Пропаганда 116 | Propaganda - 116

Аз вървя в пустиня глуха, в пясъка пълзят лица;
Всяка стъпка ме изгаря, задушава ме света.

Там, сам, ще продължа да вървя,
Крещят във страх и потъват, удавени в омразата.

Злоба в мен, злоба в теб,
Злоба носим, в злоба спим;
Във всеки поглед -- враг е скрит,
В блата от злоба сами горим...

Злобата, която всеки храни с кръв в душата си,
Дави всеки порив в тебе и разяжда истината;
Как, сам, да продължа да вървя,
През поле от чужди, измъчени лица.

Къде сбърка пак, все те дразни света, търсиш ти самота,
Не пускай никой наблизо, бягай и мачкай всеки друг...

Тук всеки срещнат враг е, в очите му кръв и злоба,
Не чакай, а удряй първи -- омразата в теб крещи;
Не чакай, а удряй първи -- омразата в теб крещи;
Няма начин да открием пътища към себе си,
На парчета ще нарежем, само за да разберем;

Там, сам, ще продължа да вървя,
Крещят във страх и потъват, загубени в омразата.