Иван Радоев - « Човекоядката», радиотеатър

«Човекоядката» от Иван Радоев, пиеса от 1976г., радиоверсия от 2015г.
Запис от БНР, програма «Христо Ботев». 128Kbps, stereo

Участват артистите: Стефан Мавродиев, Марин Янев, Борис Луканов, Иван Налбантов, Кирил Кавадарков, Петя Силянова, Елена Райнова, Нина Стамова, Меглена Караламбова, Мая Бабурска, Сашо Дойнов, Илия Добрев.
Радиоспектакълът е изработен във Второ студио на БНР от: Теменужка Маринова, Димитър Василев, Константин Райдовски и Силвия Гочева.
Музикално оформление: Валя Бояджиева.
Радиоадаптация и постановка: Илия Добрев.

+++
Има ли чувство за хумор старият човек? За стария човек би могло да се каже: „Смеейки се, старият човек се прощава с бъдещето си." Тоест неговият хумор е малко мрачен. Това е, защото смъртта не може нито да се надхитри, нито да се предотврати. Можем ли да се изсмеем в очите на смъртта? Можем, но не в очите, защото тя няма очи, тоест тя е безогледна. Тя идва и при обикновения човек, и при директора на театъра. С други думи, смъртта е неизвестност. В такъв случай, вместо да се изсмеем в очите на смъртта, по-добре е приживе да си отваряме очите... и то навреме. Иначе човек сам се оплита в мрежата си, но заедно със себе си - и другите.
Из „Човекоядката”, 1976 г.

Още за радио-спектакъла от сайта на БНР: http://bnr.bg/post/100619047
+++

Град на спасението

Една вечер полъхна
от морето на миди.
И докато въздъхна,
младостта си отиде.

Младостта си отиде
само в пет-шест секунди.
Младостта си отиде
като „глория мунди”.

Ах, в небесната карта
фарът мига и стене.
Той упътва инфаркта
къмто моите вени.

Мен животът обаче
със въпрос ще ме гледа.
Аз бях бунт неудачен -
победих без победа.

Иван Радоев, 1959