Обратно към корените - да се върнеш на село в търсене на щастието

Подоворката „луд умора няма ”важи с пълна сила за Иван Кадийски, който е едва на 26 г., но вече може да се похвали с над 20 държави зад гърба си. Още на 17 години той започва да обикаля цяла България, опознавайки дори най-отдалечените и затънтени села. В следващите години пътуването на стоп се превръща в начин на живот, а понятието дом придобива нови измерения. В продължение на десетилетие Иван изминава стотици хиляди километри само със самара на гърба си. Често се налага да стопира в екстремни метерологични условия или да спи под открито небе. Пътят му е донесал безброй приятелства, както и завиден репертоар от всякакви смахнати случки. Негов спътник в стопаджийските приключения е не кой да е, а кучето му – Дивак. Нищо чудно и вие да сте ги засичали до някой разклон по света и у нас.
Иван едва ли е предполагал обаче, че десет години по-късно ще тръгне обратно по стъпките си, там от където всичко е започнало, близо до родния дом, но достатъчно далеч от града, за да открие спокойствието, което търси. По ирония на съдбата той се озовава в 100 – годишната къща на прабаба и прадядо си, които напускат село, за да търсят по-добър живот в града, а днес той предпочита да се върне „обратно към корените си”. Той си спомня, че желанието да заживее на село го съпътства още от 6 годишен, затова решението дали да остане в бетонната джунгла и да живее по часовник или спрямо цикъла на природата, идва естествено.