с нейния бивш отбор и просто там е ме видяла. И така стана магията. Любовта пламна изведнъж. Там се събираме в края на деня, когато всички тренировки са минали. Отиваш на сауна да разпуснеш малко, пускаш някаква сръбска музика. Разбрах, че много българи казват: „Каквото се случва в Белмекен, си остава в Белмекен!“. Но при мен и Елица продължи. Аз разбрах коя е тя от моите приятели, защото те са забелязали, че аз имам чувства към нея и ме питаха: „Ти знаеш ли коя е тя?“ и аз отговорих" „Не, не знам“. Те ми казаха,че тя има олимпийски медал."
А сега накъде - в София или в Белград?
"Когато разбрах, че това е моята жена, казах на Елица: ние трябва да живеем тук, в София, в България, защото една идея ще е по-лесно за теб. Тук са твоите приятели и семейство. А вече си с мен година и половина в Сърбия, да пробваме късмета и в България, няма да е лошо. Можем да кажем, че България е моята втора родина. Аз сега празнувам най-хубавите празници по два пъти: и тук, и в Сърбия. Вашата Коледа е на 25 декември, а в Сърбия на 7-ми. Коледа е една и съща, просто е на различни дати."
