Fnixx - Честна / Chestna (official Audio)

Текст: FniXx
Музика: 27Corazones Beats
Запис: DIRT PRODUCTIONS
Mix & Mastering: DIRT PRODUCTIONS
Facebook: https://facebook.com/fnixxofficial/

Текст:
Вървя по пътя леко залитам,
все във грешни посоки се скитам,
влизам във ритъм и просто отлитам,
но сбърках ли с нея все още се питам,
за миг полудявам и почвам да викам,
тик получавам и почвам да ритам,
предавам ли себе си ако се взирам,
но нищо не виждам на празно напирам...
Не спрях продължих и се препънах,
не се осмелих и потънах,
във мисли дълбоки за теми широки,
дните от слънчеви стават жестоки...
Ама братле к'во те е.е ?
Човек се товари но трябва ли..не,
когато вината не е във нас,
защо тежестта да е в нащ'е ръце?
Като перце по вятър се вее,
за миг е сериозна после се смее,
сълзите си лее след кратка секунда,
уж и се спи а до изгрев е будна,
тема изникна и то дори чудна,
честна ли щом твърди че е трудна,
или пък лесна и пак съм във филма,
борбата словесна лъжата обилна...
Тук е безсилна моята дума,
за нея човек е човекът със сума,
като от гума съставени принципи,
които и липсват но пак се надува,
изстрелвам куршума зареден с истини,
но тя във заблуда мечтае да плува,
кормува по път в който чрез плът,
лесни са целите а душите на съд...
Вижда успелите с цветно покритие,
обаче очите не виждат отвъд,
тъмната сила пред буря затишие,
после пречупен във корена стрък...
Срещи от снощни нарича развитие,
размазани образи с няк'ъв недъг,
его високо но липсва покритие,
направих откритие за това млък...

Обещания празни казва че мои са,
а от нея валят като порой са,
планове мои казва в застой са,
но тези завой дет' прескачам безброй са,
парите е.ах ги те ли са важни,
за к'во са ми ако гърдите са празни,
да следвам следи на боклуци продажни,
нямам мерак грам не ме блазни...
Някак ме дразни това поведение,
виждам в очите омраза презрение,
говорим за чест а стоиш в неведение,
вярвайки в своето тъпо твърдение...
Твоето мнение върви по течение,
цвета си мени хамелеон на растение,
лъжите милион и то в обръщение,
принца на кон но с кеш украшение...
И недей ми казва че в мен таи се злоба,
очите да ми вадиш трепереща от яд,
мръсни мисли като пипала на октопода,
обгръщат те от всякъде изтриват всеки цвят...
Все ми е тая за другите какъв съм,
за някои голям за другите скръб съм,
за някои тъп съм за други съм гений,
преценка хаотична като в бингото жребий...
Заключения без факти грешни изкривени,
изградени от теми еднакви без смени,
аз видях доста а те какво знаят,
честно ти казвам само гадаят...
Минутите заедно силно пестим,
в коли се возим и после мълчим,
кожа чиста но характера с грим,
от злоба думите превръщат се в дим...
Никой не знае къде съм стоял, къде съм вървял,
къде съм живял, какво съм видял,
какво съм създал,
през к'во съм минал и как още съм цял,
всеки мой ред е пареща рана,
такива събирам ги в черен чувал,
не вярва на мен а на думи от слама,
после твърди че не съм я разбрал...
Обиколки с джипки с чички с парички,
мили очички ама май във кавички,
оправдания срички да ама виж ги,
предлагат много обаче на всички...
Взира се в грешки дори да са малки,
а каквото нужно било е съм дал,
трие подметки като в изтривалки,
но не това заслужих за т'ва чао...