Големите амбиции на Славия при жените

В лишеното от всякаква интрига за първото място женско първенство по волейбол, завръщането на класни състезателки от чужбина може да помогне за повишаване на интереса и конкуренцията. Тогава е амбицията на Славия, започнал сезона с три волейболистки, които дълги години бяха част от националния отбор. След 14 години в чужбина, отново у нас се изявява Страшимира Симеонова, а към волейбола се завръща либерото Мария Филипова. В състава на Иван Димитров вече е и опитният разпределител Диана Ненова.
Страшимира Симеонова:
„В последната си година, преди да замина за чужбина, играх в Славия. Значи съм била някъде на 18 години. Получих предложение от полски тим и заминах. Оттогава 14 години само в чужбина. Общо взето, за мен е едно приятно завръщане тук, в този отбор.”
„Тогава първенството беше много силно. Помня, че взехме бронзов медал, което беше страхотно постижение. Всички отбори бяха на много високо ниво. Имаше много опитни състезатели – в ЦСКА, в Левски, имаше чужденки. Борбата беше доста жестока.”
„Има някои школи, които може би се опитват да променят нещата, и чувам, че е добре там. При някои други нещата си вървят по стария ред, както е било и преди време. Понякога си мисля, че не сме имали някакви страхотни условия, но сме успели. Аз съм тренирала в ЦСКА навремето – беше по същия начин. Почвахме в 9 часа сутринта, а докато изчакаме залата да се стопли, тренировката свършваше. Невинаги имаше топла вода. Пътувахме с градски транспорт. Висяхме по спирки, бутахме се по рейсовете, били сме даже нередовни пътнички. Бягали сме, за да не плащаме билети.”
Мария Филипова:
„Имахме разговор с г-н Иван Димитров (треньорът на Славия – б.р.) и реших, че след една година почивка е време да се включа отново в играта. Всеки си прави един самоанализ, като реши да слага край на кариерата си. Аз смятам, че съм изиграла една доста добра кариера, спечелила съм доста първенства, купи – и в Румъния, и във Франция, и в Азербайджан. Смятам, че съм дала достатъчно на българския волейбол и като национал, и на клубно ниво. Това беше един прекрасен етап от моя живот, в който съм постигнала абсолютно всичко, за което един голям спортист може да мечтае.”
„С изключение на Марица, нивото наистина е доста слабо. Това е, с което разполагаме. Нямаме право да се обиждаме. Можем единствено да опитваме да създаваме нови звезди.”
Диана Ненова:
„Каква ни беше мотивацията да се съберем в един отбор? Помежду си се мотивирахме с телефонни разговори. Така се озовахме в Славия.”
„За съжаление, шампионатът ни е на доста ниско ниво, като изключим класата на Марица. Може би Берое се опитва да направи нещо. ЦСКА разчита на собствени кадри, има 2-3 перспективни момичета. Като цяло нивото е много ниско – без конкуренция, без средства, без нищо. На доизживяване са нещата.”