Academic Chamber Ensemble: Венцислав Киндалов – флейта, Част 2

Carl Maria Von Weber
Trio in g for Flute, Cello and Piano Op. 63
[10] Allegro moderato
[11] Scherzo. Allegro vivace
[12] Schäfers Klade. Andante espressivo
[13] Finale. Allegro

Bohuslav Martinu
Madrigal Sonata for Piano, Flute and Violin
[14] Poco Allegro
[15] Moderato-Allegro-Moderato-Allegro

Gaetano Donizetti
Sonata for Flute and Piano
[16] Largo-Allegro

Gioacchino Rossini
[17] Cavatina from the “Bonbonnière”
Fantasy, writen by Danko Yordanov for Flute, Violin, Cello and Piano
on fragments of the opera “II barbere di Siviglia”


Snezhana BAROVA – piano, harpsichord (1-17)
Ventzislav KINDALOV – flute (1-17)
Dimitar Danchev – violin (1-4, 14, 15, 17)
Seta BALTAYAN – cello (1-4, 10-13, 17)

Триосонатата е един от най-важните типични инструментални жанрове през VII и VIII в. Характерно е това, че тя е музикално произведение за три гласа, а не за трима изпълнители. Тя може да се изпълнява от клавишен инструмент (орган, чембало) или от мелодични инструмента и цифрован бас. Тоест триосоната обикновено се изпълнява от един, двама или четирима изпълнители и най-рядко от трима.

Шнитке твори своята Сюита в старинен стил в периода 1965 – 71 г. Може би под влияние на Стравински и Прокофиев той теоретически разработва някои съвременни композиционни въпроси за полистилистиката, тембровата модулация, променливостта на функциите на гласовете на оркестровата фактура и др. Музиката му се характеризира с мащабност, изразителност, контрастна драматургия и концептуалност на замислите. Сюитата в старинен стил е написана много сполучливо и отлично звучи и на флейта.

Вебер е създавал забележителното Трио ор. 63 едновременно със своя шедьовър операта „Вълшебният стрелец“. Той влага в Триото брилянтност, бравурност, колоритност, ярко съпоставяне на темите, блестяща концертна виртуозност. Главната тема на първа част има елегичен характер – нещо, което той използва и в по-късни години. Грациозното и вихрено Трио на Скерцото е подобно на Лендлер. Бавната част „Пастирска жалба“ е с текст от песен, в нея се стига почти да драматичен подем. Финалът, със своята скерцозност и игривост, връща настроението към жизненост.

Най-видният чешки композитор на ХХ век Б. Мартину е създал почти 400 творби от почти всички музикални жанрове. В Мадригалната соната преобладават танцувалните славянски мотиви в типичния за Мартину синкопиран моторен ритъм, както и ведрото настроение, неповлияно от Втората световна война – Сонатата е написана в САЩ в края на 1942 г., след като е завършена Първата му симфония. Думата „мадригал“ в заглавието на Сонатата обяснява отказа от обичайната сонатна форма, по-голямата свобода на формата и склонност към полифоничност.

При изпълнението на оригиналната флейтова соната Доницети е използвано първото й издание. Стилът й е напълно в духа на добрите традиции на италианската романтична оперна школа, чийто представител е Доницети – музиката му е ярко театрална, мелодична, жизнерадостна, с много лекота, виртуозност и непринуденост.
Фантазията „Бонбониера“ върху фрагменти из операта на Росини „Севилският бръснар“ за флейта, цигулка, виолончело и пиано е написана от Данко Йорданов специално за Академичния камерен ансамбъл.
Венцислав Киндалов