Цензурата като демагогия

?Времето е такова, че голите факти въздействат по-силно от литературата. Страшни в голотата си, те ни удрят в упор.
?Но времето е такова, че голите факти въздействат по-силно от литературата. Страшни в голотата си, те ни удрят в упор. Неподготвени, несъбудили се още от топлите сънища, ние се строполяваме неразбиращи, неспособни да приемем краха на душевния си уют.
???
?Онази граница, която не може да бъде осъзната, преди да бъде прекрачена. Невидимата граница, която превръща аргумента в контрааргумент. И за онази, другата граница, която природата е заложила в нас, и отвъд която критериите ни стават безсилни да осмислят фактите.
???
?Израснахме в демагогия. Отхраниха ни с демагогия. Учиха ни на демагогия и свикнахме с нея.
?Научихме се да пропускаме някои пасажи от уроците в учебниците. Научихме се да не обръщаме внимание на критиките за книги и филми. Научихме се да не четем уводните страници на вестниците. Научихме се да овладяваме нервите, смеха или сънливостта си, подготвяйки се за изпит по някои предмети. Научихме се да не вярваме. И свикнахме с демагогията. Блъскахме се в стена от нова демагогия. Довчерашните ни партийни и държавни водители започнаха да се кълнат в демокрация. Усмихнати мълчахме - отраснали сме в демагогия. Времето минаваше, промените настъпваха. Ортаците в кражбите започнаха да съдят крадеца, банкрутиралите започнаха да плашат с банкрут, атеистите целуваха ръка на патриарсите. Със стиснати устни мълчахме - отхранени сме с демагогия. Времето минаваше, промените настъпваха. Идеолозите на насилието започнаха да говорят, че се страхуват от насилие. Палачите поднесоха цветя на жертвите. Изровиха се кости от земята, много кости. И стана страшно за заровилите ги. Мълчахме стъписани - какво ли ще стане?
???
Тогава започна голямото контранастъпление. Вярваха ли си - не знам. Упорито започнаха да внушават, че за смъртта на десетките мъртъвци, убити тогава, преди "новата ера", са виновни стотиците хиляди избити веднага след "новата ера".