Здравейте, аз съм Куков от „Игри на волята“ и днес отново ще коментирам едни от най-интересните събития в предаването. Да кажа, че тази битка ми е мечта да я играя и просто гледайки отстрани и конкретното представяне на някои от участниците, съм, меко казано, втрещен.
Значи, може ли вместо да гледаме едно зрелищно представяне от всички, едно надъхване, едно мотивиране на тази арена, ние гледаме леля Гена на курорт! Отново никаква отговорност не пое в случая, направо съм втрещен. Ето ви нещо като пример: тамън ми се вдигна в очите по някакъв начин тоя Генчо и направо на следващия ден осра пейзажа тотално.
Може ли да правиш някаква стратегия, да се правиш на лидер, да даваш наставления кой на какъв пост да застане и накрая да легнеш и да се печеш, докато момичетата се бъхтят на пясъка. Еми, сори, ама как да го пощадя, как?
Точно в такива моменти направо ми се къса сърцето, че не съм вътре и не мога така хубаво да се обърна към бай ви Генчо относно поведението му и това как си препича бедрата, наш харманлията, докато момичетата си пръскат панаира на пясъка.
Гена, Гена, Гена, не се прави така, брат. Наистина не се прави така. Е, да бе, да бях вътре, ама не съм вътре. Нали знаете как стоят нещата? На живота в блатото все така става. Златото потъва, а боклукът плава. Еми.. нека си плава, виждаме как плава, той е направо котва за племето. Гената ако не е избран за капитан, за съжаление, племе не съществува. Племе има само, когато Генчо е капитан. Сори баце, ама не мисля, че скоро ще си.
Сега нека си поговорим за хубавите и приятните моменти от понеделничката териториална битка и то това е безспорно представянето на „Безстрашните“ отново. Безстрашни, поклон, наистина пак показахте какво е да бъдеш единно племе и въпреки че сте толкова силни като индивидуални играчи, за мен е чест да ви гледам точно на такива битки, които заслужават достойно представяне на арената.
Какво да коментирам тия гнилите ябълки при Непобедимите изобщо? При положение, че мога да се фокусирам върху нещо много по-приятно. Безстрашни, много достойно представяне за пореден път. Поклон! Вие показвате какво е да бъдеш едно сплотено племе. Племе, достойно за уважение. Единен отбор и затова Резиденцията е за вас.
Вече нямам търпение да дойде номинационната битка и съответно след това и номинациите - да видим кой ще бъде на съвет.
