Замъкът Шеверни, Франция / Cheverny Castle, France

След сутрешно ахо-ихи и успешното преброяване на 13 почти събудени човеци, колите завъртяха гуми, навигациите продължиха разнопосочните си мнения и всички се отправихме към първата си дестинация за деня - замъкът Шеверни, Château de Cheverny.

Хванахме чудно време! Лично за мене това е най-доброто време за туризъм - небето бе осеяно с дъждоносци, които свенливо поръсваха земята. Овлажняваха почвата, дърветата, камъните, цветята, езерата. Въздухът придобива една друга плътност, която те поема в обятията си и те понася като излята благостловия през обострената пъстрота на цветове и аромати. Такива дни са истинско пиршество за сетивата.

А и това е един добър повод да се с сдобиеш с най-якия дъждобран от туристическия център.

Както споменах - замъците сами по себе си не ме вълнуват особено. Но понеже Шеверни (Château de Cheverny) беше първият, който посетихме, реших да го поогледам малко повечко тук и там.
Той все още е обитаван. Даже, когато влизахме собственикът даваше интервю за някаква медия. И както се случва винаги в нашата шарена група - влизаме заедно през портата и изведнъж се случва някакъв "взрив", който разпръсква частите ú на малки подгрупички от състваните ú елементи. Та разпръснахме се кой на където му видят очите. А моите бяха впечатлени от няколко неща. Първо - в която и стая, зала да надникна, всички мебели са правени сякаш за джуджета гиганти или за много дребни хора. Та дори за моите 1,58 м извисяване над земната повърхност, всички столове, маси, легла, шкафове и пр. ми се сториха дребнички, като от някоя доста натруфена приказка за мини човечета. В същото време таваните се извисяваха така сякаш ще посрещат колоси. Веднага си представих, ако имаха лампи на тавана... как ще се накачулят един върху друг всичките мини дребни човечета, за да си сменят една крушката. Така де - въобрежението не си го оставям вкъщи... Другото, което, разбира се, е специфично за замъците - пъстротата и помпозността във всичко. Във абсолютно всичко. Та дори в едно спално помещение - уж трябва да е удобно за сън или... за разни други работи, които не изискват отклоняване на вниманието, та дори там всичко е изпъстрено до главозамайване. Влизаш и баааам! Тресват те в главата от различни страни ярки, контрастни, силни, пълни с вълнения, действия житейски сцени, изляти във виртуозни рисунки по стените. Та имаш усещането, че като затвориш очи, все някой около теб кръжи, пристъпя и почти му чуваш стъпките, гледа те, диша, мисли нещо, което аха! ей сега ще го случи. Като цяло този тип помещения по-скоро обострят сетивата, отколкото да служат за почивка, ама... разбирания разни.

След замъка се впуснахме в истинската наслада за сетивата ми - градините. Леката небесна мрачивина направи контрастите още по-сияйни, въздухът леко влажен усилва ароматите на цялата природа. Всичко става по-наситено, по-осезаемо, по-плътно. Обожавам това време. Обожавам в това време да съм сред природата. Няма какво да ви обяснявам. Направо се потопете в клипа и вдишайте всичките цветове ღ

Целия пътепис ще намерите тук: www.pozhelaimi.com
Текст и снимки: Деница Ябълкарова