Ужасът на Чернобил и отговорността на Цк на Бкп

В нощта на 25-ти срещу 26-ти април, 1986 г. в Чернобилската АЕЦ се провежда обучение на персонала на 4-ти реактор за спирането му при затруднени условия. След проявена некомпетентност и престъпна небрежност се стига до ядрен апокалипсис, който изхвърля в атмосферата радиоактивни отпадъци над цяла Европа, включително България.
Междувременно ЦК на БКП е изкарало цялата страна на първомайска манифестация под радиоактивния дъжд. Действие, което заслужава доживотен затвор и разстрел, според стандартите на онова време, за национално предателство и измяна спрямо 8 млн българи. Близо 1 млн. граждани на България от 1986 г. до днес умират от последствията на Чернобил. Григор Лилов, автор и изследовател на периода на Народна Република България, разказа за спомените си от онова време. Като журналист той е имал повече информацията, укривана и омаловажавана от властимащите.Най-елементарни мерки за сигурност в България не били обявени, така както се осмелили да направят в други социалистически държави като Чехословакия и Унгария. Децата да не играят в пясъчниците, да се мият редовно улиците, да не се консумира кисело мляко, месото да се накисва във вода и да се изхвърлят кокалите, да не се чисти с прахосмукачка, а само с мокър парцал – в България никой не спазил тези съвети заради нехайството на властта и по-голямата им грижа – да запазят репутацията на СССР.
Резултатът според Световната здравна организация: нашата страна е била на трето място по замърсяване след Украйна и Беларус. Малко хора си дават сметка за последствията, но ако видят статистиките за броя на онкологичните заболявания от 1986 г. до днес, ще видят, че те бележат скок у нас – бум на левкимия, рак на червените кръвни телца – това са болестите, причинени най-често от радиоактивния дъжд.
не е ясно доколко ЦК на БКП са знаели навреме, вероятно те също са научили със закъснение, но дни след аварията членове на ЦК са изпратили семействата си в чужбина, поръчвали са си специална, незаразена храна, спомня си Лилов.